РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110118256 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Ц. П. К. срещу „***“
към ДП „***“ /съкратено *** към ***/, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми:
сумата от 40 326,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след
уволнение съгласно чл. 37, ал. 2 КТД за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от
5680,30 лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 10 236,30 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди -
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 28, ал. 1 КТД за начисляване на допълнително възнаграждение за
„клас прослужено време“, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1441,84
лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 1740 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД за начисляване на социална сума за храна за
периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателно плащане, както и сумата от 245,09 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
1
сумата от 2641,50 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение съгласно Заповед № ***/*** г. на директора на *** *** за начисляване
на допълнително трудово възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, за периода от
12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 90,36 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 180 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на
КТД за начисляване на социална сума за „деня на железничаря“ в размер на по 90 лв.
за 2020 г., 2021 г. и 2022 г, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 25,35 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до
01.04.2024 г.;
сумата от 435 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 72, ал. 1 КТД за внасяне от ответника на месечни вноски за
допълнително пенсионно осигуряване в размер на 15 лв. месечно, за периода от
12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 61,27 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 1650 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 73, ал. 1 КТД за начисляване на сума за безплатни пътувания с
влак на работниците и служителите в ДП „***“ в размер на 550 лв. на година за 2020
г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 236,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до
01.04.2024 г.;
Ищецът Ц. П. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника
длъжност „началник гара ***“, като със заповед №***/*** г. трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от *** г. Посочва, че е оспорил
уволнението като незаконно по съдебен ред, като с Решение № 20258781 от 23.11.2020 г.,
постановено по гр.д. 27668/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, потвърдено с Решение №
265643 от 07.09.2021 г. по гр.д. 2283/2021 г. по описа на СГС, въззивен II-б състав,
потвърдено с Решение № 50016 от 21.02.2023 г. по гр.д. 5141/2021 г. по описа на ВКС,
уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. С посочените решения му е присъдено обезщетение за оставането
без работа за периода 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер на 5698,00 лв., ведно със законна
лихва върху сумата от 29.06.2020 г. Посочва, че със Заповед № ***/*** г. на директора на ***
към *** ищецът бил възстановен на предишната длъжност „началник гара ***“, считано от
18.04.2023 г. с основна месечна заплата от 1374 лв. Поддържа, че за периода от 12.11.2020 г.
2
до възстановяването му на 18.04.2023 г. не е работил по трудово правоотношение общо 29
месеца и 6 дни, за което време счита, че му се дължат суми, които не е получил, съгласно
Колективния трудов договор, подписан между ДП „***“ и синдикалната организация, в
която членува и ищецът.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника *** към
***, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е
бил член на синдикалната организация в предприятието, страна по КТД с ДП „***“, поради
което и спрямо него не важат условията на КТД за 2020 г. и за 2022 г. Оспорва се
претенцията на основание чл. чл. 37, ал. 2 КТД с твърденията, че обезщетенията не са
дължими от работодателя, тъй като лицето не е работило при друг работодател за периода
от уволнението до възстановяването на работа. Твърди се, че претенцията на основание чл.
28, ал. 1 КТД е недоказана, тъй като обезщетението се определя и изплаща на база брутното
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за получаване на съответното обезщетение, което в процесния случай е м. януари 2020 г.
Неоснователна била и претенцията, заявена на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД, тъй като
ваучерите за храна се изплащали отделно от трудовото възнаграждение, не са елемент от
работната заплата и не могат да се изплащат под друга форма. Оспорва се като недължима и
сумата, претендирани въз основа на Заповед № ***/*** г. на директора на ***-***, като
посочва, че същата не зависи от отработеното време и не е с постоянен характер, поради
което и не се включва в брутното трудово възнаграждение. Твърди се, че претенцията по т. 1
от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на КТД, е неоснователна, тъй
като сумата в размер на 90 лв. за „деня на железничаря“ се дължи единствено на служители,
които се намират в трудово правоотношение с работодателя към момента на изплащането й,
но не и на възстановени работници и служители. Оспорват се претенциите за паричната
равностойност на безплатните пътувания, тъй като тези суми се изплащат единствено за
изпълнение на трудовите задължения на работници, които се намират в безсрочно трудово
правоотношение, но не и за лица, които са възстановени на работа, вследствие на незаконно
уволнение и на работници, които са били в отпуск, както и по съображения, че в случая не е
имало реално полагане на труд от страна на ищеца. Оспорва се претенцията за мораторна
лихва, като твърди, че същата се дължи, считано от 12.04.2023 г. /датата на получаване на
поканата от работодателя/. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 59 КТД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден колективен трудов договор, по който
страни по него са страните по делото и в който е предвидено задължение на работодателя
посочено от ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнението на което
задължение е претърпял вреда под формата на пропусната полза в претендирания размер.
