№ 101
гр. Разград, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. В. М. против Решение № 129/ 04. 03. 2022 г. по
гр. д. № 1383/ 2021 г. по описа на РС Разград в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявения насрещен иск на въззивника против Н. Н. Д. за заплащане на
сумата 500 лева за неимуществени и 380 лева за имуществени вреди на осн. чл. 45 от ЗЗД,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01. 11. 2019 г.
Изложени са доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде
уважена исковата молба по насрещния иск като основателна. Поддържат се и в съдебно
заседание.
Въззиваемият Н. Н. Д. е подал писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата
като неоснователна, като излагат подробни съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
1
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят, че на 13.09.2019 г. е възникнало застрахователно
събитие, реализирано по вина на водача на л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № У5143АХ,
застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в ЗК „Лев Инс“ АД, в резултат на което
били причинени увреждания по лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № РР3653ВА,
собственост на ответника – ищец по насрещния иск. Последният, на 17.09.2019 г.
упълномощил ответника по насрещния иск адв. Н.Д. да извърши лично или чрез трето лице
всички нужни действия, включително и съдебно процесуални такива, за обезпечаване
получаването на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за причинени увреждания на лек автомобил „Пежо Партнер“, пострадало
при произшествието. Страните сключили писмен договор за правна помощ и уговорили
възнаграждение за извършената работа от адв. Н.Д. в размер на 20 % от полученото от
ищеца обезщетение. Вследствие на предявената претенция и заведената пред
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ щета, на ищеца по насрещния иск
била изплатена общо сумата 5625,00 лв. В насрещна искова молба се претендира изплащане
на имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 880 лева, от които 500 лв. за
причинени неимуществени вреди и 380 лв. за причинени имуществени вреди. Ищецът
обосновава претенциите си с обстоятелствата, че сам е потърсил пътна помощ и превозил
колата си от гр. Шумен, за което дължи сумата 350 лв. на Радостин Генчев, 30 лв. разходи за
транспорт на вещото лице за огледи на автомобила, а за неимуществените вреди сочи, че е
трябвало отново да преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя снимки
и описва щетите по автомобила.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
При тези данни, въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд, че не
са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по
насрещния иск за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД е за лични вредоносни действия. При непозволено
увреждане следва да се установи наличие на причинна връзка между поведението на дееца и
вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. От
събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да бъде установено, че
ответникът със своите действия е причинил вреда на ищеца по насрещния иск. Като
противоправно следва да се характеризира всяко действие или бездействие, осъществено без
наличие на правно основание, с което се нарушава публичноправната забрана да се вреди
другиму. По делото не е установено виновно противоправно поведение на ответника адв.
Н.Д., което да е в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди. Фактът, че ищецът дължи
разноски за превозване на увредения автомобил и такива във връзка с техническата
2
експертиза, не е в причинна връзка с неправомерно поведение на ответника. В случай, че
последният е поел отговорността за изпълнение на тези задължения, каквито твърдения
липсват в исковата молба, би могло да му се търси отговорност на договорно основание.
Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че отговорност за претендираните от
ищеца имуществени и неимуществени вреди може да се търси от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, но не и от ответника по насрещния иск. Останалите
заявени от въззивника доводи в съдебно заседание пред въззивната инстанция не следва да
се обсъждат, тъй като се отнасят за главния иск, предявен от Н. Н. Д. против ИВ. В. М., по
който решението, като необжалвано е влязло в сила.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна в настоящото производство Н. Н. Д. е поискал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА , като е приложено и
адвокатско пълномощно. Предвид изхода от спора пред въззивната инстаниця, на осн. чл.
78, ал. 2 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на въззиваемия мл. адв. Борис Албертов Акалиев адвокатско възнаграждение
по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лв., определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 129/ 04. 03. 2022 г. по гр. д. № 1383/ 2021 г. по описа на
РС Разград в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения насрещен иск на
въззивника ИВ. В. М. против Н. Н. Д. за заплащане на сумата 500 лева за неимуществени и
380 лева за имуществени вреди на осн. чл. 45 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 01. 11. 2019 г.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. В. М. да заплати на мл. адв. Борис Албертов Акалиев адвокатско
възнаграждение по делото пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 / триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3