№ 62
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20211100507452 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 788 – М.К. на Камарата на
ЧСИ по изп.д. № 639/2020, изразяващо се в постановяване на отказ за
намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до размера на 200 лева. В жалбата се твърди, че
постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на
адвокатското възнаграждение било завишено и не отговаряло на фактическата
и правна сложност на делото респ. не били налице условията за кумулиране
на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство с
такова за процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя, с което жалбата е оспорена.
1
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 639/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 788 – М.К.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на И.И.Н., чрез адв. В.В..
Приложен е и изпълнителен лист от 05.11.2020 г. на ОС – Монтана
по гр.д. 194/2019 г., по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати
на взискателя сумата 130 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
нея.
Взискателят е подал молба за събиране на горната сума. В молбата се
съдържа искане за събиране и разноски за изпълнителното производство.
Представено е и адвокатско пълномощно с отбелязване, че е заплатено
възнаграждение в размер на 2 370 лв.
На 06.11.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от адресата на същата дата /стр.8
в изп. дело/.
На 24.11.2020 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от
143 794, 44 лв. - плащане по изп. дело 639/2020 г.
На 11.11.2020 г. длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя, по което искане ЧСИ се е произнесъл с
разпореждане от 20.11.2020 г., с което е оставил без уважение искането за
намаляване на адвокатския хонорар на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично
2
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В
случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно
производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.
Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 639/2020 г., по
искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с
постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение
на взискателя, което постановление подлежи на обжалване пред съда, в
приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за
разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на постановлението на съдия-
изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
В хода на изпълнителното производство в първоначалната молба, с
която е сезиран ЧСИ рег. № 788 на Камарата на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя не е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия, въпреки, че същото е задължителен реквизит на
молбата по чл. 426 ал.2 от ГПК, с която се инициира изпълнително
производство. Такива искания не са заявени и впоследствие, в хода на
изпълнителното производство. С изпратената и получена покана за
доброволно изпълнение на длъжника е поканен с двуседмичен срок от
получаването й да заплати посочените в поканата суми. Длъжникът е
изпълнил това свое задължение непосредствено след изтичане на срока за
доброволно плащане.
Данни за извършени действия по процесуално представителство от
страна на взискателя по изпълнителното дело не се съдържат. Делото не се
отличава с никаква правна или фактическа стойност, поради което на
взискателя се следва сумата от 200 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение. Определеното от ЧСИ възнаграждение за горницата над 200
лв. е неправилно и постановлението му следва да бъде отменено в тази част.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* постановление от 20.11.2020 г. на ЧСИ 788 – М.К. по изп.дело
639/2020 г. в частта за горницата над 200 лв. до присъдената сума от 2 370 лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4