№ 21171
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110138364 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу ответниците
П. К. Х., ЕГН **********, с адрес **** и И. К. М**-Х.а, ЕГН **********, с адрес гр.
София, ***, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17134/2025 г. по
описа на СРС, 157-ми състав, с които същите са се обогатили неоснователно: при
условията на разделна отговорност, както следва: срещу ответника П. К. Х. за сумата
от 90,78 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, представляващ Магазин № 11, находящ се в гр.
София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането; 19,36 лв. мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г.; 20,85 лв., представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
4,90 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г., а срещу ответника И. К.
М**-Х.а за сумата от 90,78 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, представляващ Магазин №
11, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането; 19,36 лв. мораторна лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г.; 20,85 лв.,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането; 4,90 лв. представляваща мораторна лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г.
1
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си права
при твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабден имот, представляващ Магазин № 11, находящ се в гр. София,
ул. ****, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Излага, че ответниците са
се обогатили неоснователно за негова сметка, тъй като са спестили разходи за цената
на потребена топлинна енергия за процесния период. Поддържа, че е доставил за
периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. топлинна енергия до процесния имот, но
ответниците не заплатили дължимата цена, поради което претендира от всеки ответник
сума в размер на по 90,78 лв. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и по
20,85 лв. от всеки ответник, представляваща дължимата сума за дялово разпределение
в имота за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Претендира и мораторна лихва,
изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ в размер на по 19,36 лв. от всеки ответник
за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г. и върху възнаграждението за дялово
разпределение в размер на по 4,90 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г., както
и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на задълженията. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. К. Х.. Ответникът оспорва да е потребител на ТЕ за стопански нужди.
Твърди, че процесният имот – магазин 11, не е присъединен към топлопреносната
мрежа, че няма изградена вътрешна отоплителна инсталация, както и че не се ползва
топлинна енергия. Изложеното сочи, че се отчита ежегодно от топлинния
счетоводител – „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди, че в общите части на магазинната
постройка също няма отоплителна инсталация и отоплителни тела, което
обстоятелство сочи, че също се удостоверява от „Техем сървисис“ ЕООД. Излага
подробно, че ищецът се позовава на нормативна уредба, която не е приложима за
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че твърденията на ищеца не са
подкрепени с доказателства и в тази връзка сочи, че към исковата молба не са
приложени изравнителни сметки и извлечение от сметки. Моли да не се допускат
поисканите от ищеца експертизи, като аргументира, че липсват документи въз основа
на които да се изготвят заключенията. Изтъква, че т.6.1.1. от методиката за определяне
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е отменена като противозаконна
и счита, че не следва да се кредитират изчисления, направени по отменената методика.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата И. К. М**-Х.а.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за
процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото влязло в сила на 10.03.2006 г. Решение от
26.02.2004 г., постановено по гр.д. № 7237/2002 г. по описа на Софийски районен съд,
37 с-в, с което обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, се установява, че ответниците са придобили собствеността върху
недвижим имот, представляващ Магазин № 11, находящ се на адрес: гр. София, ***,
при равни квоти.
Представено е Разрешение за ползване № **** г. на Външно топлозахранване и
2
абонатна станция на жилищната сграда.
По делото е представен Акт за разпределение на кубатурата за процесния имот
(л. 40 от делото).
Представен е Договор № *** от 21.11.2003 г., сключен между етажните
собственици на сградата, находяща се в гр. София, **** и третото на спора лице
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови
клиенти.
По делото е представен документ за главен отчет за процесния недвижим имот
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., съставен от третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, в което е посочено, че в обекта няма инсталация.
По делото са представени справка за дължимите суми за процесния период в
това число за услуга дялово разпределение, както и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД, справка за показанията на измервателните уреди в
отоплявания имот и сертификат на топлоразпределител.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, в порцесния имот се начислява единствено топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице е
установило, че пълния отопляем обем на обекта е 78,62 куб.м. Установило е също така
топломерите, въз основа на които е отчитано доставеното количество топлинна
енергия са били изправни. В случая сградата е с апартаментни топломери, а
отоплителната инсталация е с хоризонтална разводка с PEX-ALтръби ф16х2 в
подовата замазка и топлинната енергия за отоплението на имотите на отделните
абонати се отчита с апартаментни топломери. Според заключението ТЕ за отопление
на общи части на сградата – етажна собственост, заедно с топлиннана енергия,
отдадена от сградна инсталация, се определя като разлика между общото количество
топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери
в отделните имоти и се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемите им обеми по проект. Вещото лице е утановило, че за процесния период
абонатът дължи сумата от 181,62 лв. за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и същите
са начислени от ищеца в съответствие с изискванията на действалата към онзи момент
Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите през исковия период; че по отношение на сграда е
извършвана услуга дялово разпределение, за която се дължи претендираното
възнаграждение, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на
разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период топлинна
енергия и извършваната услуга дялово разпределение.
3
В тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните суми,
както наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената
норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди,
така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).
По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда
допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на
сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на
чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
С оглед становищата на ответника П. К. Х., съдът с доклада по делото е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че същият е собственик
на недвижим имот, представвялаващ Магазин № 11, находящ се в гр. София, ул. ****,
за който е открита партида с абонатен № ****. Притежаваното право на собственост от
страна на другия ответник беше доказано с представените по делото писмени
доказателства и по-конкретно влязло в сила на 10.03.2006 г. Решение от 26.02.2004 г.,
постановено по гр.д. № 7237/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 37 с-в, с което
обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че ответниците са съсобственици
на процесния имот при равни квоти – по ½.
Не е спорно и обстоятелството, че между страните не е сключен писмен договор
за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно изискването на
посочената разпоредба.
При тези факти съдът намира, че отношенията следва да се уредят на основата
на извъндоговорните източници – чрез института на неоснователното обогатяване.
Както беше посочено по-горе, по делото беше несъмнено доказано, че през
процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот при
равни квоти. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответниците за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че
същите са собственици на процесния имот, а следва също така да се докаже, че са
ползвали имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от
ищеца топлинна енергия, като по този начин са си спестили разходи, като
доказателствената тежест за това е на ищеца. В този смисъл и като съобрази
доказателствата по делото и становището на ответниците, съдът намира, че по делото
беше доказано, че именно ответниците, като собственици са ползвали имота. В този
смисъл съдът изходи от същността на правото на собственост, което включва и правото
на ползване, и доколкото ответниците не твърдят ползването на имота да е
предоставено на трето лице, а и липсата на доказателства в този смисъл, следва да се
приеме, че именно собствениците на имота са упражнявали правото на ползване за
периода.
От заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза, което
съдът възприема като обективно, пълно и професионално изготвено, се доказа, че до
имота на ответниците за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. е доставена топлинна
4
енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност 181,62 лв. Съдът съобрази
констатациите на вещото лице, че отчитането и начисляването на топлинната енергия
е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на действалата към онзи момент
Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г., както и, че вещото лице е изследвало представените
от третото лице-помагач документи (документи за отчет и изравнителни сметки),
които са послужили на ищеца за изготвянето на изравнителните фактури, респективно,
установена е реалност на доставката до размера на установените със заключението
количества. Ответниците не твърдят, а по делото не се доказа претендираните суми да
са заплатени. Във връзка с възражението на ответника П. Х. относно отмяната на
Методиката за определяне на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съдът
съобрази, че по делото беше доказано, че отоплителната инсталация на процесната
сграда е с хоризонтална разводка с PEX-ALтръби ф16х2 в подовата замазка и
топлинната енергия за отоплението на имотите на отделните абонати се отчита с
апартаментни топломери, и в този случай за изчислението на топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация не се прилага методиката по т.6.1.1., а измерването се
извършва с топломери. Следователно отменената методика не намира приложение, а
изчисленията са направени на база показанията на топломерите. Ето защо, съдът
намира, че ответниците са използвали топлинна енергия за процесния имот на
стойност 181,62 лв., с която стойност същите са се обогатили, а ищецът е обеднял. С
оглед разделната отговорност на ответниците, всеки от тях отговаря за половината от
стойността на доставената в периода топлинна енергия или за сумата от 90,81 лв.
Претенцията на ищеца не е в по-малък размер, поради което исковете следва да се
уважат изцяло.
По отношение на претенцията за стойността за услугата дялово разпределение,
съдът намира, че съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, разходите за тази услуга се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения
по делото договор между етажните собственици и топлинният счетоводител,
потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за
разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на
монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по
делото писмени доказателства и се установи, че за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2021
г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в
общ размер на 41,71 лв. Предвид изложеното, към главницата за стойност на
незаплатена топлинна енергия следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, тъй като със спестените разходи за
такса за дялово разпределение в посочения размер ответниците са се обогатили, а
ищецът е обеднял, поради което предявените искове съобразно разделната им
отговорност следва да бъдат уважени.
По предявените искове с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД: Задължението на
ответниците е парично и за периода на забава същите дължат заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При вземания за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от
деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед това и на
основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на задължението
веднага. Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от
деня на забавата на длъжника, която при липса на определен срок и на основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД настъпва след отправянето на покана от страна на кредитора. Ищецът не
е представил доказателства за изпадането на ответника в забава, тъй като липсват
5
доказателства за връчване на покана за плащане – същите не са стигнали до знанието
на ответниците. Ето защо съдът намира, че по делото не се установява ответнизите да
са изпаднали в забава за плащане на главниците, с оглед което исковете за обезщетение
за забава са неоснователни.
Съдът в открито съдебно заседание е приел, че по отношение на ответника И. К.
М** – Х.а са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, но
при анализа на доказатлствата, съдът съобрази, че не са налице доказателства по
отношение на акцесорните претенции, поради което не е налице една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно исковете да са
вероятно основателни с оглед твърденията на ищеца и представените доказателства.
Ето защо съдът се произнася с решение по чл. 235 ГПК по отношение и на двама
ответници.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 61,62 лв., които следва да се разпределят
между ответниците по равно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената
част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 75 лв. държавна такса, 400 лв.
депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от
472,50 лв., които следва да се разпределят между ответниците по равно.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същите не са направили искане в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че П. К. Х.,
ЕГН **********, с адрес **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 90,78 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, представляващ Магазин № 11,
находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно
6
изплащане на вземането и сумата 20,85 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за които сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2025
г. по ч.гр.д. № 17134/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за
сумата от 19,36 лв. мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г. и за сумата 4,90 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа
на СРС по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че И. К.
М**-Х.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, *** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б сумата 90,78 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, представляващ Магазин №
11, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата 20,85 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за които сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2025
г. по ч.гр.д. № 17134/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за
сумата от 19,36 лв. мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г. и за сумата 4,90 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5171/2024 г. по описа
на СРС по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. К. Х., ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31,81 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 236,25 лв.– разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА И. К. М**-Х.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 31,81 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 236,25
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8