Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2940 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.59 ЗЗД с цена на иска 1053,37 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от В.Н.А., ЕГН**********,***
против Т.П.С., ЕГН**********,***, ***, в която твърди, че ищцата и ответницата
са се познавали от дълго време и са били в добри отношения. Твърди, че през
2012 и 2013г., ищцата била помолена от ответницата да сключи в нейна полза
следните договори: 1. Договор за мобилни услуги от 10.02.212г. с *** с мобилен
апарат *** за мобилен номер ***, който ползвала ответницата, 2. Договор за
потребителски кредит № *** от 02.10.2012г. с Кеш кредит Мобайл ЕООД в размер на
800 лв. с общ размер на всички плащания 1302 лв. Твърди, че парите по заема са
предоставени на Стоилов, като последната е поела ангажимент да внася
погасителни вноски по заем, но впоследствие не го е направила, 3.Договор за
електронни съобщителни услуги/лизинг/ по заявка № **********/03.08.2012г. в
едно с приложение 1 към него с БТК ЕАД за предоставяне на лизинг на устройства-
Модем ***, № *** и ***, №*** с обща лизингова цена 813,60 лв. на 24 бр. месечни
вноски, всяка една в размер на 33,90 лв. с ДДС. Твърди, че устройствата са били
предоставени на С. с обещанието, тя да внася вноските по лизинга. Твърди, че
вноските частично са били платени от нея до март 2013г. и от тогава ги плаща
ищцата, а устройствата също не са й върнати, 4. Договор за потребителски
Кредит№ СRЕХ - *** от 04.01.2013г с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за покупка
на компютър *** с обща цена 979 лв. при погасителен план от 18 вноски по 70.90
лв. Твърди, че компютърът бил предоставен на ответницата с обещанието тя да
внася вноските по кредита. Твърди, че С. е внесла само 2 вноски, една от които е на грешна сметка и спряла да ги
плаща, като не е върнала закупената стока, а вноските по кредита са платени от
ищцата. Твърди, че за известен период от време до март 2013 г. и по 4-те
договора ответницата е плащала задълженията, които са били на името на ищцата,
но впоследствие е спряла да ги плаща. Твърди, че ищцата е започнала да получава
предупредителни писма от кредиторите за просрочените вноски, поради което ответницата
е била помолена от нея да плаща вноските редовно и съвестно, но същата й е
казала, че не отрича задълженията си, но има финансови затруднения. Твърди, че
при това положение за да избегне санкциите от кредитодателите,
ищцата изплащала кредитите. Твърди, че за заплатените суми същата е подала пред
Плевенски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , образувано е ч.гр.д.№5955/2013г.и е издадена Заповед за изпълнение №
3672/08.11.2013 г. Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед е
предявен иск за вземането й с правно основание чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК във вр. с чл,59
от ЗЗД , образувано е гр.дело № 63/2014 г. по описа на Плевенски районен съд.
Твърди, че с влязло в сила решение на Плевенски районен съд по гр.д. № 63/2014
г., потвърдено с решение на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 898/2014 г.е
признат за доказан и уважен искът на ищцата срещу ответницата и е признато за
установено, че Т.П.С. дължи на ищцата суми и по 4-те договора към датата на
издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2013 г. Твърди, че два договора - с
КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕООД и *** са били изплатени напълно към датата на издаване
на заповед за изпълнение, а останалите 2 договора - с БТК АД ВИВАКОМ и с БНП
ПАРИБА ФАЙНЕНС ЕАД ищцата е продължила да изплаща и след това. Твърди, че по
Договора за електронни съобщителни услуги /лизинг/ по заявка № ********** от
03.08.2012 г. - *** от 03.08.2012 г. ведно с приложение № 1 към него с БТК АД,
за предоставяне на лизинг устройства- Модем ***, № *** и ***, №*** с горецитираното решение е уважена сума от 60,58 лв. по ф-ра с период на отчитане 22.05.2013 г, -21.06.2013 г.,
платени с фискален бон на 05.07.2013 г. Останалите платени суми не са взети под
внимание от съда не е предмет на установителен иск за
установяване дължимостта на задължение в заповедно
производство по заявление, депозирано в съда на 01.11.2013 г. Твърди, че по
Договора за потребителски кредит № СRЕХ - *** от 04.01.2013 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *** гр.София, чрез *** -грПлевен за покупка на компютър ***, е уважена сумата от
497,50 лв., представляваща 8 вноски по 70,90 лв. всяка една, платени до
01.11.2016 г., като останалите плащания , извършени след 01.11.2013 г. не са
взети под внимание по посочените горе причини. Твърди, че по договор за
електронни съобщителни услуги /лизинг/ по заявка № ********** от 03.08.2012 г.
- *** от 03.08.2012 г. ведно с приложение № 1 към него с БТК АД, за
предоставяне на лизинг устройства- Модем ***, № *** и ***, №*** размера на
кредита е 24 вноски по 33.90 лв. Твърди, че на 03.08.2012 г. Т.С. е помолила
ищцата да вземе вместо нея кредит за лаптоп, т.к. на сина й се счупил неговия,
но след като тя е самотна майка с две деца не й дават кредит. Твърди, че двете
са отишли в централния офис на ВИВАКОМ и В.А. е сключила договора на нейно име,
като ответницата е избрала модела на лаптопа и го е взела на момента в офиса с
обещанието да внася вноските. Твърди, че до февруари 2013 г. тя ги е внасяла
редовно в размер на 34 лв. месечно - общо 6 вноски, оттогава е спряла да плаща
и ги внасяла ищцата до пълно погасяване на кредита. Твърди, че по Договор за
потребителски кредит № СRЕХ - *** от 04.01.2013 г. с БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ***
гр.София, чрез *** -гр.Плевен за покупка на компютър ***, на 04.01.2013 г. С. е помолила А. да вземе
кредит от БНП Париба за лаптопа за другия й син. Обща
сума за връщане 1276,69 лв. - 18 вноски по 70.90 лв. Същата е внесла първата
вноска 70,90 лв. на грешна банкова сметка ***., а от април 2013 г. и до пълно
погасяване ги е внасяла ищцата. Твърди, че ищцата е подала жалба против
ответницата до РП-Плевен с вх.№ В-1586 от 2013 г., за това че е въведена в
заблуждение от Т.П. да изтегли заеми и да сключи договори за лизинг на лаптопи,
които е предоставила на ответницата при поети от последната задължения да
изплаща вноските. По преписката са събирани доказателства и обяснения от
различни лица, приложени са разписки. От обясненията на ответницата е видно, че
тя не отрича, че е следвало да плаща вноските и действително това са били
уговорките на страните, но се позовава на различни обстоятелства, оправдаващи
по нейно мнение неизпълнението от нейна страна. Твърди, че практически
описаните горе фактически обстоятелства са установени по преписката, която е
приключила с отказ за образуване на ДП и е предложено на жалбоподателката
да предяви иск срещу С. пред гражданския съд. Твърди, че прокурорската преписка
е приложена към гр.д. № 63/2014 г. като писмено доказателство и е взета под
внимание от решаващия съд. Твърди, че в хода на проверката се установило, че
лаптопа, взет на кредит от БНП Париба още в същия ден
на 04.01.2013 г. е продаден на златаря *** от Т.С.. Твърди, че в хода на
съдебното производство по гр.д.63/2014 г. на РС-Плевен са установени всички
гореописаните обстоятелства, разпитани свидетели и приложени писмени
доказателства, въз основа на които съдът достигнал извода, че безспорно е
доказано, че ищцата и ответницата са имали договорки, при които ответницата е
получила облаги, предоставени на ищцата от кредитодателите-
парични суми, латпопи, моб.телефон,
при условие, че ще ги заплаща, но не го е сторила. Вместо нея плащала ищцата
без да притежава и ползва устройствата. Твърди, че обедняването на последната
се доказва чрез представените от нея вносни бележки, квитанции фактури. Моли
ответницата да бъде осъдена на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на В.Н.А. следните
суми: 1/. сумата от 474,60 лв. - представляваща 14 погасителни вноски по 33.90
лв. всяка една по 14 бр. фактури, обхващащи периода от 22.06.2013 г. до
21.08.2014 г., по договора за електронни съобщителни услуги /лизинг/ по заявка
№ ********** от 03.08.2012 г. -*** от 03.08.2012 г. ведно с приложение № 1 към
него с БТК АД , за предоставяне на лизинг устройства- Модем ***, № *** и ***, №***
и 2/. Сумата 578,77 лв. - представляваща 9 вноски в размер на 70,90 лв. + такса
за превод в размер на 1.68 лв. или по 72.58 лв.всяка една, заплатени от ищцата
с вносни бележки от 02.12.2013 г., 03.01.2014 г., 03.02.2014 г., 04.03.2014 г.,
07.05.2014 г., 02.06.2014 г. - 3 последни вноски в размер на 215,87 лв., по
договора за потребителски кредит № СКЕХ - *** от 04.01.2013 г. с БНП Париба Пърсъяъл Файненс ЕАД, ЕИК *** гр.София, чрез *** - гр.Плевен за
покупка на компютър ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаването на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото
по делото заседание - на 28.09.2016 г.,като при това не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните по делото изрично са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците
за ответника по относно писмения отговор, а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание
на ответника./виж призовка на л.63 от делото/ В този смисъл е налице условието
на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявената искова претенция е вероятно основателна с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такава следва да бъде уважена в
предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи
заплащане на ищеца на направените от него деловодни разноски в размер да ДТ и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв./50+300 лв./
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.59 ЗЗД, Т.П.С.,
ЕГН**********,***, *** да заплати В.Н.А., ЕГН**********,***, сумата
1053,37 лв./ 474,60 лв. за 14 погасителни вноски за периода от 22.06.2013
г. до 21.08.2014 г. по договора за електронни съобщителни услуги /лизинг/ по
заявка № ********** от 03.08.2012 г. -*** от 03.08.2012 г. ведно с приложение №
1 към него с БТК АД , за предоставяне на лизинг устройства- Модем ***, № *** и ***,
№*** и
578,77 лв. за 9 вноски по договор за потребителски кредит № СRЕХ - ***
от 04.01.2013 г. с БНП Париба Пърсъяъл
Файненс ЕАД, ЕИК *** гр.София, чрез *** - гр.Плевен
за покупка на компютър ***/, в едно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба/22.04.2016г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, Т.П.С., ЕГН**********,***, *** да
заплати В.Н.А., ЕГН**********,***, направените деловодни разноски в размер на 350,00 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: