№ 355
гр. Ботевград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200739 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. С. А. с ЕГН ********** против електронен
фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/сто/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен с твърдения, че е незаконосъобразен. Според него основанията за
отмяната му се изразяват в недоказаност на твърдяното нарушение. Твърди, че
след като в работната зона АТСС е имало и друг автомобил, който е на по-
голямо отстояние от камерата от неговия автомобил, не било доказано чия от
двата автомобила скорост било засечена. Според него от това че рег. номера
на другия автомобил бил замъглен на приложената по делото снимка, то
налице е манипулация с резултат негодност на снимката като доказателствено
средство.
В съдебно заседание редовно призован явява се лично и хода по
същество моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като
нецелесъобразен.
1
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт П.И. наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 02.05.2025г. в 13.04 часа, в Софийска област,
община Правец, АМ-Хемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна, при
ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Опел
Астра, с регистрационен номер **** собственост на жалбоподателя, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 90
км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 113 км/ч,
като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при
измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 23
км/ч., като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш № К **** година.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
Електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила на дата
24.06.2025 година /видно от представената поделото справка на АИС АНД/.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
2
нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024г.;
ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за
преминало обучение за работа с „ARH CAM S1”; заповед № ****г. и заповед
№****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков
материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта на дата 02.05.2025г., справка за собственост на МПС;
справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи
скоростта на движение на МПС при км 56+500 на АМ Хемус с посока на
движение към гр. Варна, справки АИС АНД-2бр. и др., които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че
към датата на извършване на нарушението /02.05.2025г./ при км 56+500
пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км
55+600 и обхват на действие от км 55+600 до км 57+160, тоест 1560 метра.
Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след
пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта
на движение. Автомобилът е заснет на 118 метра от камерата, в посока
приближаване, а при положение, че знакът е на 700 метра от камерата, то
безспорно МПС-то е било в обхвата на действие на знака, поради което
следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в
рамките на участъка, касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
3
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 23.08.2024г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на
нарушението 09.03.2025г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на
закона, то към 02.05.2025г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е
бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото. Вярно, че на снимката е заснет и друг
автомобил, но в случая за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Същата
информация се черпи и от служебно известната на съда инструкция за
експлоатация на АТСС според която АТСС автоматично генерира списък в
табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се
визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер; при
издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се
генерира в зададената бланка на ЕФ; всяко статично изображение се състои от
4
две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за
автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.
Обстоятелството, че на снимката се вижда и друг автомобил по никакъв начин
не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново
следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично
разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението. Наличието
на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият
с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на
фактическата обстановка. Иначе казано засечен е автомобила, който се движи
с по- висока скорост и това в случая несъмнено е автомобила на
жалбоподателя с ясно виждащи се регистрационни номера. Възражението на
жалбоподателя в обратна насока се явява неоснователно.
От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се
установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за
работа с АТС „ARH CAM S1”.
От справките на АИС АНД като документи с официална
удостоверителна сила се установява датата на издаване на обжалвания ЕФ,
връчването му на жалбоподателя, извършеното предходно нарушение и
влизането в сила ЕФ.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния
5
автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на
жалбата /31.07.2025г./ вече е знаел за издадения на негово име Електронен
фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало
автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в
случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да
се ангажира административно-наказателната отговорност именно на него, а и
той не твърди друго лице да е управлявало автомобила.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
6
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването
на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата, който е официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и
се ползва с обвързваща доказателствена сила./, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим
на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и
броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени
със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение.
Спазена е и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от същата наредба, според
която, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва
за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. В случая изискванията са спазени стриктно. Съставен е протокол за
използване на АТСС, като същият е съпроводен със снимка на
разположението на уреда стационарно разположен на пътя. Тази снимка е
неразделна част от протокола, тъй като се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта. Снимката дава ясна визуална представа къде
7
точно е било поставено мобилното АТСС, което отговаря на посоченото в
протокола, както и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо
посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи, с която изцяло е спазено изпълнението на разпоредбата
на чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта", както е сторено в случая.
Не съществува неяснота относно контрола при какъв режим е извършен
– при статичен или динамичен такъв. От отразено в протокола като режим на
измерване „С“ и от направената дигитална снимка на АТСС, която е
приложена по делото еднозначно налага извод, че заснемащото устройство е
било разположено временно на пътния участък, т. е. несъмнено е доказано, че
режимът на измерване е бил стационарен, поради което неяснота относно това
обстоятелство не съществува. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 56+500 с посока към гр.Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 90
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № **** г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява и приложения снимков материал, в който
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
8
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено. Както бе посочено и по-горе този извод не
се променя от факта, че на снимката е заснет друг автомобил. По изложените
вече съображения /които не намира за необходимо да повтаря/ съдът приема за
несъмнено установено, че именно автомобилът управляван от жалбоподателя
е именно този, който се е движил с по-висока скорост с ясно виждащи се
регистрационни номера.
По делото не е представена декларация по чл. 189, ал.5, изр.2-ро за това
друго лице да е управлявало автомобила, поради което съдът намира въпросът
относно субекта на нарушението за изяснен. В обжалвания ЕФ ясно и
недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено от собственика, той е
и водач на посочения автомобил – Ц. С. А..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ****г. и заповед №****г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение
на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Възражението в обратна
насока е неоснователно.
От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява,
че пътният знак е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото
средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това
число и от въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на
9
управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 90
км/ч.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В
26 в случая, на АМ Хемус към дата 02.05.2025г., в участъка на км 56+500
посока към гр. Варна е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч,
поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението
си водачите на МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от Ц. С. А..
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Превишението на скоростта е получено след приспадането на 3%, тъй
като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената към него снимка,
10
отчетената под снимката скорост на МПС е 117 км. /час и след извършеното
изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 113 км. /ч. – посочена
в ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен толеранса от -3 км (%) на
измерената скорост, поради което неяснота относно този факт не съществува,
поради което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 3 от
визираната в ЕФ разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост над 20 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В случая на Ц. С. А. е била определена глоба в размер на 200 лева като
наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Тази норма, предвид
посоченото превишение на скоростта с 23 км/ч. и записаното в Електронния
фиш обстоятелство, че нарушението е извършено в "извън населено място",
следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП и определеният размер на глобата от 200 лв. всъщност е двукратният
размер на глобата от 100 лв., предвидена в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Налице е
"повторност" и жалбоподателят правилно е бил наказан с "глоба" в размер на
200 лева (като двоен размер на глобата, предвидена в чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП ). В процесния Електронен фиш са отбелязани факти за тази повторност
– посочено е с думи, че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок
от влизане в сила на друг Електронен фиш, който е цитиран по номер и дата на
влизане в сила на същия. Освен това от съдържанието на приложената по
делото справка АИС АНД се доказва извършено друго нарушение и влязъл
сила ЕФ, обосноваващ правна квалификация по чл. 189, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от
ЗДвП. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който
съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира
наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
11
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 150 до 190 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 150 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателя Ц. С. А. с ЕГН **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-
София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Ц. С. А., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /сто/ лева, за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц. С. А., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. София разноски по делото в размер на 150 /сто и педесет/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
12