3
В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на задълженията си по КТД,
респ. да докаже погасяване на задълженията си към ищеца.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадане на длъжника ответника в забава плащанията на претендираните суми.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване
и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява, че
през процесния период ищецът е бил член на синдикат, страна по КТД или индивидуално
присъединил се служител към КТД на ДП *** от 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и спрямо него се
прилагат колективните договори с ДП „***“. Ангажираното от ищеца писмено
доказателство – писмо от А. П. А. - председателя на *** *** при ДП „***“ на *** „***“ (без
входящ номер), съдържащо изявление, че Ц. К. е „член на синдикална организация на ***
„***“, като служител на поделение *** – ***, към ДП „***“ от януари 2019 г. до момента“,
не е достатъчно за да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо ищеца
се прилагат КТД на ДП *** за процесния период. Ответникът своевременно е оспорил
съдържанието на посочения документ, поради което с протоколно определение от 24.09.2024
г. съдът е уважил доказателственото искане на ищеца и е издал съдебно удостоверение, по
силата на което ищецът да се снабди от *** „***“ с документ, удостоверяващ членуването
му в синдикалната организация. От страна на ищеца до приключване на съдебното дирене и
въпреки предоставената му от съда допълнителна възможност, не бяха ангажирани каквито
и да било доказателства, че през процесния период ищецът е бил член на синдикална
организация на *** „***“. В същото време ответникът проведе успешно насрещно
доказване на твърденията на ищеца, като представи в процеса заявление от Ц. П. К. до ***
„***“ от 21.05.2023 г., видно от съдържанието на което, на 21.05.2023 г. ищецът е заявил
желание да стане член на Синдикална организация на *** „***“. Авторството на документа
не е оспорено от страните.
Следва да бъде посочено, че членственото правоотношение в синдикална
организация е отделно и самостоятелно правоотношение спрямо трудовото, по което членът
на съответния синдикат е полагал труд в съответния отрасъл или бранш, в рамките на който
синдикалната организация представлява интересите на работещите. Членственото
правоотношение се отличава от трудовото по страни и съдържание, поради което с
прекратяване на трудовото правоотношение, не се прекратява автоматично членственото
правоотношение в синдикалната организация. В тази връзка, в случай, че ищецът към
януари 2019 г. (каквито са твърденията на председателя на *** *** при ДП „***“ на ***
„***“) е бил член на синдикална организация на *** „***“, то буди недоумение причината
поради която на 21.05.2023 г.ищецът е подал заявление до *** „***“ с искане да стане член
на синдикалната организация.
От страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия
доказателствената тежест, не са ангажирани други доказателства, които да установяват, че
през процесния период ищецът е бил член на синдикат, страна по *** или индивидуално
присъединил се служител към *** на ДП *** от 2020 г. и 2022 г. и спрямо него се прилагат
колективните договори с ДП „***“.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца,
съдът намира предявените искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД за недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска за сумата от 2641,50 лв., представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се
4
в неизпълнение на задължение съгласно Заповед № ***/*** г. на директора на *** *** за
начисляване на допълнително трудово възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, за
периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г.:
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от
съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на
работника/служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на
работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната
сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то
точно и добросъвестно /чл. 124 и чл. 125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното
трудово възнаграждение /чл. 128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната
сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи
на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите
норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл. 267 КТ/, при
преустановяване на работата при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка /чл. 267а КТ/, при производство на некачествена продукция /чл. 268,
ал. 3 КТ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Следователно работникът има право на трудово възнаграждение, в т.ч. допълнително
трудово възнаграждение, само за времето, през което реално, действително е предоставял на
разположение своята трудова сила.
В случая, на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че между страните е
съществувало трудовото правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ,
което в последствие с влязло в сила решение е било признато за незаконно и ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 18.04.2023 г. Предвид
изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото по делото е
безспорно, че през процесния период служителят не е полагал труд при ответника.
С оглед неоснователността на главните претенции по чл. 59 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 82 ЗЗД, на отхвърляне подлежат и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
всяка от главниците за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***,
срещу „*** – ***“ към ДП „***“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №
***, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
следните суми:
сумата от 40 326,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след
5
уволнение съгласно чл. 37, ал. 2 КТД за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от
5680,30 лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 10 236,30 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди -
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 28, ал. 1 КТД за начисляване на допълнително възнаграждение за
„клас прослужено време“, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1441,84
лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 1740 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД за начисляване на социална сума за храна за
периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателно плащане, както и сумата от 245,09 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 2641,50 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение съгласно Заповед № ***/*** г. на директора на *** *** за начисляване
на допълнително трудово възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, за периода от
12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 90,36 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 180 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на
КТД за начисляване на социална сума за „деня на железничаря“ в размер на по 90 лв.
за 2020 г., 2021 г. и 2022 г, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 25,35 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до
01.04.2024 г.;
сумата от 435 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 72, ал. 1 КТД за внасяне от ответника на месечни вноски за
допълнително пенсионно осигуряване в размер на 15 лв. месечно, за периода от
12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 61,27 лв. - мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;
сумата от 1650 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по чл. 73, ал. 1 КТД за начисляване на сума за безплатни пътувания с
влак на работниците и служителите в ДП „***“ в размер на 550 лв. на година за 2020
г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното
6
плащане, както и сумата от 236,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до
01.04.2024 г.
ОСЪЖДА Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, да заплати на „*** –
***“ към ДП „***“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7