РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливен, 8.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател : М. Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 968 по описа за
2018год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на
ответника, за периода от 1.06.2011г. до 31.03.2016 г., на стойност 366.74 лева
- главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена
мораторна лихва в размер на 118.50 лева, начислена към 3.10.2017 г.
Поискано е да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода
1.06.2011г. до 31.03.2016 г., на стойност 366.74 лева - главница, като върху
доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер
на 118.50 лева, начислена към 3.10.2017 г.,за имот находящ се в гр.Сливен,
кв.Сини камъни 10-А-19, и направена е претенция за присъждане на разноските по
делото и разноските направени в заповедното производство.
Съдът е квалифицирал така
предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицира. така
предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество,
че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на
питейна вода за периода от 1.06.2011г. до 31.03.2016 г.на посочения в исковата
молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и
законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от назначения особен представел на ответника е постъпил.
В отговора е посочено, че
исковата молба е допустима, но по същество неоснователна и недоказана.Сочи се,
че няма доказателства, че отразените количества питейна вода съответстват на
реално потребените.Посочено е, че ищцовото дружество не е изпълнило чл.23, ал.1, т.2, ал.3 и ал.4 от собствените
си ОУ.Направено е възраженвие , че за вземанията до 18.10.2014г. е изтекла
погасителна давност, както за главниците, така и за лихвите.Поискано е да бъде
отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и
претенцията за разноски на ищцовото дружество.
В съдебно заседание
ищцовото дружество редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът, редовно
призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв.
Б., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От извлечението от
сметка, приложено по заповедното производство и от 28 броя фактури в оригинал
се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.06.2011г. до
31.03.2016г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 366.74лв.
На 18.10.2017 г. е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен
срещу Д.С.Д. за главница в размер на
366.74лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 1.06.2011г. до 31.03.2016г. в имот, находящ се в гр. С., кв.С.к.,
мораторна лихва в размер на 118.50лв. натрупана към 03.10.2017 г., законна
лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.
Въз основа
на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5407 от 4.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 8621/2017 г. на РС Бургас по силата, на която Д.С.Д. да заплати на Водоснабдяване
и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 366.74лв., представляваща стойността на доставена
и консумирана питейна вода за периода от 1.06.2011г. до 31.03.2016г. в имот,
находящ се в гр. С., кв.С.к., мораторна лихва в размер на 118.50лв. натрупана
към 03.10.2017 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и
направените по делото разноски.
Препис от
заповедта и възражението са
връчени на Д. при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК
В заповедното
производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указаният от съда
едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за
изпълнение.
От карнетен лист на
ВиК Сливен с период на отчитане месец септември
В карнетен
лист с период на отчитане м.06.2016 г. до
м.09.2018 г. има отразено еднократно отчитане на 49куб.м. през месец октомври
2017г. с подпис на неизвестно лице.За всички останали месеци в карнетния лист
няма отчетени кубици.
Съгласно
чл.2,ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор ВиК Сливен, одобрени с решение
от 23.06.2006г. на ДКЕВР, валидно до 5.10.2014г. потребители на ВиК услуги
са юридическите или физическите лица-собственици или ползватели на имоти в етажна собственост,
за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно
чл.2,ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор ВиК Сливен, одобрени с решение
от 11.08.2014г. на ДКЕВР, валидно до 5.10.2014г.
потребители на ВиК услуги са
юридическите или физическите
лица-собственици или ползватели на
имоти в
етажна собственост, за които се предоставят ВиК
услуги.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по
делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 8621/2017 г. на РС Бургас, които са
ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените
положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр
чл. 208, ал. 1 от ЗЗД така предявените положителни установителни искове са
допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.
По предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния
период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът
приема предявения иск за неоснователен и недоказан поради следните съображения:
По предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване
на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 366.74лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
1.06.2011г. до 31.03.2016г. в имот, находящ се в гр. С., кв.С.к., съдът приема
претенцията за неоснователна. Не се
доказа по безспорен и категоричен начин от ищцовото дружество обективното
измерване на количеството употребена вода за периода 1.06.2011г. до
31.03.2016г. на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната
към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,
въпреки, че доказателствената тежест е изрично указана на ищцовото дружество.
Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че ответника Д.С.Д.
е собственик или ползвател на недвижимия имот на адрес: гр. С., кв.С.к.. От
представения по делото карнет, безспорно се установи, че първоначално в карнета
от м.06.2016г. като собственик е записана
Гена Неделчева Стоянова, като е сложено тире и е добавено починал. Не се
установи по никакъв начин кой е вписал Д.С.Д. на допълнителна информация като
ново име. Не се доказа в производството, въпреки изрично дадената възможност на
ищцовото дружество кой е собственика или ползвателя на процесния недвижим имот
в етажна собственост и на какво основание ответника е вписан като титуляр на
партидата.Следва да се отбележи, че представения карнетен лист касае отчитания
след периода, който се претендира в настоящото производство.Не се доказа, по
безспорен и категоричен начин в производството, че ищцовото дружество е
доставяло през посочения период процесните количества вода
С оглед пълнота на изложението
следва да се отбележи, че възражението направено в отговора за изтекла
погасителна давност за част от главницата е основателно. Съгласно разпоредбата
на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на
ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се
дължат въз основа на периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната – потребител
дължи ежемесечно плащане на фактурите
на ищцовото дружество.Вземанията за периода от 1.06.2011г. до 31.08.2014г. в
размер на 275.25лв са погасени по давност.
С оглед изложеното предявения иск ще следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна
лихва в размер на мораторна лихва в размер на 118.50лв. натрупана към
03.10.2017 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан. Иска за мораторна
лихва се явява акцесорен спрямо предявеният иск за главници и с оглед на факта
,че не се доказа в производството ищцовото дружество да е доставило на
ответника претендираните количества вода, недоказан и неоснователен се явява и
предявения иск за мораторна лихва.
С оглед пълнота на
изложението следва да се отбележи, че възражението направено в отговора за
изтекла погасителна давност за част от мораторната лихва е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за
периодични плащания, които се дължат въз основа на периодично
доставяне на стоки и услуги - ВиК
и съответно абоната – потребител дължи
ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество. Мораторна лихва в
размер на 100.64лв., натрупана върху главницата от 275.25лв за
периода1.06.2011г. до 31.08.2014г., начислена към 03.10.2017 г. са погасени по давност.
Ще следва да се издаде РКО,
с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит
от ищеца в размер на 300 лв.
Така мотивиран, СлРС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, ул. Шести септември № 27 ,
БУЛСТАТ ********* срещу Д.С.Д., с ЕГН **********,***,за
признаване на установено, че Д. ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 366.74 лв., представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.06.2011г. до
31.03.2016г. в имот, находящ се в гр. С., кв.С.к., законната лихва за забава
върху главницата, считано от 18.10.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул.
Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********
срещу Д.С.Д., с ЕГН **********,***,за признаване на установено, че Д. ДЪЛЖИ
на ВиК ООД сумата от 118.50лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата, натрупана към 03.10.2017 г.,
като неоснователен и недоказан.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. М.Б. да
се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: