Решение по адм. дело №625/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с УРИ 247000-1152/23.09.2025 г. по деловодния регистър на ОД МВР Русе, РУ Бяла, подадена от П. Т. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], Област Русе, [улица]чрез адв. П. И. Г., АК Велико Търново, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, стая 114 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0247-000066/15.09.2025 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Бяла. Със Заповедта е разпоредено налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 2А, буква А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта се обжалва като „незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения на административно производствените правила,като заповедта е издадена в противоречие с материално правните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона.“. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на Д., претендират се разноски и адвокатско възнаграждение; възразява се срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото – началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Бяла, се представлява от главен юрисконсулт Т. Й., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана; иска от съда да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната от него неблагоприятно; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със ЗППАМ № 25-0247-000066/15.09.2025 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Бяла спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е наложена спрямо лек автомобил „Тойота рав 4“ с рег. № [рег. номер], собственост на П. Т. Д., като са отнети свидетелството за регистрация и регистрационните табели на автомобила. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че посоченото МПС на 14.09.2025 г., около 00:25 часа в [населено място], област Русе, [улица] управлявано от П. П. Д., [ЕГН], който е неправоспособен водач.

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 25699/14.09.2025 г., съставен на П. П. Д. затова, че на 14.09.2022 г., около 00:25 часа в [населено място], област Русе, [улица]до дом № 21, управлява лек автомобил „Тойота рав 4“ с рег. № [рег. номер], собственост на П. Т. Д. без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. П. П. Д. е подписал съставения АУАН като е отбелязал, че има възражения.

По делото е представен Протокол за предупреждение от 14.09.2025 г., с който на основание чл.65 от ЗМВР, полицай Х. Х., свидетел на нарушението, писмено е предупредил П. П. Д. за следното: „Ако управлява МПС след като е неправоспособен водач ще носи отговорност по чл. 343в, ал. 2 от НК“.

Видно от Докладна записка рег. № 247р-8166/15.09.2025 г., командир на отделение П. П. И. е докладвал на началника на РУ Бяла за установеното нарушение, като е описал подробно фактическата обстановка. Посочено е, че за времето от 20:00 ч. на 13.09.2025 г. до 08:00 ч. на 14.09.2025 г. е изпълнявал автонаряд нощна смяна съгласно утвърден график от началника на РУ Бяла за месец септември съвместно с полицай Х. Х.. Около 00:25, при извършване на автопатрул по [улица]пред тях в насрещната лента за движение се движил лек автомобил, който потегля и спира няколко пъти, а след като видял патрула подал десен мигач и рязко спрял вдясно пред дом № 21. Поради възникнали съмнения полицейският патрул спрял пред процесния автомобил пред него с цел камерата на патрулния автомобил да заснеме действия и ОДЧ да има представа за случващото се. При проверката установили, че колата се управлява от лице от мъжки пол, на пасажерската седалка от дясно седяло лице от женски пол. След легитимация от страна на полицаите, при поискване на документите, водача на автомобила отказал да представи своите лични документи и тези на автомобила. Установена е самоличността на жената - Б. С. с адрес [населено място], [улица], с дата на раждане: [дата]. И при второто поискване на документите, водачът на автомобила отказал тяхното представяне. Водачът придружил полицейският патрул до РУ Бяла, където било установена самоличността му - П. П. Д., [ЕГН]; с адрес [населено място], [улица], както и факта, че не притежава СУМПС (неправоспособен водач). В този момент е установено, че процесният автомобил

„ Тойота рав 4“ с peг. номер [рег. номер], управляван от неправоспособния Д., е собственост на П. Т. Д., [ЕГН]. Посочено е още, че на неправоспособният водач е съставен АУАН и протокол за предупреждение.

Представена е Справка за нарушител/водач, от която се установява, че П. П. Д. не притежава СУМПС, т.е. същият е неправоспособен водач.

Представена е и справка за процесния автомобил, от която се установява, че той е собственост на жалбоподателя П. Т. Д..

Във връзка с установеното по надлежен ред административно нарушение, началникът РУ към ОД МВР Русе, РУ Бяла е издал обжалваната ЗППАМ № 25-0247-000066/15.09.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на посочения автомобил. Заповедта е връчена на собственика Д. на 16.09.2025 г. в 14:11 часа, видно от направеното отбелязване върху самата заповед.

