Решение по дело №3/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260016
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20201500500003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е   №26016

                                       гр.Кюстендил, 10.09.2020г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                   Председател: Ваня Богоева

                                                                                                            Членове: Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

при секретаря: Вергиния Бараклийска,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№3/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Е. ***, в качеството му на пълномощник на И.П.А., с ЕГН *********, действащ като ЕТ „********“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„******“ №**, против решение №702 от 15.11.2019г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1697/2019г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения частичен иск от ЕТ „*****”, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„*****“ №** срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, седалище и адрес на управление в гр. София 1784, бул.„Цариградско шосе” №159, район Младост, бл.„БенчМарк Бизнес Център“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вреди в размер на 9 040 лева, представляващи част от дължимото обезщетение (общо от 19 400 лева) по чл.30 от ОУДПЕЕ на ответното дружество за периода от 28.04.2015г. (датата на влизане в законна сила решението на ОС – Кюстендил, постановено по в.гр.д.№145/2015г.) до 11.12.2015г. (датата на възстановяване на ел. захранването в обекта), т.е. за 226 дни, причинени му в резултат прекъсване на ел. захранването на търговския обект на ищеца, находящ се в гр.Дупница, ул.„***” №**, обл.Кюстендил, като е осъдил ЕТ „****” да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата от 230.00 лева, представляваща сторени в производството по делото разноски.

Решението се обжалва изцяло с оплаквания в посока, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Твърди се, че безспорно са били установени няколко факта: 1/ че между страните е съществувало облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия, като ЕТ е имал качеството на потребител на такава за адрес: гр.Дупница ул.„****“ №1; 2/ че на основание констативен протокол №6006507/10.12.2013г., съставен от отдел „Нетехнически загуби” към „Чез Разпределение България” АД, ответното дружество е извършило корекция на сметката на абоната ЕТ, като му е  начислило допълнително сума в размер на 1 591.28 лева; 3/ че ЕТ е оспорил пред съда дължимостта на тази сума, като пред Районен съд – Дупница е било образувано гр.д.№1342/2014г.; 4/ че на 12.08.2014г. електрозахранването на обекта било прекъснато, независимо, че в клиентския център на „Чез Електро България” АД в град Дупница ЕТ депозирал заявление и копие на заведената в съда искова молба; 5/ на 28.04.2015г. ОС-Кюстендил, като въззивна инстанция постановил окончателно и неподлежащо на обжалване решение по в.гр.д.№145/2015г., с което признал за установено, че ЕТ „*****” не дължи на „Чез Електро България”АД, сумите съгласно фактура №********** от 14.12.2013г. и констативен протокол №6006507 от 10.12.2013г., като корекция на дължима цена за консумирана ел. енергия, за минал период. Жалбоподателят акцентира на установен по делото факт, че независимо от влязлото в сила съдебно решение, електрозахранването на обекта продължило да бъде прекъснато, като „ЧЕЗ Електро България” АД не подало искане до „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД за включването му, което станало факт едва на 11.12.2015г. - 226 дни след влизане в сила на съдебното решение (28.04.2015г.) и 485 дни след първоначалното прекъсване ел. захранването на обекта (12.08.2014г.). Жалбоподателят сочи, че от събраните по делото доказателства се установило, че ответното дружество го принудило в един значителен период от време да осъществява търговската си дейност по продажба на ел.материали и ел.уреди по силно затруднен начин, като липсата на ел. захранване в обекта го принуждавало да моли в съседните търговски обекти да му осигуряват достъп до тяхната ел. мрежа, за да „изпробва” пред клиентите продаваните от него ел. уреди, принуждавал се да ползва електричество от „външни източници”, за да функционира касовия му апарат, както и по-рано да затваря търговския си обект, тъй като в зимните месеци било невъзможно да работи на тъмно – обстоятелства, които според жалбоподателя довели до значителни икономически загуби за него като търговец, тъй като същият на практика бил лишен от възможността да осъществява търговската си дейност по достоен начин. При тези факти, според ЕТ, за дружеството – ответник се е породило задължението да го обезщети, съобразно предвидения в ОУ за продажба на ел.енергия на„Чез Електро България”АД – чл.30, механизъм за частичен период – от 28.04.2015г. до  11.12.2015г., или общо за 226 дни, които ОУ обвързвали всички абонати, съгласно чл.98а от ЗЕ и в посочената клауза на чл.30 уреждали хипотеза на договорна неустойка, предвиждайки в ал.1, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение в размер на 30.00 лева и по 20.00 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Във въззивната жалба е разгледана хипотезата на чл.123 ал.1 от ЗЕ, според която доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като е посочено, че когато потребителите са изправна страна и въпреки това доставчикът е преустановил снабдяването с ел.енергия, то поведението му би следвало да бъде оценявано като виновно и същият би следвало да понесе отговорността за неизпълнение на своето задължение по посочения в чл.30 ал.1 от ОУ механизъм. Жалбоподателят е посочил, че позоваването в отговора на исковата молба на ал.2 на чл.30 от ОУ е несъстоятелно, тъй като същата е била обявена за нищожна с решение №372/13.07.2010г. на САС, потвърдено с решение №160/15.12.2011г. на ВКС.

