№ 96511
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110133650 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу З. Л. М..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
договорна лихва и лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата в размер на 175.62 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата 286.85 лв. – неплатени дължими
такси.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 08.11.2019 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
1
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т.
3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
Относно претендираните такси. С разпореждане на съда от 01.07.2023 г. са дадени
указания на заявителя да конкретизира как е формирана претенцията – да посочи всяка
отделна такса и нейният размер. В предоставения за това срок указанията не са изпълнение.
Освен това уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също
е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съществува обоснована вероятност, че тази клауза е неравноправна,
тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК. С оглед изложеното съдът приема, че подобни
клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за
страните.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 16.06.2023 г. на [фирма] за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Л. М., в частта, с която се претендират следните суми:
сумата от 175.62 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и сумата 286.85 лв. –
неплатени дължими такси.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2