В жалбата, с която е сезиран съда, се въвеждат възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. На практика жалбата съдържа теоретични разсъждения, които обаче не са свързани с конкретния казус. Сочи се, че за да е законосъобразна, ЗППАМ „трябва да препраща към фактическите констатации установени в съставения АУАН/място на извършеното нарушение,час на извършеното нарушение, дата на извършеното нарушение,кои е извършил нарушението/.“. Претендира се още, че след като в заповедта е посочено, че тя се издава във връзка със съставен АУАН, то в нея трябва да се съдържат фактическите констатации от същия този АУАН. Поради непосочването на тези констатации, дебело е подчертано, че „…така издадената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила което от своя страна води до неизяснена фактическа обстановка и до необосновано направени правни изводи от страна на АНО, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона като заповедта е издадена в нарушение на чл.35 от АПК /Индивидуалния административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията/ като в този случай така допусната нарушение от страна на АНО е съществено доколкото на жалбоподателя не става ясно нарушението за което му е наложената принудителната мярка и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.“. Като друг порок на оспорената заповед е посочено неспазване на чл. 9 от АПК, който въвежда задължение на административния орган да събира доказателства и когато няма искане затова. Тук са изложени доводи, че ЗППАМ е издадена преди да е изтекъл седемдневния срок, в който нарушителя може да направи възражение срещу съставения АУАН. В този смисъл се прави извод, че не е извършено разследване на спорните обстоятелства и не е съобразен факта, че неправоспособният водач е записал в съставения АУАН, че има възражения. Твърди се още, че е следвало от собственика на автомобила да бъдат снети обяснения поради какви причини автомобилът му се управлява от неправоспособен водач и дали той лично го е предоставил за управление на това неправоспособно лице. Посочва се, че спрямо собственика Д. не е ангажирана административнонаказателна отговорност за допуснато нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, като се признава, че чл. 172, т. 2А, буква А от ЗДвП не изисква като елемент на фактическия състав наличие на субективно отношение към деянието. Релевира се възражение, че не са установени материалноправните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС. Според жалбоподателя, предвид факта, че процесната ЗППАМ е индивидуален административен акт, същата следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание, а липсата на мотиви представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което от своя страна не позволява провеждане на контрол за законосъобразност от страна на съда. Оспорва се определения срок, като се сочи, че макар в това отношение административния орган да разполага с оперативна самостоятелност, същият не е изложил мотиви защо е наложил мярката за срок от 6 месеца. Като пример в тази насока е посочено едно единствено решение на ВАС, придружено с твърдение, че „..такава е практиката на ВАС по подобни казуси в по-голямата си част в този смисъл Решение №15796/20.12.2017 постановено по КАНД №10768/2017 год по описа на ВАС.“. Иска се от съда да отмени заповедта и да присъди в полза на жалбоподателя направените разноски по делото за платена държавна такса и адвокатски хонорар.

С разпореждане [номер]/19.11.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях. С Определение № 3171/28.11.2025 г. съдът изрично е указал на жалбоподателя, на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства – относно правоспособността на водача, управлявал собствения на жалбоподателя автомобил при обстоятелствата, описани в оспорената ЗППАМ № 25-0247-000066/15.09.2025 г.

При така установената фактическа обстановка,, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на районни управления към ОД МВР Русе. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно известна на съда и с нея министърът е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. По тази причина и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР Русе, с горецитираната Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. е делегирал законосъобразно правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В този смисъл заповедта е издадена от компетентен орган.

