№ 1668
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510159 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11322 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 66308/2023 г. по описа на СРС,
27 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. Д. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Триадица, ул.
****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 1792.96 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 270.85лв. за периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2023 г.,
сумата от 18.46 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 53290/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, като е отхвърлен иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за сумата от 5.35лв. за периода от
15.09.2021 г. до 22.12.2022 г.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника И. Д.
К., с изложени доводи, че е недопустимо в частта на произнасяне за вземания преди
м.05.2020 г. /м.05.2019 г.-м.04.2020 г./ доколкото същите са предмет на друго съдебно
1
производство – гр.д.№ 23550/2022 г. по описа на СРС, 43 с-в, по което съдът се е
произнесъл с решение № 14310/10.12.2022 г., което се обжалва. В частта на
произнасяне за вземания за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. заявява, че
претенциите са завишени и не съответстват на потреблението. Оспорва решението във
втората посочена част като неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване
на исковете за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като моли за отхвърляне на
исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно.
Доводите за недопустимост на решението в една част – досежно произнасяне по
вземания за периода м.05.2019 г.-м.04.2020 г., съдът намира за неоснователни.
Съображения:
Чрез приложеното ч.гр.д. № 53290/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че същото е било образувано въз основа на заявление от 28.09.2023г., въз
основа на което на 17.10.2023г. е издадена заповед № 30875 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено И. Д. К. да заплати на ищеца сумите:
1792.96 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ул. ****, аб.№ 380311, ведно със законната лихва от
28.09.2023г. до изплащане на вземането,
2
270.85лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.11.2020г. до 13.09.2023г.,
18.46лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.09.2023г.,
5.35лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023.г, както и държавна такса в
размер на 41.75лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Установява се, че срещу издадената заповед е било подадено възражение от
длъжника в срока по чл.414 ГПК и с разпореждане на съда от 07.11.2023 г. на
заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл.422
ГПК в срока по чл.415 ГПК. С подадената на 04.12.2023 г. искова молба от заявителя –
ищец „Топлофикация София“ ЕАД указанията са били изпълнени. С подадената
искова молба са изложени идентични на изложените в заявлението фактически
твърдения и правни доводи.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил против И. Д. К.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1792.96лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 270.85лв. за периода от 15.11.2020 г. до
13.09.2023 г., сумата от 18.46лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 5.35лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
22.12.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 53290/2023 г. по описа на СРС, 27 състав. Изложил е твърдения, че между страните
е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия за имот в гр. София, ул. ****, аб.№ 380311, като
за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до
потребителя, остойностена в размер на 1792.96лв., представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в
размер на 270.85лв. за периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2023 г., като се дължала и
сумата от 18.46лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 5.35лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
22.12.2022 г. Въз основа заявление на ищеца от 28.09.2023 г., на 17.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 53290/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Д. К. е подал отговор на исковата молба, с
3
който е оспорил по основание и размер исковете. Заявил е, че е заплатил изцяло
претендираните от ищеца суми за процесния период, поради което и не е дал повод за
завеждане на делото. Поискал е присъждане на разноски. Оспорил е като недопустими
исковете за вземания за част от процесния период - от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
тъй като е образувано гр.д. № 23550/2022г. по описа на 43 състав, СРС, по което е
постановено решение № 14310/10.12.2022г., което е обжалвано и е образувано и е
висящо в.гр.д. № 1280/2023 г. по описа на СГС, II състав, насрочено за 06.06.2024г. По
изложените доводи е направил искане за прекратяване на производството.
Чрез приложения незаверен препис от съдебно решение № 14310/10.12.2022г. се
установява, че вземанията за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. са предмет на
образуваното производство по гр.д. № 23550/2022г. по описа на 43 състав, СРС. По
това обстоятелство страните не спорят и именно въз основа на него и заявените от
ответника възражения, съдът с определение № 7756/19.02.2024 г. е дал указания на
ищеца да уточни претенциите си като поясни дали предмет на образуваното
производство са и вземания за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. В изпълнение, с
молба от 29.02.2024 г. ищецът е заявил, че предмет на настоящето производство са
вземания за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както следва: за главница за
потребена ТЕ в имота 1718.22 лв. и за мораторна лихва върху нея – 248.23 лв.
Същевременно за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. ищецът е пояснил, че
претендира само суми за реално потребление от изравнителни сметки по издадени
общи фактури, както следва: сумата 74.74 лв.-главница за топлинна енергия и сумата
22.62 лв.-за мораторна лихва върху ТЕ. По другото производство / по гр.д. №
23550/2022г. по описа на 43 състав, СРС/ ищецът е пояснил, че претенциите се отнасят
за вземания по издадени фактури за прогнозното потребление за същия този период.
С оглед така поясненото от ищеца, съдът намира че образуваното производство
не е идентично /в цялост и частично/ с производството по гр.д. № 23550/2022г. по
описа на 43 състав, СРС. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след
отчитане на средствата задялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предмета на делото и обема на
дължимата защита и съдействие се определят от страните по спора, като в случая са
били идентични фактически обстоятелства в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и обстоятелствената част на исковата молба в
производството по чл. 422 ГПК. Първоинстанционният съд не е нарушил
диспозитивното начало в гражданския процес, формулирано в чл. 6, ал. 2 ГПК.
Решението на СРС е допустимо.
4
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необхоД. да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот и ползвател на
2/6 ид.ч. от имота, представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. София, ул. **** с
аб.№ 380311 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период
и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и за извършване
на услугата дялово разпределение, чиято стойност е определена въз основа на
представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено
количество ТЕ и констатациите на експерта по ССчЕ.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за
дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, с подадения писмен отговор и в проведеното с.з. на 18.04.2024 г.
ответникът е признал вземанията по основание и размер. Единствените изложени от
ответника възражения са били свързани с допустимостта на производството в частта
на вземанията за периода преди м.05.2020 г. / м.05.2019 г. до м.04.2020 г./, които както
бе посочено са били уточнени с подадената от ищеца молба от 29.02.2024 г., с която
ответника е бил запознат преди проведеното с.з. на 18.04.2024 г.
Освен това, настоящият състав намира че от събраните пред първата инстанция
доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на
ищеца за главните вземания за потребена ТЕ и за потребена услуга дялово
разпределение на ТЕ в сградата – ЕС за исковия период.
5
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е собственик на имота и ползвател на 2/6 ид.ч. от него при съобразяване,
че неговия праводател /и баща/ Д. И. К. си е запазил правото да ползва неговата част
/4/6 ид.ч./ от имота безвъзмездно до края на живота си. С оглед това, настоящият
състав намира че ответникът се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този
апартамент и доводите в обратен смисъл изложени във въззивната жалба са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необхоД. изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този
см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период м.05.2019 г. – м.04.2022 г., Топлофикация София ЕАД е
извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово
разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна
уредба.
6
С приетия от първата инстанция окончателен доклад по делото с необхоД.то
съдържание по чл.146 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
за имота в гр. София, ул. ****, аб.№ 380311, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 1792.96лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, както и че за имота е извършена
услугата дялово разпределение за претендираната сума от 18.46 лв.
Следователно дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия за
имота е в размер на сбора от прогнозно начислената стойност на потребление и сумата
за доплащане съобразно резултата от изравняването или 1792.96лв. за потребена ТЕ в
имота и сумата 18.46 лв.- такса за дялово разпределение. Поради това, правилно са
били уважени от СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
за сумите до тези размери.
Доводите на въззивника, че сумите са били заплатени на ищеца, съдът намира
за неоснователни.
Чрез приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, което настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. сумата след изравняване за
процесния имот е в размер на 5671.65лв., като процесните платежни документи са
осчетоводени от Топлофикация София ЕАД. С това общо платената сума за ТЕ, която
е отнесена за процесния период е сума в размер на 3244.11лв. След извършените
плащания, според експерта, остават дължими суми в размер на 2025.77лв, от които
1749.65лв. главница и 276.12лв. мораторни лихви. С оглед посоченото и отделеното за
безспорно доставяне на топлинна енергия и извършване на услугата за дялово
разпределение за посочените по-горе размери, съдът приема, че исковете са изцяло
основателни.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11322 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 66308/2023 г. по
7
описа на СРС, 27 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по
реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.150,
ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. Д. К., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. Триадица, ул. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
сумата от 1792.96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
28.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270.85лв. за
периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2023 г., сумата от 18.46 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 53290/2023 г. по описа на СРС,
27 състав.
ОСЪЖДА И. Д. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Триадица, ул. ****, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8