Решение по дело №372/2015 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

   гр. В.,13.06. 2016г.

 

В  И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

               В.ският   районен   съд   ,  гражданска колегия      в  публичното  заседание   на  единадесети май през две хиляди и шестнадесета година  в състав:

 

                                                                                   Председател : Нина Николова

 

при секретаря         М.П.        и в присъствието на      прокурора

като разгледа докладваното от съдията Николова    гр. дело № 372 по

описа за 2015 год. , и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Г.Ф.  със седалище  гр.С. и посочен съдебен адрес *** О 2, вх.* , ет.* , офис *, против А.А.Д. с ЕГН: **********  и   постоянен и настоящ адрес ***, от  за присъждане на сума с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм. бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 1.01.2016 г/.

Твърди се от ищеца, че по силата на чл.188, ал.1,т.2, б.”а” от КЗ /отм/, е изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 662.36 лева за увредения при ПТП, настъпило на 19.12.2008г. ЛА на А.В.Б. от гр.В.. Виновен за ПТП бил ответникът, а същият управлявал увреждащия автомобил  и без действаща ЗЗ „ГО”. С регресна покана от 30.04.2010г. ответникът бил поканен да възстанови платеното от ищеца, но плащане не постъпило до датата на предявяване на иска.

Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца изплатеното от последния обезщетение на увреденото лице, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Исковата молба, заедно с приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на назначения особен представител на ответника, който в срока по същия текст  е подал отговор. Излага се от процесуалния представител, че оспорва иска в основанието  и размера му. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.   Твърди се, че регресната покана не е редовно връчена, като не е установен получателят на същата.

 По делото са събрани писмени и гласни доказателства , допуснати са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

            Съдът, като взе предвид изложеното от ищеца, становищата на ответника , и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно намира за установено следното:

             Видно е от Протокол  за ПТП 1022822 от 19.10.2008г., че е настъпило ПТП с участници лек автомобил, собственост на А.В.Б. и управляван от същия, и лек автомобил , собственост на В.Р.Ч. с ЕГН: ********** и управляван от ответника. Последният е  бил без действаща ЗЗ „ГО”,  което се установява и  от справка на Г.Ф.  за МПС с рег.№ ** **** ** . Видно от писмо от   уведомление за имуществени вреди от ГФ от 21.10.2008г. , доклад по щета №110750/27.10.2008г.,  заключителна техническа експертиза по щета от 27.10.2008г., писмо на РУ МВР В. до Г.Ф. от 27.01.2010г. , Писмо от ЗПК „Л И”АД от 23.10.2008г,Опис заключение от 21.10.2008г. , преводно нареждане от ГФ до А.В.Б. от 18.03.2010г., регресна покана от 30.04.2010г. връчена на 13.05.2010г. е установено, а и не се оспорва от ответника настъпилото ПТП , вината за настъпването му, причинените щети и стойността на същите , която се установява и от заключението на назначената автотехническа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена Вещото лице, след запознаване и с административно-наказателни преписки №3567/27.10.2008г. и №3568/30.10.2008г. по описа на РУ В. сочи, че нанесените при пътно транспортното произшествие повреди са правилно оценени ,правилно остойностени ценово , и напълно кореспондират с механизма, отразен в протокол за ПТП и Заключителната техническа експертиза  на щета №11-0750/27.10.2008г на стойност от 662.36 лева. Не се спори  и по факта на изплащане на обезщетението на увреденото лице от ищеца, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза , изслушана в производството. Относно възражението за нередовно връчване на поканата до ответника да възстанови платената на увреденото лице сума, съдът намира същата за неоснователна . Видно от обратната разписка ,подписът е положен в графа получател , а не упълномощено лице, от което следва , че същата е връчена лично на адресата, посочен в същата .Съгласно  чл. 5. (1) от  Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети , идадени на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г. препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Съгласно алинея 2, препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката.

С оглед установеното от фактическа страна, Съдът прави следните изводи: Водачът на увреждащия автомобил  - ответникът А.А.Д.  е бил длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка  „ГО”, като по смисъла на пар.11 от ДР на ЗдвП  МПС е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, каквото е и процесното МПС, участвало в ПТП. Същото отговаря и на дефиницията на чл.264, ал.1 от КЗ /отм/ и по силата на чл.100, ал.1,т. 3 от ЗДвП е следвало да има  сключена задължителна застраховка ГО . След като увреждащия автомобил не е имал задължителна застраховка ГО, ответникът не е следвало да се движи със същия. 

По възражението за давност: Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл.288, ал.1,т.2 б. „а” КЗ, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8, поради което наведеният довод  от ответника настоящата инстанция намира за неоснователен. Правото на Гаранционния фонд гр.С. да заяви регресни претенции срещу деликвента възниква след заплащане обезщетение на правоимащите лица. Изплащането на сумите е елемент от фактическия състав на регресния суброгационен иск, поради което не от датата на събитието, а от датата на плащането тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД. В случая, видно от данните по делото, ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение на   18.03.2010 г /  От тези дати до предявяването на исковата молба - 27.02.2015 г. е изтекъл срок по-малък от приложимата 5-годишна обща давност, поради което направеното от ответната страна възражение за погасяване на претенциите по давност, е неоснователно. Относно продължителността на приложимата давност за правата на Гаранционния фонд ВКС е постановил по реда на чл.290 ГПК Решение №15/04.02.2011г.по т.д. 326/2010 година.

Съдът намира иска за основателен и доказан в размера си. Искането за присъждане на разноски за  адвокатско възнаграждение не следва да се уважава, тъй като липсват доказателства по делото за извършени такива от ищеца.

            Предвид разпоредбите на чл.78, ал.1  от ГПК, ответникът следва да заплати   разноски на ищеца за ДТ - 50 лева и възнаграждения на вещо лице в размер 180  лева.

                   Воден от горното , Съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

               ОСЪЖДА А.А.Д. с ЕГН: **********  и   постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Г.Ф. гр.С., ул.Г.И. № *,  представляван от Изпълнителния директор Б.И.М. сумата от 662.36 лева, представляващо изплатено обезщетение за причинени  имуществени вреди на А.В.Б.,  вследствие на ПТП, настъпило на 19.10.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 27.02.2015г. до окончателното издължаване,   както и разноски по делото - ДТ  в размер 50.00 лева и възнаграждения на вещо лице в размер 180.00  лева.  

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

              РАЙОНЕН   СЪДИЯ :   / П /

 

 

Вярно с оригинала

Секретар: