Р Е Ш Е Н И Е
Номер 69 18.03.2016 г. гр.
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд, на 18.02.2016 г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 1985 по описа за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 1, ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК.
С Разпореждане № 3610 от 11.12.2015г. /л.24-29/, влязло в
сила като необжалвано на 15.01.2016г. и с Разпореждане № 140 от 15.01.2016г.
/л.41-42/, влязло в сила като
необжалвано на 10.02.2016г., е прекратено частично производството по делото,
поради недопустимост на исковите претенции.
Така производството по делото продължава само по иска с
правно основание чл.
1, ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК.
1.
Депозирана е искова молба от
Л.Р.Х., ЕГН **********, с адрес *** - П. Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**, законен представител П. Ц.
Д.,
2.
Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр.
Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ул. "Бели Лом" № 40 /вж.
Разпореждане № 3609 от 11.12.2015г. /л.20-22/.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да се признае по отношение на ответниците, че е работил за периода от 20.08.2014 година до 10.02.2015 година на
длъжност „общ работник” НКИД 1071, НКПД 96330001, в отдел
/място на работа/ „цех за закуски” в ЕТ "Г. - П.
Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**,
законен представител П. Ц. Д., на пълен работен ден, което време
му се зачита за трудов стаж, на осн. 1, ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124,
ал.4, изр.2 ГПК.
Сочи се, че ищецът е започнал да работи при първия ответник на длъжност
„общ работник” още от 20.08.2014г. на пълен работен ден, като е продължил да
работи на пълен работен ден на тази длъжност до прекратяването на трудовото
правоотношение 10.02.2015г., въпреки че за периода от 20.08.2014г. до
подписването на сключен Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. страните не са
сключвали трудов договор, а и след сключването на Трудов договор № 185 ищецът е
продължил да работи на пълен работен ден, независимо, че в трудовия договор е
уговорено работно време от само 1 час.
В съдебно заседание при редовност
в призоваването ищецът се явява лично и със служебния си адвокат М. Л. Е. от АК
– Разград. Поддържат исковата претенция и излагат допълнителни съображения.
Ответникът ЕТ “Г. - П. Ц.”, депозира отговор на исковата
молба. Намира иска за недопустим, а по същество – неоснователен. В съдебно
заседание при редовност в призоваването, чрез пълномощника си адвокат М. К. от
АК – Разград поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни
съображения. Претендира разноски. Представя подробна писмена защита.
Ответникът ТП на НОИ гр. Разград,
при редовно връчени книжа /л.31/ не депозира отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л.54/ не изпраща
представител и не взема становище.
След
преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следното от
фактическа следното:
По допустимостта на иска.По възражението на първия ответник, че искът по чл. 1, ал.1, т.1 ЗУТОССР се явява процесуално недопустим, тъй като ищецът не е представил удостоверение по чл. 5, ал.1 ЗУТОССР, че книжа, ведомости за заплати и други и др. са унищожени или изгубени.
Трудовият стаж се явява сред
онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрична възможност за
установяване по съдебен ред. Освен общите разпоредби на ГПК, които се прилагат
за неуредените въпроси, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на иска – чл. 5, вр. чл. 4.
Според настоящия съдебен състав, такова удостоверение в случая обаче не
е необходимо, тъй като по делото е безспорно, че между страните е сключен Трудов договор № 185 от 11.11.2014г.
/л.74/.
Да се приеме че и при наличие на
Трудов договор между страните е необходимо и Удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР /че документите са загубени или
унищожени/ би значело, че ако едно лице при валидно трудово
правоотношение е полагало извънреден труд /който се зачита за осигурителен стаж съгл. чл. 38, ал. 16 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж/, но документите не са загубени
или унищожени, а просто му се отказва да му се признае този осигурителен стаж,
то иска по чл. 1, т.2 ЗУТОССР /за признаване на осигурителен
стаж/ би се явил недопустим. Така въпросното лице не
би имало правно средство за установяване на осигурителния му стаж, при
евентуален отказ на работодателя му да му зачете същия и му издаде необходимите
удостоверителни документи /удостоверение - образец УП – 3/ в които да
е отразен пълния претендиран от лицето осигурителен стаж. Ето защо, възражението на първия ответник, за недопустимост на
настоящото производство е неоснователно.
