Решение по КНАХД №229/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от „Фери Транс 22“ ЕООД - с. Есеница, общ. Вълчи дол, [ЕИК], представлявано от управител М. Ф. М., действащ чрез адв. Й. А., АК – гр. Варна, против Решение № 74 от 03.07.2025г., постановено по АНД № 206/2025г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърден Електронен фиш, серия Г, № 0066996 на ОД на МВР - Разград за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като съдът не е обсъдил аргументирано направените възражения относно съставомерността на деянието и реда за санкционирането му, поради което жалбоподателят поддържа същите възражения и в касационното производство. Претендира обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и обжалваният електронен фиш, както и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Ответникът ОД на МВР – Разград чрез упълномощен гл. юрисконсулт С. М., ангажира становище в писмен отговор по реда на чл. 213а, ал. 4 от АПК и лично пред съда, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на въззивното производство са събрани достатъчно доказателства, които са правилно анализирани и преценени от районния съд, и възприетата от него фактическа обстановка се явява категорично установена.

Данните по делото сочат, че на 02.07.2024 г., в 09:49 ч., в гр. Цар Калоян, обл. Разградска, по бул. „Освобождение“ до Бензиностанция Петрол, с АТСС № 120c50f – камера в посока гр. Русе, е установено и заснето управление на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, а именно „Беналу Т 34 Ц“, вид Полуремарке, с рег. № [рег. номер], собственост на „Фери Транс 22“ ЕООД - с. Есеница, общ. Вълчи дол, [ЕИК], за което собственикът не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Издаден е процесният Електронен фиш, с който на дружеството - собственик на посоченото МПС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия Кодекс.

С решението си районният съд е потвърдил този ЕФ, като издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон. Изложените от него съображения напълно се споделят от настоящата инстанция.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложените в жалбата касационни основания съдът прецени, че обжалваното решение на РС – Разград е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касатор не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Оспореният ЕФ е издаден при спазване на относимите процесуални правила и норми, в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението са посочени ясно и са безспорно установени в хода на съдебното производство. Посочени са и съответните законови разпоредби, които са нарушени.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ посочва кои са лицата, задължени да сключат договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и установява общото задължение на собствениците на моторни превозни средства да сключват такава застраховка за притежаваните от тях моторни превозни средства. Става въпрос за задължителна застраховка от посочените в нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.

По делото е несъмнен фактът, че заснетото Полуремарке подлежи на задължително застраховане и районният съд е изложил обосновани аргументи в тази насока. По смисъла на чл. 481, ал. 1, изр. 2 от КЗ (в относимата редакция от ДВ бр. 8 от 2017 г.) за моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата (вж. § 6, т. 17 и т. 18 от ДР на ЗДвП). Собствеността на процесното Полуремарке, както и липсата на застраховка "ГО" са установени чрез справки от централизираните информационни системи и регистри (чл. 37а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и чл. 571, ал. 1, т. 1 от КЗ), създадени по силата на закона, поради което съответните писмени извадки представляват официални документи, които не са опровергани в процеса. Изготвените с АТСС снимки и разпечатки, са веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Въз основа на тях е безспорно установен фактът, че процесното Полуремарке, категория О4, не попада в изключенията на чл. 481, ал. 2, т. 3 от КЗ (в относимата редакция) и за него към дата 02.07.2024г. не е имало сключена валидна застраховка „ГО“. Неизпълнението на това задължение от страна на собственика „Фери Транс 22“ ЕООД съставлява административно нарушение, което може да бъде санкционирано на основание чл. 638, ал. 1 от КЗ или чл. 638, ал. 4 от КЗ.

В случая е приложима нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която представлява особено основание и специфичен процесуален ред за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на това задължение в случаите, когато е установено управление на незастрахованото превозното средство. Това нарушение се установява с АТСС, засичащо движението на МПС и се санкционира с ЕФ. Този ред е законосъобразно приложен и правилно въззивният съд е отхвърлил възраженията за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Според препращащата норма на чл. 647, ал. 4 от КЗ, при заснето управление на МПС, за което няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите ЕФ се издава по реда и при условията, регламентирани в ЗДвП. Задължителните реквизити на ЕФ са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП (в относимата редакция), като в конкретния казус тези изисквания са спазени. В него са посочени всички съставомерни признаци на вмененото административно нарушение, поради което съдът приема, че фактическото му описание е достатъчно ясно и конкретно, а посочената правна квалификация съответства на словесното описание на нарушението. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере в какво се изразява неправомерното му поведение, в което е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. Става въпрос за нарушение, очертано в закона чрез неговия резултат, респ. ангажира се отговорността на нарушителя за настъпилия резултат – движение на МПС, за което собственикът не е сключил задължителната застраховка "ГО", съответно деянието се явява осъществено именно на датата, когато е регистрирано движението – 02.07.2024г.

Неоснователни са и възраженията за допуснато процесуално нарушение и ограничаване правото на защита на касатора с оглед съдържанието на електронния фиш, в което не са отразени възможностите за заплащане в редуциран размер на наложената имуществена санкция, респ. за сключване на споразумение с АНО.

За разлика от възможността, дадена с общата разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, за заплащане на наложената глоба в намален размер – 80 %, респ. старата разпоредба на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП (от ДВ, бр. 66 от 2023 г.) за заплащане 70 на сто от размера на глобата, наложена с ЕФ, следва да бъде посочено, че по отношение на електронните фишове по КЗ е налице изрична и специална уредба в чл. 647, ал. 3, изр. 3, която в приложимата редакция от ДВ бр. 101 от 2018 г. императивно вменява задължението на собственика за заплащане на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер: "Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6". Ето защо следва да бъде прието, че за електронните фишове по КЗ разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима.

Същото е положението и относно възможността за прилагане на института на споразумението по чл. 58г от ЗАНН, като правната теория, а и съдебната практика са категорични относно разбирането, че посоченият институт е приложим единствено в случаите на прилагане на общите правила за провеждане на административонаказателното производство, а именно при ангажиране на отговорността с издаване на НП. Дори и в този случай, предвид разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, издаването на Наказателно постановление, без да е направено предложение по ал. 1, изречение второ (от наказващия орган за сключване на споразумение), не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което с още по-голяма сила би важало и за издаването на ЕФ, ако въобще институтът на споразумението беше приложим. Предложението за споразумение не е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш. Понастоящем, с новата ал. 5 на чл. 647 от КЗ (от ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) приложението на чл. 58г от ЗАНН е изрично изключено за нарушенията по чл. 483, ал. 1 и ал. 2 и чл. 638, ал. 1 - 6 от КЗ, каквото е процесното, което обаче не прави приложима привилегированата разпоредба за нарушения отпреди изменението на чл. 647 от КЗ, по съображенията, изложени по-горе.

Следователно правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на касатора - юридическото лице на основание чл. 638, ал. 4 във вр. чл. 638, ал. 1 КЗ, като наложената имуществена санкция от 2000 лева е в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност тя да бъде намалена.

Постановеното решение на РС – Разград се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 130.00 лева (сегашната редакция от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Посоченото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд - Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 03.07.2025г., постановено по АНД № 206/2025 г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА „Фери Транс 22“ ЕООД - с. Есеница, общ. Вълчи дол, [ЕИК], представлявано от управител М. Ф. М., ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Разград сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.