Във въззивната жалба е изразено несъгласие с констатацията на ДнРС, че електрозахранването на обекта е било прекъснато поради несвоевременно плащане на фактура №**********/19.03.2013г. и на фактура №**********/17.04.2013г., доколкото по делото станало ясно, че към момента на проверката, при която е бил съставен КП с №6006507/10.12.2013г. обектът е бил електроснабден, а прекъсването е било извършено на 12.08.2014г. Изтъква се още, че след влизане в сила на решението на КнОС потребителят е депозирал жалба в РП-Дупница, в следствие проверката по която ел.захранването за обекта е било възстановено, без да са заплащани такси за това и без да са търсени суми по неплатени фактури. Установената липса на информация в системата на дружеството за подавани от ЕТ заявления е обяснена с водените помежду им дела, като е посочено, че би било нелогично ЕТ, рискувайки основната си търговска дейност, да чака 485 дни без електрозахранване, целейки да получи обезщетение, вместо да заплати такса за възстановяване на захранването.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Моли се присъждане и на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез пълномощника ю.к.Л.М., е подал отговор на същата. В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Сочи се, че анализът на събраните по делото доказателства потвърждавал правилността на направения от ДнРС извод за недоказаност, че прекъсването на ел.захранването в търговския обект на ЕТ е било извършено в нарушение на договорни задължения от страна на дружеството. Съдът правилно приел, че в процесния период – от 28.04.2015г. до 11.12.2015г. -  „ЧЕЗ Електро България“ АД не е имало нито право, нито задължение да възстанови електрозахранването на обекта на ищеца, доколкото към 28.04.2015г. по партидата на потребителя е имало много на брой неплатени в срок фактури за ел.енергия, извън сумата, която в решението си КнОС е приел, че не се дължи, още повече, че неплащането на последната не е ставало основание за прекъсване на ел.захранването, а същото е било преустановено, поради неплащане на фактура №**********/19.03.2013г., на стойност 64.79 лева за отчетен период от 08.02.2013г. до 07.03.2013г., с краен срок на плащане 04.04.2013г., платена 46 дни след срока и фактура №**********/17.04.2013г., на стойност 8.74 лева, за отчетен период 08.03.3013г. – 05.04.2013г., с краен срок на плащане 07.05.2013г., платена 13 дни след срока. Сочи се още, че възстановяването на захранването с ел.енергия на 11.12.2015г. е било резултат от извършено пълно погасяване чрез плащане на всички задължения от страна на ищеца по партидата му. Твърди се, че по делото е било установено, че на основание чл.123 ал.1 от ЗЕ, електрозахранването за обекта е било преустановено на 20.05.2013г., което е представлявало правомерно негово действие, предвид наличието на неплатени задължения на потребителя, който при това не е подал възражение, жалба или друго уведомление от дружеството за възстановяване на ел.захранването. Въззиваемото дружество счита още, че от показанията на разпитания от ДнРС свидетел ставало ясно, че ищецът не е претърпял никакви вреди, доколкото се е установило, че през целия исков период същият е имал ел.захранване в обекта си, ползвайки ел.енергия от съседен имот. Противопоставено е възражение за липса на основанията по чл.30 ал.1 от ОУ, тъй като ел.захранването е било прекъснато по вина на потребителя, който при това не е отправил уведомление до дружеството за липса на ел.захранване. Акцентира се и на обстоятелството, че чл.30 ал.2 от ОУ предвижда максимален срок на обезщетението от 90 дни. Въззиваемият счита, че ДнРС правилно е приел, че по делото не е било доказано: неизпълнение на договорно задължение от страна на дружеството; наличие на възражение от страна на потребителя за това, че е с прекъсната доставка; размер на претърпените вреди; изправност на ищеца и причинна връзка межди деяние и вреда.