По възражението, че производството е
недопустимо, на осн. чл. 299 във вр. чл. 298 ГПК, с оглед произнасянето с Решение № 337 от
02.10.2015 г. по гр.д. № 619/2015г. описа на районен съд – Разград, влязло в
сила на 27.10.2015 г.
С
цитираното решение съдът е осъдил първия ответник да заплати на ищеца сумата 60,15лв. трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и
месец декември 2014г, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до окончателното
и изплащане, като отхвърлил до първоначално предявения размер. С решението е
отхвърлен иска на ищеца против първия ответника, за заплащане на сумата 200 лв.
неизползван отпуск за 2014г. и 2015г.
В
по настоящото дело искането е различно -
иска се установяване на трудов стаж.
Съгласно
чл. 298, ал.1 ГПК „Решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание.”
Тъй
като исканията по двете дела са различни, то относно иска за установяване на
трудов стаж не е налице сила на пресъдено нещо. Ето защо, настоящото
производство не следва да бъде прекратявано, на осн. чл. 299, ал.2 ГПК.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно задължителните
постановки на т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК на ВКС,
мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.
По същество.
Между ищеца и първия ответник е сключен
Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. /л.74/. Съгласно т.1 от същия ищецът
приемал да изпълнява при първия ответник длъжността „общ работник” НКИД 1071,
НКПД 96330001 в отдел /място на работа/ „цех за закуски”. Съгласно т. 2 от
договора работното време е 1 /един/ час от 16.00 до 17.00 ч. Договорът е
сключен на осн. чл. 70, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл. 114 КТ. договорът е със срок
на изпитване – 11.05.2015г. Със заповед № 6 от 10.02.2015г. на осн. чл. 71,
ал.1, т.1 КТ първият ответник прекратил трудовото правоотношение между
страните, считано от 10.02.2015г. /л.70/.
Горното е безспорно установено.
Спорния въпрос по делото е дали
ищецът е започнал да работи при първия ответник на горециитирата длъжност още
от 20.08.2014г. на пълен работен ден, като е продължил да работи на пълен
работен ден на тази длъжност до прекратяването на трудовото правоотношение
10.02.2015г., въпреки че за периода от 20.08.2014г. до подписването на сключен
Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. страните не са сключвали трудов договор, а
и след сключването на Трудов договор № 185 ищецът е продължил да работи на
пълен работен ден, независимо че в Трудовия договор е уговорено работно време
от само 1 час.
Ищецът представя Декларация по чл. 8
ЗУТОССР, с която потвърждава истинността на всички изложени в исковата молба
обстоятелства /л.
79/.
Свидетеля Яв. Д. Ив., без дела и
родство със страните, сочи че е работил при първия ответник, когато през м.
септември ищцата започнала работа в същата фирма - ЕТ “Г. - П. Ц.”, като пакетирала и помагала в производството и
оформянето на закуските. От постъпването на работа на ищцата до като на
15.12.2014г. свидетелят напуснал ЕТ “Г. - П. Ц.”, ищцата работила. Свидетелят сочи,
че едва „през месец септември
управителката ми пусна договор на един час, както на Л..........Пусна ни
договор, защото можеше да има проверки от инспекцията по труда”. Сочи, че
също като ищеца, свидетелят е работил на пълен работен ден, въпреки, че
сключения му трудов договор бил само за по 1 час. Твърди, че една седмица
преди напускането е уведомил работодателя си, че ще напуска, но същият не го
приел на сериозно и като напуснал ЕТ “Г. - П. Ц.” станало скандал.
Видно от Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП Варна, е че
свидетелят е сключил трудов договор с ответника ЕТ “Г. - П. Ц.” на 09.09.2014г., като същия е прекратен на 15.12.2014г.
/л.97/.
По възражението на ответника, че свидетелят
е напуснал работа при ответника на 15.12.2014г., а ищецът иска установяване на
стаж за период и след тази дата, което е в разрез с чл. 6, ал.3 ЗУТОССР.
Както е посочено и в т. 1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962 г.
по гр. д. № 54/62 г., ОСГК относно писмените доказателства
за допустимостта на гласни по см. на чл. 6, ал.4 ЗУТОССР /тогава чл. 4, ал.1
УУТССР/:”Същите могат да сочат на
отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се
претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на
представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен
случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността
на претендирания стаж, или не.”
Ето защо, свидетелските показания
са допустими на осн. чл.6, ал.4 ЗУТОССР.
По възражението на ответната страна, че преписите от трудовата книжка на
ищеца /л. 98-101/ са събрани в нарушение на нормите на ГПК.
Не се спори по делото, че процесния
трудов договор и стаж не са отразени в трудовата книжка на ищеца. По делото е
спорно дали е било налице трудово правоотношение между страните възникнало още
преди сключването на Трудов договор № 185 от 11.11.2014г., както и дали ищецът
е работил на пълен работен ден или с работно време от 1 час, както е посочено в
цитирания трудов договор.
Ето защо, съдът намира за неотносимо
по правния спор липсата на отразяване на трудовото правоотношение в трудовата
книжка на ищцата. В конкрретния случай трудовата книжка не съставлява
Удостоверение по см. на чл. 5 ЗУТОССР.
Поради и това трудовата книжка на ищцата се явява ирелевантна по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира за безпредметно да обсъжда по същество
възражението на ответника за наличието на процесуално нарушение при
приобщаването на трудовата книжка.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита, че предявения иск е частично основателен.
ЗУТОССР е уредил т.н. „начало на писмено доказателство” по см. на чл. 6 ал.1, което установява
вероятността на трудовия стаж и прави свидетелските показания допустими. В
случая такова доказателство представлява Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. /л.74/. Разпитаният по
делото свидетел безспорно установява, че ищеца е работил като общ работник при първия ответник
за периода от м. септември – 15.12.2015г. Същият установява още, че ищецът е работил пет дни седмично по 8 и повече
часа дневно, като през м. септември
управителят на първия ищец сключил и със свидетеля трудово договор за 1
час дневно, въпреки че същият работил на пълен работен ден, като ищеца.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел като пълни, последователни, логични и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Относно иска за периода от 20.08.2014г. до 10.11.2014г. /до сключването на
процесния трудов договор/.
Между страните не е съществувало трудово правоотношение
през периода 20.08.2014г. до 10.11.2014г. По силата на чл. 62, ал. 1 КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността
му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Т. е. за да е налице
такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите
волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с
подписването му от всяка от тях /аргумент от чл.
180 ГПК/. В разглеждания случай е несъмнено
установено, за
периода 20.08.2014г. до 10.11.2014г. че трудов договор, подписан от страните няма. Представеният договор е от по – късна
дата - 11.11.2014г.
Ето защо, за периода 20.08.2014г.
до 10.11.2014г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно иска за периода от 11.11.2014г. /датата на сключването на процесния
трудов договор/ до 10.02.2015г. /датата на прекратяването на трудовия договор/.
Видно от показанията на свидетеля и декларацията по чл. 8 ЗУТОССР, е че въпреки че Трудов договор № 185 от 11.11.2014г. /л.74/ е бил сключен за 1 час дневно, ищецът е работил на пълен работен ден. По делото липсват доказателства, които да противоречат на горецитираните доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.Според настоящия съседен състав, с оглед събрания доказателствен материал, в случая е налице полагане на извънреден труд от страна на ищеца по см. на чл. 143, ал.1 КТ, тъй като трудовият договор е за 1 час, а са полагани по 8 часа дневно. Обстоятелството, че извънредния труд надхвърля допустимите норми по чл. 146 КТ, не може да се вмени във вина на ищеца, поради и което за същия не следват негативи от незачитането му.Т.е. следва извода, че часовете положен извънреден труд се включват в работното време, поради което същите се явяват трудов стаж. В този смисъл е и съдебната практика: вж. Решение № 3984 от 11.11.2011г. на Пловдивски районен съд, по гр. дело № 3980/2011г., потвърдено с влязло в сила Решение № 619 от 18.04.2012 г. на Пловдивският ОКРЪЖЕН съд, VІ граждански състав, по въззивно гражданско дело № 365/2012 г.Така предявения иск се явява частично основателен – за периода от 11.11.2014 г. – 10.02.2015г. ищцата има трудов стаж на пълен работен ден на длъжност „общ работник” при ЕТ “Г. - П. Ц.”. По държавните такси и разноските.Ищецът е освободен от такси и разноски по производството, на осн. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК.Съгласно, чл. 78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Ето защо, ответникът ЕТ “Г.
