Р Е Ш Е Н И Е
№ 227 05.09.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тридесети август две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 550 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И.Д.К. с ЕГН **********, с
адрес: *** против Наказателно постановление № 19-0304-000320
от 20.02.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на жалбоподателката К.
е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за
административно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, на същата са наложени административни наказания - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за административно
нарушение на 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателката К. не се явява и не
изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.01.2019г., около 07.15 часа,
в с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Амфора“, до хотел „Парадайс“, органите
по КАТ установили, че жалбоподателката К., като водач на лек автомобил „Фор
Фиеста“ с рег.№ А 3035 АН, не осъществява достатъчен контрол над МПС, което
управлява и блъска паркираният от дясно в посока на движението автомобил „Ауди
КС7“ с рег.№ ******след което напуска местопроизшествието. За така установеното
нарушение, на жалбоподателката К. бил съставен АУАН, въз основа на който било
издадено обжалваното наказателно постановление. При съставянето на акта било
иззето свидетелството за управление на МПС на водача.
Недоволна
от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката К.,
която е сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същата на първо място сочи, че след
извършване на нарушението, същата е предприела всички необходими мерки за
уведомяване на собственика, тъй като го познавала. Твърди, че тъй като отивала
на работа, уведомила собственика на автомобила, на който били нанесени щети и
двамата постигнали съгласие за същите. В тази връзка твърди, че не е приложима
сочената от наказващия орган разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП,
поради постигнатото съгласие между участниците в ПТП. На следващо място оспорва
отразеното в акта и НП, че е отказала съдействие на органите за установяване на
обстоятелствата във връзка с възникналото ПТП, като твърди, че се явила на
указаната дата и място и е съдействала на служителите на сектор „ПП“ при
РУ-Несебър. Наред с горното твърди, че на датата на нарушението
метеорологичните условия били тежки, поради зимната обстановка.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителят Д.Д. ***, присъствал при установяване на
нарушението. От показанията на акт.Д. се установява, че на 06.01.2019г. бил
дневна смяна и при започване на смяната получил сигнал за настъпило ПТП в
с.Равда, на ул.“Амфора“, до хотел „Парадайс“. Около местопроизшествието имало
камери, които били прегледани от полицейските органи и от записите им било
установено кой автомобил е причинил ПТП. След справка с дежурния по ОДЧ бил
установен и собственика на виновния автомобил – жалбоподателката К.,
обстоятелство което не се оспорва и от самата нея. Акт.Д. установява, че след
проведен разговор с К., същата заявила, че се хлъзнала с автомобила, тъй като
улиците не били почистени, след което напуснала произшествието, тъй като
бързала за работа.
Недоказани
останаха изложените в жалбата доводи за постигнато съгласие между собствениците
на двата автомобила, участвали в ПТП. В противовес на това акт.Д. установява
пред съда, че сигналът за ПТП е подаден от собственика на пострадалия
автомобил, който не знаел кой е блъснал колата му. Последното изключва факта да
е било постигнато твърдяното от жалбоподателката съгласие помежду им относно
обстоятелствата, свързани с ПТП. Не се ангажираха и доказателства от страна на
жалбоподателката в подкрепа на твърдението й, че след ПТП е уведомила
контролните органи за това. Сочената в жалбата съдебна практика, освен че не е
задължителна, същата и е неотносима към настоящият случай, поради което не я
кредитира при постановяване на настоящото решение.
Изводът,
който се налага е, че жалбоподателката К. безспорно е извършила вменените й във
вина административни нарушения, поради което е била законосъобразно
санкционирана.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателката К. административни наказания, съдът счита, че същите са
определени в предвидените от закона фиксирани размери, съответстват на
характера и степента на обществена опасност на извършените нарушения като
деяния, и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-0304-000320 от 20.02.2019г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.185 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на И.Д.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за
административно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, на същата са наложени административни наказания - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за административно
нарушение на 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: