№ 133
гр. Свиленград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100153 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.108 от
Закона за собствеността (ЗС).
Ищците Г. А. Г. и В. А. Б. твърдят, че са съсобственици, при равни
права, на Поземлен имот с идентификатор 65677.506.28 /шестдесет и пет
хиляди шестстотин седемдесет и седем точка петстотин и шест точка
двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Свиленград, общ. Свиленград, обл. Хасково, с адрес:
местност „Бялата пръст“, с площ от 1820 кв.м. /квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория: 6 /шеста/, номер по предходен план: 506028, при съседи:
65677.518.27, 65677.506.26, 65677.506.21, 65677.507.798, 65677.506.29.
Твърдят, че са придобили имота по наследство от своята майка Ж.И.Т.,
починала на 10.05.2009г. в гр.Свиленград. В патримониума на същата имотът
бил включен по реда на ЗСПЗЗ, с Решение № 02001 от 25.06.2000г. на
Поземлена комисия - гр.Свиленград, с което й било възстановено правото на
собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Свиленград,
върху Нива от 1.820 дка (един декар и осемстотин и двадесет квадратни
метра), шеста категория, местност „Бялата пръст“, имот № 506028 по плана за
земеразделяне, при граници(съседи): № 506029 - Нива на Д.А.Х., № 001798 -
Полски път Община Свиленград, № 506021 - Нива насл. на К.Д.Г., № 506026 -
Нива на Р.Д.Д., № 506027 - Нива на Е.Х.А..
В края на 2021г. ищците получили Уведомление от АГКК, с което им се
съобщавало, че по отношение на наследствения им имот с идентификатор
1
65677.506.28 се извършвало заличаване на Ж.И.Т. като собственик и се
вписвал като такъв „Катаржина Естейт“ ЕООД, на основание чл.69, ал.2 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. и Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 156 от 08.06.2021г., том
II, рег.№3380, дело № 255 от 2021г. на Нотариус Митко Митев с рег.№ 420 по
РНК. С посочения нотариален акт ответникът бил признат за собственик по
давностно владение на наследствения на ищците недвижим имот с
идентификатор 65677.506.28.
Ищците оспорват констатациите на нотариуса, че ответникът
„Катаржина Естейт“ ЕООД е придобил по давностно владение собствеността
върху посочения имот. Посочват, че преди смъртта на майка им, тя и
впоследствие ищците и техни роднини обработвали имота. Ответникът не
осъществявал владение върху същия имот в продължение на предвидения в
чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок и не го придобил по давност.
Поради факта, че с констативния нотариален акт ответникът
„Катаржина Естейт“ ЕООД оспорвал собственическите права на ищците Г. А.
Г. и В. А. Б., а и в момента дружеството владеел имота, то ищците имали
правен интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу ответника, с
който да бъде признато за установено, че те са собственици на имота, и
ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху същия.
Предвид изложеното, от съда се иска да да признае за установено по
отношение на ответника „Катаржина Естейт“ ЕООД, че ищците Г. А. Г. и В.
А. Б. са собственици на процесния поземлен имот, при равни права, и да
осъди ответника да им предаде владението върху имота. Иска се и отмяна, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, на оспорения констативен нотариален акт за
собственост, с който ответникът е признат за собственик на имота въз основа
на давностно владение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържат предявения иск и претендират разноски.
Ответникът не изпраща представител и не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
следното:
Страните са единствени законни наследници – деца на Ж.И.Т., починала
като вдовица на 10.05.2009 г., видно от представеното с исковата молба
удостоверение за наследници.
С Решение № 02001 от 25.06.2000г. на Поземлена комисия - гр.
Свиленград се възстановява правото на собственост на Ж.И.Т. съгласно плана
за земеразделяне в землището в гр. Свиленград, върху имоти, измежду които
е и процесния такъв (т.4 от решението на ПК). Представена е актуална скица
на имота, издадена от СГКК – гр. Хасково, видно от която същият е
индивидуализиран подробно в исковата молба, според настоящото му
2
положение по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 156, том II, рег.№3380, дело № 255 от 08.06.2021г. по
описа на Нотариус с рег.№ 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр.
Свиленград под вх.рег. № 0829/08.06.2021г., Акт № 178, том 6, дело №
739/2021г., ответникът „Катаржина Естейт“ ЕООД е признат за собственик по
давностно владение на процесния Поземлен имот с идентификатор
65677.506.28.
За опровергаване на констатираното от нотариуса давностно владение
върху имота, ищците са ангажирали гласни доказателства – показанията на
свидетелите Е.Г. Г.а (съпруга на ищеца Г. А. Г.) и Д.Г.Б. (съпруг на ищцата В.
А. Б.). От свидетелските показания се установява, че от реституирането на
имота до 2020-та година ищците и най-вече Г. Г. фактически го е ползвал,
като го е обработвал като лозе и е получавал добиви от него. Свиделите
посочват, че редовно са помагали на Г. при брането на лозето, като
последното им бране било през 2020г. След това Г. се разболял, не можел да
се грижи за лозето и го оставил. Според свидетелите, след 2021г. и до сега
лозето се обработва от ответника „Катаржина Естейт“ ЕООД.
Така събраните свидетелски показания, преценени съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира с доверие, тъй като същите
са логични, последователни и непротиворечиви, и се допълват от
представените писмени доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Фактическият състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три комулативно
изискуеми елемента - доказване правото на собственост на всеки от ищците,
осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на
правно основание за това владение. И трите елемента следва да се установят
от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Доколкото
в настоящия случай ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственическо право върху имота на основание на давностно владение, и
доколкото акта е оспорен, то върху ответника лежи доказателствената тежест
да установи наличието на изтекла в негова полза придобивна давност, а върху
ищците – да опровергаят констатациите на нотариуса, относно
принадлежността на правото на собственост.
Ищците доказаха, че притежават равни идеални части от правото на
собственост върху процесния имот, на основание наследяването му от тяхната
майка Ж.И.Т.. В наследството на същата имота се включва, възстановен по
реда на ЗСПЗЗ с решение на Поземлена комисия, придружено със скици на
имотите. Решенията на Поземлената комисия/ Общинската служба по
земеделие, придружени със скици, имат силата на констативен нотариален
акт за собственост, съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.3 от
ППЗСПЗЗ. Т.е. влезлите в сила решения на ОбСЗ, придружени със скици, са
3
легитимни документи за установяване на собствеността в съдебното
производство и са официални удостоверителни документи ползващи се с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Тъй като общият на
страните наследодател е починал при действието на сега действащия Закон за
наследството, квотите на законните му наследници от съсобствеността върху
реституираните имоти следва да бъдат определени съобразно разпоредбата на
чл.5 от ЗН, т.е по 1/2 ид. част. Следователно, налице е първата предпоставка
за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
Установи се от свидетелските показания и владението на процесния
имот от ответното дружество, с оглед на което е налична и втората
предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
Съдът намира за доказано наличието и на третата предпоставка за
уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Установи се, също от свидетелските
показания, че ответникът не упражнява фактическа власт върху процесния
имот преди края на 2020г. Т.е. не се установи десетгодишно непрекъснато
владение, което е основание, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, за придобИ.е на
правото на собственост по давност, доколкото в случая по отношение на
ответника е приложима общата 10-годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, тъй
като владението му не е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.
С оглед изложеното, съдът намира, че констатациите на нотариуса за
принадлежността на право на собственост, обективирани в оспорения
констативен нотариален акт, с който се признава правото на собственост
върху процесния имот в полза на ответника, са неверни. Тези констатации не
обвързват съда, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 11/
21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. В случаят,
оспорващите ищци категорично обориха констатациите на нотариуса като
доказаха, че признатото от него владение не е продължило повече от десет
години преди съставянето на акта – 08.06.2021г. При така направения извод,
следва да се отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативния
нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик на процесния
имот.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан и основателен,
и като такъв следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 3000,00 лв. – от ищцата Веселина Б. и в размер на 3160 лв. – от
ищеца Г. Г., съобразно представени списъци по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Катаржина Естейт“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, бул./ул. „Патриарх Евтимий“ № 86, че Г. А. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Трети март“ № 55, и В. А. Б., с ЕГН:
4
**********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Освобождение“ № 16, притежават,
при равни права, правото на собственост върху Поземлен имот с
идентификатор 65677.506.28 /шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет
и седем точка петстотин и шест точка двадесет и осем/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Свиленград, общ. Свиленград, обл. Хасково, с адрес: местност „Бялата
пръст“, с площ от 1820 кв.м. /квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория: 6
/шеста/, номер по предходен план: 506028, при съседи: 65677.518.27,
65677.506.26, 65677.506.21, 65677.507.798, 65677.506.29., както и ОСЪЖДА
„Катаржина Естейт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул./ул. „Патриарх Евтимий“ № 86,
да предаде на Г. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Трети
март“ № 55, и В. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул.
„Освобождение“ № 16, владението на същия недвижим имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 156, том
II, рег.№3380, дело № 255 от 08.06.2021г. по описа на Нотариус с рег.№ 420
по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград под вх.рег. №
0829/08.06.2021г., Акт № 178, том 6, дело № 739/2021г.
ОСЪЖДА „Катаржина Естейт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул./ул. „Патриарх
Евтимий“ № 86, да заплати на В. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Свиленград, ул. „Освобождение“ № 16, сумата 3000,00 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Катаржина Естейт“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул./ул. „Патриарх
Евтимий“ № 86, да заплати на Г. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Свиленград, ул. „Трети март“ № 55, сумата 3160 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5