- П. Ц.” следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Разград сумата от 80 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК във
вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
По разноските. Ответникът ЕТ “Г. - П. Ц.”претендира присъждане на разноски в размер на 120 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Действително, настоящият иск частично се отхвърля.
Съгласно задължителните указания
по тълкуване и прилагане на закона дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.”
По настоящото дело е представен Договор за правна защита и съдействие по настоящото дело, в който е посочено че е сключен между ЕТ “Г. - П. Ц.” и адвокат М. К. от АК – Разград на 10.02.2015г./л. 78 на гърба/. Посочено е и че е платено в брой възнаграждение в размер на 120 лв. В този договор обаче липсват подписи на клиента и на адвоката.
Тъй
като договора е неподписан и не може да бъде установен издателя му и дали
волеизявленията изхождат от страните по тях, то не следва да бъде обсъждан. В този смисъл вж. Решение № 202 от 15.04.2011
г. по в. гр.д.
№ 308/2011 г. на
Пловдивски Апелативен съд, недопуснато да касационно обжалване с Определение №
77 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 1088/2011
год. на ВКС, ІІІ
г.о., ГК.
Тъй като Договора за правна помощ в който е отразено плащането на
адвокатско възнаграждение не е подписан, то вписването за извършено плащане
няма характер на разписка. Ето защо, като недоказано искането за присъждане на разноски от страна на
ЕТ “Г. - П. Ц.” следва да се отхвърли.
Следва да се посочи, че в
постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК /т.е. представляващо задължителна
съдебна практика за долустоящите на ВКС съдилища/, Определение № 316 от 04.06.2009 г. по ч.т. дело 107/2009 г. на ВКС, І т.о., ТК, е посочено, че : „Меродовно за уважаване на
субективното право на участвуващата в процеса страна за разноски, е както
искането за разноски да бъде направено до
приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, така
и те да бъдат доказани в същия срок.”.
В случая, до приключване на
устните състезания пред РРС, а и към момента не са предстатвени годни
доказателства за извършени разноски от страна на ЕТ “Г. - П. Ц.”. Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че евентуалното представяне на доказателства
за направени разноски в поризводството пред РРС след
изтичане на определения срок /приключването на истните
състезания/ е без правно
значение — съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия,
извършени след изтичане на срока не се вземат предвид
от съда. В този смисъл вж. постановените в производство по чл. 278,
ал.1 ГПК, Определение № 6 от 03.01.2014 г. ч. гр. д. № 6044/2013 год. на ВКС IV г.о., Определение № 498 от 15.10.2010
г. ч. гр. д. № 485/2010год.
на ВКС Ш г.о., Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 580/2012 г., I г. о., ГК, както
и Определение № 11716 от 24.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2006 г., IV о., както и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 357 ОТ 21.05.2015 Г. ПО Ч. В. ГР. ДЕЛО № 131/2015 Г. ПО ОПИСА НА РАЗГРАДСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Водим от гореизложеното, съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на:
1.
ЕТ "Г. - П. Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**, законен представител П. Ц.
Д.,
2.
Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр.
Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ул. "Бели Лом" № 40,
че Л.Р.Х., ЕГН **********, с адрес *** е работила от 11.11.2014 година до 10.02.2015 година
на длъжност „общ работник” НКИД 1071, НКПД 96330001, в отдел /място на работа/ „цех
за закуски” в ЕТ "Г. - П. Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**, законен представител П. Ц.
Д., на пълен работен ден, което време й се зачита за трудов стаж, на осн. 1,
ал.1, т.1 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК, като отхвърля иска за
периода от 20.08.2014г., до 10.11.2014г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. - П.
Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**,
законен представител П. Ц. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Разград, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ представляваща дължима държавна
такса за предявения иск, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „ГАБРИЕЛА - П. Ц.”, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. Р. *****, Електронна поща: ********@***.**, законен представител П. Ц.
Д. за присъждане на
деловодни разноски в размер на 120.00 лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение, като недоказано, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Препис от Решението да се връчи
на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: