№ 252 / 30.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 548 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от С.И.Й. xxx,,И. Б.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 004667 издадено на 13.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което й е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което чрез упълномощения си защитник и посредством мотивирана жалба, релевира възражения за неправилно приложен материален закон и необоснованост на административното нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което го отмени като незаконосъобразно. Претендира и разноски.
Жалбоподателят С.Й., редовно призована за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана за това страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.10.2019г. полицейските служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана младши автоконтрольор А.Д. и В.В. xxx,,А. Стамболийски” като наблюдавали движението спазването на светофарната уредба от страна на движещите се по кръстовището от ул.,,Никола Вапцаров” към кръговото движение за КПП Враца и на кръстовището с ул. ,,Димитър Подвъзрвачов”, водачи на МПС - та. В 15:50ч. забелязали да приближава, навлиза и преминава през кръстовището на червен забранителен сигнал, подаден от светофарна уредба, лек автомобил ,,Мазда 2” с рег.№ XXXX . При спиране на МПС – то двамата установили неговият водач в лицето на С.Й., с която била и свидетелката П. И.. На водача бил съставен АУАН, който й бил връчен и подписан с възражение по чл.44 от ЗАНН. Пред административно наказващия орган признава, че действително е преминал през въпросното кръстовище, но това е било станало след като навлязъл на жълт светлинен сигнал. Също така навежда твърдения, че зад нея са се движели и други автомобили и не е имала обективна възможност да спре. Възражението не било уважено и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
По своята правна същност и самата жалбоподателка не отрича извършването на административно нарушение, оспорвайки единствено че е преминала на жълт светлинен сигнал. Видно от показанията полицейските служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана А.Д. и В.В. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на изпълнителното деяние.
При разпитите им същите са категорични, че непосредствено са възприели как жалбоподателката приближила и навлиза в регулираното със светофарна уредба кръстовище именно на червен светофар.
Твърденията им частично се потвърждават и от показанията на свидетелката П. И., която, признавайки че се е возила до жалбоподателката на предната седалка, заявява че същата е преминала на жълт светофарен сигнал. Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители, както и тези на И., но не и в частта им, относно преминаването на управлявания от водача на МПС – то на жълт светлинен сигнал. Според преобладаващите гласни доказателствени средства водачът на управляваното МПС е приближил кръстовището, когато му е светил червен, а не жълт светофар. Видно от показанията на свидетелите Д. и В. е, че са забелязали преминаването на леки автомобил, който е преминал на червен светофар, което е довело и до спирането на неговия водач.
Показанията им се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и анализ на приобщения доказателствен материал по делото съдът намира, че С.Й. е извършила вмененото й нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съобразяване на участника в движението със светлинните сигнали, чието нарушение обуславя и реализирането на административна отговорност. Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателката, че нормата има бланкетен характер, тъй като от самото тълкуване на същата липсва упоменато препращане към друг закон или подзаконов нормативен акт. Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП освен, че няма препращащ характер, същата има недвусмислен такъв. Липсата на цитираната с жалбата Наредба № 17 от 23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали има уточняващ, но е и задължително препращан към нея характер. Пълния обем от яснота за извършеното административно нарушение, за което деецът следва да узнае, е достатъчно да бъде отразен единствено и само в закона. Също така преминаването на жълт, вместо на червен светофар, също представлява административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. (в този смисъл са Решение № 420 от 16.09. 2019г. по канд № 408/2019г., Решение № 13 от 21.01.2019г. по канд № 636/2018г. и двете по описа на Административен съд – гр. Монтана и др.).
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че се намира на регулирано от светофарна уредба кръстовище, към момента на неговото приближаване за него е светил червен забранителен сигнал и въпреки това е преминал.
От доказателствата по делото не беше установено жалбоподателакат да е била затруднявана при евентуалното й спиране поради движение зад нея на други МПС – та. Също така не беше доказано и затрудняване при съблюдаване на светлинните сигнали, подавани от светофарната уредба на въпросното кръстовище. Незабелязването им не оневинява водачите на МПС – предвид изисукемото от закона спрямо тях повишено внимание при подобни случаи.
По отношение на определената санкция разпоредбата на чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП предвижда за извършеното административно нарушение наказание глоба в размер от 100.00 лева. Освен, че административно – наказващият орган е наложил законосъобразно по вид и размер наказание, но и същото няма как да бъде редуцирано под минимума поради забранителната законодателна разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 004667 издадено на 13.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на С.И.Й. xxx,,И. Б.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: