Р Е Ш
Е Н И Е
№ 243
гр. Русе, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4217 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 1904/2019 г. по описа на РРС за сумата от
1501,33 лв.-главница, 192,87 лв.–договорна лихва за
периода 15.02.-21.11.2016 г., 70 лв.–такса за оценка на досие за времето
22.02.-21.11.2016 г., 328,87 лв.–такса услуга “Кредит у дома” за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
22.02.-21.11.2016 г., 767,37 лв.–такса услуга “Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за времето 22.02.-21.11.2016 г. и 412,21 лв.–обезщетение
за забава за периода 16.02.2016 г.-01.04.2019 г., съставляващи вземания по Договор за
потребителски кредит № *********/26.09.2015 г., със
законната лихва върху първата стойност от 02.04.2019 г., както и 115,45
лв.–разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на
26.09.2015 г. от страна на ”Провидент Файненшъл България” ООД на ответника бил предоставен кредит
в размер на 2 100 лв.Заемополучателят удостоверил с
подписа си, че е получил сумата, задължава се да я върне по начин и в срок,
указан в контракта, че му е била предоставен
целия обем преддоговорна
и договорна информация, както и че приема всички предварително определени
разходи от кредитора във връзка с възникналото между тях правоотношение. Ответникът
се ангажирал да върне на дружеството главницата, заедно с договорна лихва от 414,19
лв. на 60 бр. равни седмични вноски от по 41,90 лв., начиная
от 05.10.2015 г. и до 21.11.16 г. Кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитодателя и сумата от 105 лв. за оценка на кредитно
досие, която да бъде включена в погасителните вноски (по 1,75 лв.).На ответника
била предоставена допълнителна услуга ”Кредит у дома”, за която страните се
споразумели, че ще се дължи заплащане от 493,27 лв. на 60 вноски от по 8,22
лв., както и още 1 150,96 лв. за направените от кредитора разходи,
свързани със събиране на седмичните вноски в дома на заемополучателя,
разсрочено по 19,19 лв., платими на уговорените падежни дати или общо по това
перо-1 644,23 лв.Така цялата сума, подлежаща на връщане станала
4 263,42 лв., а седмичните вноски-по 71,06 лв.Твърдят, че ответникът е
погасил до датата на подаване на заявлението общо 1 402,99 лв.В тази
връзка за периода 16.02.2016 г.-01.04.2019 г. му било начислено обезщетение за
забава от 412,21 лева.
Сочи се, че
договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
На 01.07.2017
г. ”Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование
”Провидент Файненшъл
България” ООД/ сключили с ”Изи Асет
Мениджмънт” АД договор за цесия, по силата на който на второто дружество били
прехвърлени вземанията на кредитодателя, произтичаши от договора за кредит, сключен с ответника.
Твърдят, че на
01.06.2018 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., сключен между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което “Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлило в полза на ищеца вземанията
си по Договор № *********/ 26.09.2015 г.
На ответника
били изпратени уведомления за извършените цесии с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018 г., чрез
Български пощи, върнати, като непотърсени. На 18.06.2019 г. до длъжника отново
били изпратени съобщения, посредством куриерска служба, върнати с отбелязване,
че пратката е отказана от адресата.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 1904/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разходите по двете
производства.
Ответникът В.П.И.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
исковете.Счита, че част от вземанията са погасени по давност.Наведени са доводи
за наличие на нищожни клаузи в договора
за кредит.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1904/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца
в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В.П.И. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит № *********/26.09.2015
г., със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г., както и 115,45
лв.–разноски за заповедното производство.Актът е връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя, че може
в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната
на 07.06.2019 г.Исковата молба , въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила на 08.07.2019 г., като датата на пощенското клеймо е 05.07.2019 г.
По делото е
представен Договор за потребителски кредит № *********/26.09.2015 г., сключен между ответника и ”Провидент Файненшъл България”
ООД, след подаден от лицето формуляр за
кандидатстване от същата дата (л.82).В чл.21 заемополучателят е декларирал, че сключва контракта след
предоставени му от дружеството СЕФ (л.84) и подходящи обяснения по отношение на
всички условия на кредита, стойността на всички разходи, допълнителният
характер и цената на таксата за услуга ”Кредит у дома”, правата и задълженията
му като клиент, включително последиците при неизпълнение.В чл.13 е посочено, че
в срок от 14 дни клиентът може да се откаже от контракта.
В заглавната
страница на договора е записано, че отпуснатата в заем сума е 2 100 лв.,
която потребителят трябва да върне в срок от 60 седмици, начиная
от 03.10.2015 г. (сряда), като ще дължи такса за оценка на досие от 105 лв.,
договорна лихва от 414,19 лв., равняваща се годишно на 31,82 %, ГПР от 48 %,
както и още 1 644,24 лв. за доброволно избраната допълнителна услуга
”Кредит у дома”, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита.Така общият
размер на задължението станал 4 263,43 лв., а стойността на седмичната
вноска-71,06 лв. и една изравнителна вноска от 70,89 лв.
В чл.25
ответникът е декларирал, че разбира, че 30 % от таксата ”Кредит у дома” се
равнява на разходите, свързани с организирането на услугата, а
останалите-разходи за събиране на седмичните вноски.
В чл.7 е
казано, че клиентът изплаща седмично на дружеството, чрез банков превод, сума,
равна на размера на уговорената седмична погасителна вноска.В чл.9 е посочен
редът, по който се погасяват вземанията, при недостиг на преведените средства.
Заемополучателят е удостоверил с подписа си фактическото
предаване на парите (чл.27). Ищецът признава, че ответникът е погасила
1 402,99 лв. от дълга.
В чл.22 от договора е предвидена възможност кредиторът да
прехвърли правата си на трето лице, за което уведоми клиента.
Представен е Договор за цесия и заместване в дълг ог
01.07.2017 г., с който “Провидент Файненшъл България” ООД продали на “Изи Асет
Мениджмънт” АД вземанията си към всички всички длъжници по ликвидни и изискуеми
вземания, ведно с привилегиите и
обезпеченията, в това число и такива, чийто падеж е бъдещ.В чл.1.1.6 на
купувача е възложено да уведоми длъжниците от името на стария кредитор.В тази
връзка било издадено пълномощно на 04.07.2017 г. (л.94).
Видно от документа на л.92, старият кредитор, със сегашно
наименование “Файненшъл България” ЕООД, е потвърдил прехвърлянето на “Изи Асет
Мениджмънт” АД на вземанията по Договор № *********/26.09.2015 г. за главница
от 4 263,43 лв., като е посочено, че дългът към 01.07.2017 г. е
2 860,44 лв.
На 01.06.2018
г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. (л.18-л.19)
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г. (л.14-л.17), сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на вземания” ООД
/понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което в полза
на ищеца били прехвърлени вземанията по Договор № *********/ 26.09.2015 г.
(л.22).Цесията е потвърдена на 01.06.2018 г.Новият кредитор бил упълномощен да
съобщи на всички длъжници за прехвърлените вземания,
както от името на ”Изи Асет
Мениджмънт” АД, така и от ”Файненшъл България” ЕООД
(л.24,л.25).
На ответника
били изпратени уведомления за извършените цесии с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018 г., чрез
Български пощи, върнато, като непотърсено.На 18.06.2019 г. до длъжника повторно
са изпратени същите уведомителни писма, но на адрес, различен от вписания по
договора (постоянен и настоящ за ответника по справка НБД ”Население), посредством
куриерска служба.Книжата са върнати на подателя с отбелязване, че пратката е
отказана по телефон.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и
стария кредитор, е посочило, че към
датата на подаване на заявлението дългът на ответника възлиза на 1 501,33 лв.-главница
за периода 13.02.-19.11.2016 г., 192,87 лева-договорна лихва за времето
13.02.-18.11.2016 г., 70 лв.-такса за оценка на кредитно досие за периода
20.02.-19.11.16 г., 328,87 лв.-такса за услугата “Кредит у дома” за
предоставяне на сумата в брой по местоживеене на кредитополучателя за същото
време и 767,37 лв.просрочена такса за услугата събиране на погасителните вноски
по местоживеенето на клиента.Лихвата за забава за периода 16.02.2017
г.-01.04.2019 г. е определена на 415,63 лв.Експертът е пояснил, че последната
сума е начислена само върху просрочената главница, като погасяванията на
задълженията са били извършвани по по-блатоприятен за ответника ред.Вещото лице
е докладвало, че уговорената договорна лихва надхвърля три пъти законната, кат
ов ГПР няма включени такси.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415
ал.4 от ГПК, предвид което са допустими.
По делото са ангажирани
доказателства, че “Провидент Файненшъл България” ООД и ответникът са били обвързани от
облигационно правоотношение във връзка
със сключения между тях договор за кредит от 26.09.2015
г. със срок на действие до 21.11.2016 г., при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем н рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.
Ответната
страна е направила възражение, че
заемодателят не е предал реално сумата по контракта.Съдът намира доводът за
неоснователен.Договорът носи подписа на оспорващата страна.В документа е
посочено, че клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на кредита.От
страна на ответника има и частично погасяване на дълга към първоначалния кредитор.Това
също сочи на извод, че реалният договор е произвел твърдяното от ищеца
действие.
Ответната страна е оспорила “АСВ” ЕАД да има качеството на кредитор по
отношение на нея.Съдът намира доводът за неоснователен. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако контрактът предвижда такава
възможност.В процесния случай ответникът и първоначалният кредитор са
постигнали съгласие по този въпрос.С договор от 01.07.2017 г. ”Провидент Файненшъл България” ООД прехвърлили на ”Изи
Асет Мениджмънт” АД вземанията си към длъжници-заемополучатели, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника.Последното
обстоятелство е удостоверено от първоначалния кредитор в хода на настоящото
дело.За да премине дългът към ”Изи Асет Мениджмънт” АД, а впоследствие и към ищеца, е било
достатъчно да бъде постигнато съгласие между насрещните страни по договорите за
продажба на вземания.Безспорно за длъжника тези контракти пораждат действие от момента на
съобщаването.С оглед нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че трябва да
зачете направеното съобщаване на цесиите в хода на настоящото дело, доколкото е
неясно кой е отказал по телефон получаването на книжата, изпратени чрез
куриерска фирма след образуване на заповедното производство.В контракта от
01.07.2017 г. цедентът е дал съгласие и е
упълномощил съконтрахента
да уведоми всички длъжници по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.”Изи Асет Мениджмънт”
не са упражнили това своя правомощие спрямо ответника.Впоследствие обаче те са
упълномощили ищеца да съобщи на насрещната страна за извършените прехвърляния
на дълга.Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от
свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и
самия цесионер, да извърши уведомяването.Това налага извод, че дружеството е материалноправно легитимиран да търси изпълнение
на задълженията по договора за кредит, респ.установяване на вземанията си.
Ответниата страна е направила възражение,
че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.Доводът се явява неотносим към спора.Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, включително и към
момента на прехвърляне на дълга, е изтекъл срокът, в който заемополучателят
е следвало да върне предоставената му сума,
поради което нито старият, нито новият кредитор са предприели действия
да обявяват кредита за предсрочно изискуем.
Ответната страна е направила възражения за допуснати
нарушения на правата й като потребител.Безспорно с оглед вида на сключения
договор и страните по него, то към контрактът е
са приложими § 13 т.12 от ДР на
ЗЗП
във вр. чл.143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското
общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът има
задължение
да следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е относимо
до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице
противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по
дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.
о., и др./.
Общата
потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП във
вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между
потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото
въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на
потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.Съдът приема доводите на процесуалния
представител на ответника, че съдържанието на договора (макар текстът в
оригиналния документ да отговаря на изискването за шрифт 12), не е достатъчно
разбираемо изложен за част от клаузите.Допълнително затруднение по този пункт
създава липсата на междуредие и въвеждането на множество задължения в една и
съща точка от контракта.По делото не се
установи, ответникът да е получил пълна преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на неговия кредит.Има представен
СЕФ, в който са посочени примерни стойности на задължения по такъв тип договор.Съдът
обаче намира, че това не е достатъчно, за да се приеме отразеното в контракта,
че кредиторът е дал подходящи обяснения по отношение на всички условия на този
кредит.В този смисъл счита, че на лицето се е наложило да приеме условия, с
които не е имало възможност да се запознае преди сключването на договора, в
резултат на което не е било в състояние да прецени икономическите последици от
сключването на договора, водещо до неравноправност на уговорките.При позоваване
на неравноправен характер на договорна клауза от потребител, съгласно Решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на съществените клаузи, като обстоятелството, че договорът е
подписан от потребителя, се явява ирелевантно за спора. Индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.В
случая обаче няма данни ответникът да е разполагала с такъв избор.Съгласно
чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не е
спазен чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.Нормата установява изискване, договорът за
потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Съдът
няма доказателства, че това императивно законово изискване е било спазено.Уговорено е лаконично,
че връщането на кредита става на 60 погасителни вноски, с изрично посочена
начална падежна дати, но няма приложен
погасителен план.Уговарянето на лихвен процент повече от три
пъти над законната лихва е в
противоречие със закона и не може да се квалифицира като свобода на
договарянето по чл.9 от ЗЗД.Нарушение на правата на потребителя е допуснато и с
включения пакет допълнителни
услуги ”Кредит у дома” с цена само с 455,76
лв. по-ниска от стойността на заетата сума.Съдът намира, че първо по този начин
се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, забраняващо годишният процент
на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.Не става
ясно каква всъщност са разходите на кредитора, свързани с организацията на
услугата ”Кредит у дома” и своевременната доставка на заетата сума в брой в
дома на клиента, при положение, че всички книжа са подписани на 26.09.2015 г. в
офис на дружеството, когато и потребителят е декларирал, че е получил
кредита.Липсват доказателства първоначалният кредитор да е правил някакви
разходи по събиране на седмичните вноски, за да му се дължи цена от насрещната
страна.Отделно от това, в договора е записано, че заемопоулчателят
следва да извършва плащанията си по банков път-чл.7.Всичко това сочи на
допуснати нарушения на принципите на
добросъвестност от кредитодателят.Ответната страна е
направила възражения, че вземанията по това перо са погасени по давност.Съдът
намира доводът за неоснователен.Сумите са били включени в погасителните вноски,
като последното плащане е следвал ода се извърши на 21.11.2016 г., а
заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 02.04.2019 г., към който момент не е
изтекла погасителната давност.независимо от това, обаче, изброените по-горе
пороци водят до нищожност на договора по смисъла на
чл.146 ал.5 от ЗЗП.Съгласно чл.26 ал.
4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.В
случая не е налице нито една от тези две хипотези.С оглед констатираната
нищожност на договора, поради противоречие със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи
по контракта.Няма спор, че
ответникът и заплатил 1 402,99 лв. в полза на първоначалния кредитор.В
този случай той ще дължи на цедента сумата от 697,01
лв., ведно със законната лихва от
датата, посочена в заповедта за изпълнение.Мораторна лихва
върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит
се дължи от поканата
по арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата
молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за
двете производства съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.И.,
ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 697,01 лв.-главница по Договор за потребителски
кредит № *********/26.09.2015 г., цедирана им на 01.06.2018 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, а на последното
дружество-на 01.07.2017 г. от “Провидент Файненшъл” Българияс” ООД,
със законната лихва върху нея, считано от
02.04.2019 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 903 от 03.04.2019 г. по ч.гр.дело № 1904/ 2019 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на В.П.И.,
ЕГН **********,***, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 1904/2019
г. по описа на РРС по Договор за потребителски
кредит № *********/ 26.09.2015 г. над 697,01 лева до 1501,33 лв.-главница, 192,87
лв.–договорна лихва за периода 15.02.-21.11.2016 г., 70 лв.–такса за оценка на
досие за времето 22.02.-21.11.2016 г., 328,87 лв.–такса за услуга “Кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода 22.02.-21.11.2016 г., 767,37 лв.–такса услуга “Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
времето 22.02.-21.11.2016 г. и 412,21
лв.–обезщетение за забава за периода 16.02.2016 г.-01.04.2019 г., присъдени им със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 903 от 03.04.2019 г. по ч.гр.дело № 1904/ 2019 г. по
описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, по банкова сметка *** ”ОББ” АД BG 93 UBBS 8002 1028 746 440, сумата от 201,18
лв.-разноски по настоящото дело и 24,59 лв.-разноски за заповедното
производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/