Решение по КНАХД №1675/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6, ап.9, представлявано от управителя М. А. Л., подадена чрез адв. Р. М., срещу решение № 766/19.06.2025г. по АНД. № 656/25г. на Районен съд – Варна.

Заявените касационни основания за обжалване са необоснованост и допуснато нарушение на закона . Според жалбоподателя неправилно решаващият съд не е кредитирал свидетелските показания на А. М.. Твърди се, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска намаляване на санкцията или връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация – директор на ДИТ- Варна , не се явява , не се представлява, но депозира писмени бележки с позиция за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилността на обжалваното решение на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово компетентния съдебен орган. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 02 - 2400661/ 19.11.2024г. на директора на дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД на основание чл. 414,ал. 3 във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000 /две хиляди/ лева.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 08.08.2024 г. служители на ДИТ-Бургас извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект , представляващ жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно - развлекателен комплекс с басейн, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда“, находящ се в [населено място], УПИ ІV за жилищно строителство, кв.5, 26 м.р., изпълняван от „Ем Ви Ен Транс” ЕООД. В хода на проверката на шеста етажна плоча на строежа били установени лица, които полагали труд, а именно полагане на арматура. Тъй като етажната плоча не била обезопасена, лицата били помолени да слязат до пета етажна плоча, където им били раздадени за попълване декларации. Едно от лицата бил А. М.. В попълнена от трето лице декларация М. посочил, че работи за „Ем Ви Ен Транс” ЕООД от месец август, на длъжност „арматурист“, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., при сключен трудов договор и уговорено месечно възнаграждение от 933 лева, при петдневна работна седмица и един час почивка в работния ден. Часът на попълване на декларацията бил 10.00 часа на 08.08.2024г. Въз основа на извършената документална проверка било установено, че трудов договор с М. под №091 е бил сключен на 08.08.2024г., като уведомлението до ТД НАП било подадено на 08.08.2024г. в 12:57:03 часа.

Бил съставен АУАН за това, че „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД като работодател е допуснал до работа А. М. като „арматурист“ в обекта, при определено работно място, работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е предоставено на лицето копие от уведомлението до ТД на НАП Варна. В законоустановения срок са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, които са обсъдени от АНО и са приети за неоснователни видно от мотивите на издаденото НП на 19.11.2024г.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че проверяващите обективно са отразили фактическата обстановка на база събраните доказателства -попълнената декларация, трудов договор и уведомление до ТД на НАП. Предвид събраните доказателства административнонаказващият орган е направил е единствено възможния извод за извършено административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Счел е, че правилно е определен размера на санкцията над минималния размер, понеже при проверката са били установени множество нарушения, касаещи различни работници. Позовавайки се на събраните доказателства, РС-Варна е счел нарушението за доказано по безспорен начин. Отхвърлил е възражението за годността на декларацията ,попълнена от М., с доводи, че в същата не се съдържа конкретика по отношение параметрите на трудово правоотношение, каквато се привнася единствено и само с попълването на данни от страна на деклариращото лице. Като е съобразил, че НП е издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас в съответствие със заповед №3-0864/17.10.2022 г., е приел, че същото изхожда от компетентен орган. В обжалваното съдебно решение са изложени мотиви и за немаловажност на случая.

Касационната инстанция счита атакуваното съдебно решение на РС-Варна за валидно, допустимо, правилно.В касационната жалба не се твърди необсъждане от районния съд на събрани конкретни доказателства , а само некредитиране на свидетелските показания на А. М. т.е. твърди се единствено необоснованост на фактическите констатации . Необосноваността не фигурира сред касационните основания по чл. 348 НПК във вр.с чл.63в от ЗАНН. В тази връзка съдът не дължи проверка на това оплакване.

Лишено от основателност е възражението на касатора за некомпетентност на административнонаказващия орган с оглед събраните доказателствени източници и относима правна уредба . Първо, според правилото на чл. 37, ал.1 б. „б“ от ЗАНН актове могат да съставят длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика / чл.399, ал.1 от КТ/ .

Видно от приложената към административнонаказателната преписка заповед №3-0760/07.08.2024 г. изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ на основание чл. 5, ал. 1 и чл.21, ал.5 от Устройствения правилник на ИА „ Главна инспекция по труда“ е овластил актосъставителя за периода 07.08.2024г. – 08.11.2024г. с териториална компетентност по извършване на проверки за спазване на трудовото законодателство и по съставяне на актове. Процесинат АУАН е съставен на 26.09.2024г.

Съгласно чл.5 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ изпълнителният директор ръководи, координира и контролира осъществяването на цялостната дейност на агенцията.

Новелата на чл.21, ал.5 от същия правилник гласи, че териториалната компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед. В обобщение приложеният към преписката АУАН изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 37 от ЗАНН.

Второ, съгласно чл. 416, ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите т.е. законодателят е учредил законова делегация – право по издаване на НП и на други длъжностни лица освен изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Представената по делото заповед №3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ сочи за делегирано правомощие на директорите на териториалните дирекции да издават наказателни постановления по АУАН за констатирани нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на територията на друга дирекция „Инспекция по труда“. Следователно обжалваното по съдебен ред НП изхожда от компетентен административнонаказващ орган.

След като се релевира единствено допуснато нарушение на закона , на основание чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН касационният съд изследва спазването на материалния закон въз основа на установените факти от предходната съдебна инстанция. В случая решаващият съд е констатирал престиране на труд от работника А. И. М. в полза на касационния жалбоподател при проверката на контролните органи на 08.08.2024г. Съвкупният анализ на събраните различни по вид доказателствени средства сочи на извод за възникнало трудово правоотношение , без същото да е обективирано в писмен трудов договор . Разпитаният свидетел по АУАН и актосъставителят са възприели А. маринов да монтира армировка на шести етаж от строителния обект обект . Това лице, разпитано пред районния съд е дало противоречиви показания , но това се дължи на неговата заинтересованост , обусловена от трудовата му зависимост от касатора , като негов работодател. М. твърди следното: „Всички връзвахме арматура“. След това твърди, че след проверката е продължил да работи, а после заявява, че след проверката на този ден не е продължил „да връзва“ арматура“. Най-убедителното доказателство за недостоверност на защитната теза на касатора за липса на трудово правоотношение между него и М. е негово поведение , а именно сключването на писмен трудов договор с работника А. М. и негово регистриране в ТД на НАП -Варна три часа след проверката на контролните органи .

В обобщение при извършеният инстанционен съдебен контрол се установи неоснователност на подадената касационна жалба от „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД.

При този изход на делото на основание чл. 63в, ал. 3 ЗАНН следва да се уважи искането на касационния ответник , като му се присъди юриск възнаграждение от 130 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 766/19.06.2025г., постановено по АНД № 656/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Ем Ви Ен Транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление [улица], вх.6, ап.9, [ЕИК] да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ Варна сумата от 130 / сто и тридесет / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението е окончателно.