Прави се искане за потвърждаване на решението и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред въззивната инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с подадената жалба и отговор, намери въззивната жалба за допустима, като подадена от страна, която има право на жалба, в рамките на предвидения срок за това и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

От доказателствата по делото, ценени в контекста на оплакванията и възраженията на страните, се установява следната фактическа обстановка по спора:

ЕТ „****“, с ЕИК ***** е бил потребител на ел. енергия за адрес: гр.Дупница, ул.„****” №**, с клиентски номер *****. Между ЕТ и „Чез Електро България” АД е съществувало облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия, при общи условия.

На 19.03.2013г. е била издадена фактура №**********/19.03.2013г. на стойност 64.79 лева за отчетен период от 08.02.2013г. до 07.03.2013г., с краен срок на плащане 04.04.2013г., която не е била заплатена в рамките на срока.

На 17.04.2013г. дружеството е издало и фактура №**********/17.04.2013г. на стойност 8.74 лева, за отчетен период 08.03.3013г. – 05.04.2013г., с краен срок на плащане 07.05.2013г., която също не е била заплатена в срок.

В двете фактури е било посочено, че при неспазване на срока за плащане електрозахранването може да бъде преустановено, съответно – след 08.04.2013г. за първата фактура и след 11.05.2013г. за втората.

От заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че на 20.05.2013г. е прекъснато електрозахранването за обекта, поради неплащане на посочените две фактури. Установено е още, че сумите по тях са били заплатени в деня на спиране, т.е. 46 дни след срока по първата фактура и 13 дни след изтичане на срока за плащане по втората. Независимо от плащането, ел. захранването не е било възстановено, поради неплатена „такса възстановяване”.

На 10.12.2013г. е била извършена проверка на средството за търговско измерване в обекта и е бил съставен констативен протокол №6006507 от 10.12.2013г., установяващ наличие на промяна в схемата за свързване, което от своя страна е станало основание за извършване на корекция на сметката на абоната и е била издадена фактура №**********/14.12.2013г. на стойност 1 591.28 лева. С решение, влязло в сила на 28.04.2015г., постановено по в.гр.дело №145/2015г. на КнОС между страните е било признато за установено, че ЕТ „*****” не дължи на „Чез Електро България”АД въпросната сума.  

Според заключението на вещото лице, на 24.03.2014г. е било регистрирано прекъсване, поради самовключване на абоната. Установено е, че и след 20.05.2013г. са било издавани фактури в дружеството за дължими от ЕТ суми за обекта, в това число и след 28.04.2015г., което е началото на исковия период, които са били заплащани от абоната, а значителна част от тях – със забава. От заключението се е установило, че след 20.05.2013г. не е постъпвало искане от клиента за възстановяване на електрозахранването; не е подавано възражение (жалба) от клиента за липса на ел. енергия и искане за възстановяване по клиентски ****. Електрозахранването е било възстановено на 11.12.2015г., а партидата е била закрита на 30.06.2016г.

Според свидетелката Б.К.В. – в служебни отношения с ответника, в търговският обект, стопанисван от ЕТ, находящ се на ул. „****” №*1  към края на месец август токът спрял, поради прекъсване на ел. захранването и се наложило от съседното кафене с подвижен кабел да вземат поне ток за касовия апарат, около една година нямало ток, мръзнели в магазина, в който  се продават ел. материали, ел. уреди, полилеи, печки, не могли да изпробват уредите, продажби нямали, защото нищо не могли да изпробват.

  При тези факти, ДнРС приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил изцяло, намирайки, най-общо, че за дружеството са били изпълнени предпоставките на чл.123 от ЗЕ, поради което и прекъсването на електрозахранването е било правомерно и изтъквайки, че по делото не е било установено от ищеца, че в съгласие с чл.30 от ОУ е подал възражение (жалба), които да имат смисъла на уведомление по посочената разпоредба от ОУДПЕЕ за липса на ел. енергия и искане за възстановяване по клиентски ****, нито е доказал размера на претенцията си.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 изр.1 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

Съгласно чл.123 ал.1 от ЗЕ, електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл.42 ал.1 от обвързващите страните общи условия, представени и приети по делото. В чл.43 на тези условия е уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; както и заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено разсрочването.

Правният извод от съществуващите законова и договорна уредби е, че правомерно е временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. То е неправомерно, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването и за срока на разсроченото изплащане на задължението.

Електроснабдителното дружество има право временно да преустанови електрозахранването във всички случаи на неизправност на потребителя, включително когато вземането е оспорено, вън от посочените по-горе две хипотези. Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск.

В горния смисъл е решение №266 от 17.12.2019г. на ВКС по гр.д.№2046/2019г., IV г.о., ГК.

При тези правни съждения, изцяло споделяни от настоящия съд, основният въпрос, на който следва да бъде търсен отговор в настоящото производството, е въпросът за това дали в случая прекъсването на електроснабдяването е нерегламентирано и е по вина на продавача. При събраните по делото доказателства подобен извод не може да бъде обоснован. Твърдението на ищеца, че снабдяването с електрическа енергия за обекта му е било преустановено, поради неплащане на фактурата с №**********/14.12.2013г., по отношение стойността на която се е приело с влязло в сила решение, че не се дължи, не кореспондира на установеното по делото.

Данните сочат, че прекъсването на електрозахранването е извършено много по-рано – на 20.05.2013г. и е следствие на неплащането на други две фактури - фактура №**********/19.03.2013г. и фактура №**********/17.04.2013г. Т.е. ищецът, потребител на ел.енергия, е бил неизправна страна, а доставчикът на ел.енергия е бил в правото си, произтичащо от обсъдените по-горе клаузи на ОУ, да преустанови електрозахранването за обекта. Липсват данни, ищецът, сега въззивник, да е предприел някое от предвидените в чл.43 от ОУ действия, при които за дружеството-продавач да е възникнало задължението да възстанови снабдяването с ел.енергия. 

Също така, от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че в определен момент е било извършено самовключване от страна на абоната, а също и е било отчитано ежемесечно потребление, през процесния период са били фактурирани суми за плащане, които при това са били заплащани от абоната, макар и преимуществено със забава.

При установената фактология възниква основателно съмнение доколко в обекта през исковия период е липсвало електроснабдяване.

При положение, че доказателствата по делото сочат на извод, че през процесния период ЕТ е имал просрочени задължения към дружеството-доставчик, без същевременно да е подал възражение относно срока и основанието за прекъсването, нито да е било договорено разсрочване на задължението, то за доставчика не е съществувала законова и/или договорна пречка да преустанови електроподаването към обекта.

При така изложените съображения, въззивният съд счита, че предявеният частичен иск за обезщетяване на вреди правилно е бил намерен от районния съд за неоснователен и отхвърлен като такъв. Решението следва да се потвърди.  

3. Относно разноските:

С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение, не се налага корекция в отговорността за разноски.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски.

В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят 100.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП, което се определя, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло решение №702 от 15.11.2019г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1697/2019г. по описа на същия съд.

 

О С Ъ Ж Д А ЕТ „*****“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.„*****“ №**, да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, седалище и адрес на управление в гр. София 1784, бул.„Цариградско шосе” №159, район Младост, бл.„БенчМарк Бизнес Център“ сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   2.