Решение по дело №1715/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 233
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20192150201715
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 233

 

Град Несебър, 03.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1715 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “Д.- ДК” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Н. П., против Наказателно постановление № 357935-F357973 / 12.09.2018г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

              Жалбоподателят счита наказателното постановление неправилно и за незаконосъобразно, поради съществено процесуално нарушение, поради което моли то да бъде отменено.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на постановлението, като излага довод, че деянието е несъставомерно.

              Административно наказващия орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 10.07.2018г. за времето от 19:40 часа до 20:00 часа М.Н.М. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК” – Бургас, и И.Г.А.– “инспектор  по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК” – София, са извършили проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство в търговки обект – “Сръбска скара” в хотел “Н.” в к.к. Слънчев бряг, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “Д.- ДК” ООД, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0337324/10.07.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с извършване на контролна покупка от проверяващия И.А., който закупил 3 броя сръбска плексавица на стойност 30 лева. Сумата е била заплатена на Б.К.Г., която е работила в обекта като е изпълнявала длъжността “сервитьор”, и която е приела заплатената сума, но същата не е издала фискален бон от работещото в обекта ФУ. В обекта е имало две работещи и свързани с НАП фискални устройства, като проверката е продължила с попълване на описи на паричните средства в касата, като се установила фактическа наличност в размер на 564 лева. От отпечатаните дневни финансови Х-отчети се установило, че разчетената касова наличност е в размер на 728,70 лева, по който начин се установила разлика в размер на 164,70 лева. Наредено било на управителите на дружеството – Д.К.В.и А.Н.П., както и на Б.К.Г.да се явят на 13.07.2018г. в 11:00 часа в сградата на ТД на НАП Бургас, където да представят документ за собственост, КЛЕН за 10.07.2018г., както и писмени обяснения за дейността на търговеца.

              На 19.07.2018г. в сградата на ТД на НАП Бургас се е явило упълномощено от търговеца лице – Д.С.Д., в чието присъствие е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F395594/19.07.2018г. от М.Н.М. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, за това, че на 10.07.2018г. в 19:40 часа, при извършена проверка в обект сръбска скара, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “Н.”, стопанисван от “Д.– ДК” ЕИК ........, преди легитимация за извършена контролна покупка от И.Г.А.– инспектор по приходите, на три броя сръбска плескавица на стойност 30 лева, а след получаване на стоката и заплащането й с пари в брой, не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта ФУ, свързано дистанционно с НАП, или касова бележка от кочан. В обекта има монтирани и въведени в експлоатация, свързани дистанционно с НАП и работещи към момента на проверката ЕКАФП модел “ISL 5011 KL” с индивидуален номер на ФУ № IS008001 и индивидуален номер на ФП № 1201771 и индивидуален номер на ФУ № IS007999 и индивидуален номер на ФП № 12020355. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от пълномощника на дружеството, актът е подписан и от двамата свидетели, присъствали при съставянето на акта.

              Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвъждава направените от него констатации при проверката, като уточнява, че при извършената контролна покупка са закупили храната за вкъщи, като след покупката за излезли от заведението и са изчакали около десет минути, след което се върнали в заведението и са се легитимирали на работещите в обекта.

              Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му, нито впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

              Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 26.11.2019, а жалбата срещу него е подадена на 03.12.2019г.     

              При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

              Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

            Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрирано за обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото на проверката в обекта.

             Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка/фискален бон/“ са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.

              Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен: Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 (какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

               В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините „доставки на стоки“ и „доставки на услуги“, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне датата на възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на фактическото предоставяне на стоката. 

              Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови служители присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка категорично и несъмнено установена.           

              След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена н чл.185, ал.2, изр. Последно, във връзка с ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лева.

              Ето защо съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената Имуществена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което постановлението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

               Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството, дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 30 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна е безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

              Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

              Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 357973-F395594 / 12.09.2018г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на “Д.- ДК” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Н.П. и Д.К.В., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              ОСЪЖДА “Д.- ДК” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Н.П. и Д.К.В., да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.

 

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: