Определение по дело №364/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 293
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500364
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
гр. Варна , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Дончева
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от В. В. М. чрез процесуалния му представител адв. Г.К. против
разпореждане №1689/25.05.2021г., постановено по в.гр.д.№332/21г. по описа
на ВОС, гр.о., с което е върната частна жалба вх.№8050/27.04.2021г.,
подадена от В. В. М. против решение №704/13.04.2021г., постановено по
в.гр.д.№332/21г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че
разпореждането е неправилно по изложените в същата
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на
подадената от страната жалба.
Депозиран е отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК от С. В.
М., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Н. АЛ. Д.,
чрез процесуалния представител адв.С.И., в който се поддържа становище за
нейната неоснователност и се моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Производството по в.гр.д.№332/21г. по описа на ВОС е образувано по
1
подадена от В. В. М. жалба против действия на ЧСИ З.Д., рег.№808, с район
на действие ОС-Варна, по изп. дело №20208080400379, а именно отказ да
бъде прекратено изп.производство и акт за разноски.
Изп. дело №20208080400379 е образувано по молба от 18.05.2020г. на С.
В. М., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Н. АЛ.
Д., чрез процесуалния му представител адв.С.И., въз основа на изп.лист от
18.05.2020г., издаден по гр.д.№3565/20г. по описа на ВРС, с който В.М. е
осъден да заплаща издръжка на малолетния С.М. чрез неговата майка Н.Д. в
размер на 180лв. месечно, считано от 22.04.2020г. с падеж на плащане всяко
5-то число на месеца, за който се дължи.По реда на чл.456 от ГПК като
взискател с разпореждане на ЧСИ от 29.10.2020г. е присъединена С.М.
И./процесуалният представител на взискателя/ за личното си вземане по
изп.лист от 22.10.2020г., издаден по в.гр.д.№2537/20г. по описа на ВОС, гр.о.
в размер на 200лв., представляващо определено възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.С молба от 05.01.2021г. първоначалният взискател е поискал
изп.дело да бъде прекратено по отношение на него и да му бъде върнат
изп.лист, като с разпореждане на ЧСИ от 05.01.2021г. производството по
отношение на него е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.След влизане
в сила на посоченото разпореждане/същото не е било обжалвано/, единствен
взискател по изп.дело е С.И., съответно С.М., действащ чрез законния си
представител, не е страна.
С решение №558/17.03.2021г., постановено по в.гр.д.№332/21г. по описа на
ВОС, жалбата на В.М. е оставена без уважение.С молба вх.
№5433/23.03.2021г. същият е поискал допълване на така постановеното
решение по реда на чл.250 от ГПК.С решение №704/13.04.2021г., постановено
по в.гр.д.№332/21г. по описа на ВОС, подадена от В.М. молба вх.
№5433/23.03.2021г. е оставена без уважение, като е прието, че решение
№558/17.03.2021г. не е непълно.Против решение №704/13.04.2021г. В.М. е
подала жалба вх.№8050/27.04.2021г., върната с обжалваното разпореждане
като насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Видно от разпоредбата на чл.437, ал.4, изр. второ от ГПК решението на
ОС, постановено по подадена жалба против действия на съдебен изпълнител
от вида на посочените в чл.435 от ГПК, не подлежи на
2
обжалване.Разгледаната от ВОС жалба с решение №558/17.03.2021г. е против
действия по чл.435, ал.2, т.6 и 7 от ГПК, предвид което и постановено по нея
решение е окончателно.Хипотезите на предвиден инстанционен контрол на
решения по жалби против действия на СИ са изрично посочени в закона -
чл.463, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК и същите не са налице в настоящия
случай.Съгласно чл.250 от ГПК допълнително решение подлежи на
обжалване по общия ред.Под обжалване по общия ред се има предвид редът,
по който подлежи на обжалване актът, във връзка с който е допълнителното
произнасяне.Доколкото допълнителното решение/респ. определение/ се
наслагва към първоначалното и се ползва със същите правни последици, то
еднаква е и възможността за обжалване на двата акта.След като решение
№558/17.03.2021г., постановено по в.гр.д.№332/21г. по описа на ВОС, чието
допълване се иска, не подлежи на обжалване, то и решението по молбата за
неговото допълване по реда на чл.250 от ГПК, също не подлежи на
обжалване.С оглед горното и правилно с обжалваното разпореждане жалбата
против решение №704/13.04.2021г. е върната като подадена против
неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.Искането за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА,
направено в отговора, е неоснователно предвид следното.Както се изложи,
производството по изп.дело по отношение на С.М., чийто процесуален
представител е адв.С.И. и която претендира присъждане на
адв.възнаграждение в нейна полза по реда на чл.38, ал.2 от ЗА съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 12.07.2021г., е
прекратено с посоченото разпореждане на ЧСИ от 05.01.2021г., т.е. същият
вече не е страна по изп.дело.В тази връзка и не е следвало да му се изпраща
препис от частната жалба, сезирала настоящата инстанция, много след
прекратяване на изп.дело против първоначалния взискател.Преписът е
изпратен и в противоречие с указанията на съда от 24.06.2021г. препис да се
изпрати само на С.И. като насрещна страна.В тази връзка и е необосновано да
се възлагат разноски върху жалбоподателя В.М. за възнаграждение на
процесуалния представител на С.М., независимо от неоснователността на
подадената от В.М. частна жалба, след като С.М. не е страна понастоящем в
производството.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1689/25.05.2021г., постановено по
в.гр.д.№332/21г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4