При издаване на ЗППАМ е спазена законоустановената писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Неоснователни са твърденията в жалбата, че тя не съдържа мотиви (нарушение на чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК). Фактическата обстановка, макар и кратко е ясно и точно посочена. Опровержимо е и другото твърдение, че в ЗППАМ следва да са изложени отново всички фактически констатации, които са изложени в съставения на П. П. Д. АУАН. Приложение намира Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съгласно което мотивите могат да се съдържат и в други писмени доказателства, стига те да са посочени в оспорения акт – в случая изрично в мотивната част на заповедта изрично са посочени съставения АУАН, докладната записка и протокола за предупреждение. Поради тази причина без подкрепа съобразно представените доказателства е твърдението, че за жалбоподателя е неясно какво нарушение е извършил именно защото фактическата обстановка напълно кореспондира със събраните доказателства и не се оспорва факта, че неправоспособния Д. не притежава СУМПС. По тази причина административният орган (а не административнонаказващ) е изяснил фактическата обстановка, включително и при прилагане на принципа, обективиран в чл. 9 от АПК, когато е нямало искане за събиране на доказателства (изясняване на въпроса със самоличността на водача и неговата правоспособност; собствеността на автомобила). Дали и кога на жалбоподателя ще бъде търсена отговорност по цитираната разпоредба чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП не е въпрос на настоящото производство и не може да служи като довод във връзка с обжалването на процесната ЗППАМ. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН бл. № 135115/12.04.2023 г., към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо (съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС).

В производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, въпреки оплакванията в жалбата за обратното. Жалбоподателят твърди, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на фактическата обстановка преди издаването на заповедта. Твърди се, че за да се приложи мярката е следвало да се изясни дали жалбоподателят сам да е предоставил управлението на автомобила на друго лице и именно затова процесната ЗППАМ е незаконосъобразна защото този въпрос не е изяснен от административния орган. Съдът намира посочените твърдения за несъстоятелни. Фактическата обстановка е напълно изяснена и тя е свързана с факта, че П. П. Д. е неправоспособен водач, който никога не е притежавал СУМПС и този факт не се оспорва от жалбоподателя, съгласно изявлението на неговия процесуален представител в проведеното по делото единствено съдебно заседание на 09.12.2025 г. Административният орган налага процесната ПАМ в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. Хипотезите, в които процесната ПАМ се налага са ясни и точни и не включват изясняването на факта дали собственика на МПС знае на кого възлага управлението на същото, а също и/или дали е дал съгласието си управлението на собствения му автомобил да се реализира от неправоспособно лице.

В конкретния случай се касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката не е наложена на водача, а на собственик на автомобила.

Несъстоятелни са твърденията в жалбата, свързани с нарушаване на процесуални срокове – представянето на възражения в 7-дневен срок от съставянето на АУАН е част от производството по издаване на наказателно постановление съгласно нормите на Закона за административните нарушения и наказания и няма никакво отношение към производство по издаване на ЗППАМ, при която административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ. Отделно от това, до настоящия момент, независимо от изрично дадените указания на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да са доказателства във връзка с предмета на спора – правоспособността на П. П. Д. да управлява МПС. Напротив, през цялото време се опитва да измести процеса в друга посока – редовност на извършената проверка и доказване на факта, че не П. П. Д. е управлявал автомобила. В този случай той например е имал възможността да ангажира свидетелските показания на Б. С., която също е присъствала на проверката, но не е сторил това. В този смисъл не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

В жалбата се оспорва правилното приложение на материалния закон. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Според чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:2а)прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния казус са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Посочената норма не изисква знание у собственика относно тези обстоятелства.

Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице, имащо отношение към случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ.

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от П. П. Д., за който в заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към 14.09.2025 г. ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто автомобил се управлява от неправоспособен водач. За налагането на ПАМ е от значение единствено извършването на административно нарушение от водача със съответния автомобил, като знанието, респективно незнанието на собственика на автомобила за липсата на правоспособност е ирелевантно за налагане на мярката. Следователно, предпоставките, уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер. Изрично трябва да се отбележи още веднъж, че хипотезата на правната норма не изисква знание у собственика за предоставяне на автомобила, нито същият лично да го е предоставил на друго лице.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок, различен от минималния, установен в закона.

Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, заявена в чл. 171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата, отворени за обществено ползване и преустановяване на административните нарушения по същия закон.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, посочени в представения списък в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Т. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], Област Русе, [улица]чрез адв. П. И. Г., АК Велико Търново, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, стая 114 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0247-000066/15.09.2025 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Бяла.

ОСЪЖДА П. Т. Д., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт по следния начин:

1.На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. П. Г. на електронен адрес plambe1966@[интернет адрес]

10.2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване.