№ 1953
гр. С., 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110139014 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 150893/20.07.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 183519/02.09.2022г., на СРС, подадена от „************“ ЕАД
срещу А. Г. М., Д. Г. К., Г. Г. К., Р. Г. К. и К. Г. К. в качеството им на наследници на Г. К.
К..
С определение от 03.10.2023г. съдът е допуснал изменение на предявените искове
досежно техния размер, като по отношение на едни ответници те са увеличени, а по
отношение на други намалени, като за сумите, с които исковете са намалени,
производството по делото е прекратено.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Пл. Н.а и юрк. И.М. е предявил срещу А. Г.
М., Д. Г. К., Г. Г. К., Р. Г. К. и К. Г. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН за осъждане на ответниците в качеството си на
наследници на Г. К. К. да заплатят на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването
на недвижим имот - апартамент в град С., бул. "*********" № 31, ет. П/1/, ап. 1, аб. №
*********, както следва:
1. А. Г. М.:
68,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 2,10 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
15,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 51 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
2. Д. Г. К.:
1
136,40 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 4,16 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
31,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 1,03 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
3. Г. Г. К.:
136,40 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 4,16 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
31,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 1,03 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
4. Р. Г. К.:
136,40 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 4,16 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
31,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 1,03 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
5. К. Г. К.:
68,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 2,10 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
15,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 51 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и наследодателя на
ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт.
Наследодателят на ответниците, съответно ответниците били собственик/собственици на
топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило в
имота за процесния период топлинна енергия, чиято цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, не била
заплатена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. След смъртта на наследодателя им ответниците имали
2
качеството на клиенти на топлинна енергия и носели отговорност за заплащане на
съответните задължения. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от юрк. Д.К., юрк. Пл. Н.а, юрк. И.М. или юрк. Р. П.. Предявените искове се
поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Г. К. е подала Отговор на исковата
молба, вх. № 33188/07.02.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове. Исковата
молба била нередовна и недопустима. Оспорват се предявените искове по размер,
включително начинът на формирането им. Твърди се, че при покупката на топлоснабдения
имот наследодателят ù бил в брак с Р. К., поради което наследствените дялове на
ответниците били други по размер, но не и равни. В исковата молба не били посочени
правни основания, а в нея имало и противоречия. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ответницата Д. К. не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Г. М., Г. Г. К., Р. Г. К. и К. Г. К. не са
се възползвали от правото си да подадат отговор на исковата молба. В насрочените по
делото публични съдебни заседания не се явяват и не изпращат представител.
Третото лице – помагач „********“ ООД не е взело отношение по предявените
искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, подадения отговор на исковата молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ вр. чл. 60, ал. 1 ЗН е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответниците/техния наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за тях е възникнало задължение за плащане на съответната цена в
претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение, както и наличието на
наследствено правоприемство. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
3
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от представеното по делото заверено копие, с Нотариален акт №
65/06.04.1992г., т. 23, дело № 4789/1992г. на I Нотариус при II Районен съд – град С., В.Н.П.
е прехвърлила на Г. К. К. недвижим имот – апартамент в град С., бул. „********“ № 74, ет.
1, ап. 1, с прилежащите площи, права и помещения, срещу задължение за издръжка и
гледане. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-148/14.02.2022г. на ГИС-С., понастоящем
адресът на сградата е на бул. „**********“ № 31. Във връзка с представеното копие от
искова молба от 1999г. от В.Н.П. срещу Г. К. К. и предявен с нея иск за разваляне на
договора по делото, следва да се има предвид, че не са представени доказателства този иск
да е разгледан по същество и уважен, поради което и съдът приема, че Г. К. е останал
собственик на топлоснабдения имот. Не са налице доказателства за последващото му
отчуждаване.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РСЦ22-ВК08-1581/29.08.2022г. на
Столичната община – Район „Средец“, Г. К. К. е починал на 14.06.2021г. като вдовец и е
оставил за свои наследници по закон своите син и дъщери – ответниците. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 246/11.02.2022г. на Столичната община – Район
„Връбница“, Р. Г. К. е била съпруга на Г. К. К., като е починала преди него - на 17.12.1994г.,
и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Д. Г. К., Г. Г. К. и Р. Г. К.. По делото
обаче не са ангажирани никакви доказателства относно това кога е сключен бракът между Г.
К. К. и Р. Г. К., съответно не може да се обоснове извод, че топлоснабденият имот е
придобит по време на брака им и съставлява съпружеска имуществена общност. При това
положение следва да се приеме, че апартаментът е лична собственост на Г. К.. Със смъртта
му през 2021г. собствеността върху него е преминала върху наследниците му съобразно
правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН, като всяко едно от децата му – ответници по делото, са
придобили по 1/5 идеална част от апартамента, както и възникналите във връзка с него
задължения за заплащане на доставената топлинна енергия и свързаните с това плащания.
Към този момент съпругата му вече е била починала, съответно няма как да получи дял от
наследството. Наследодателят на ответниците, съответно те, са имали качеството на
клиенти на топлинна енергия, която купуват от „************“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носят отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия съобразно
наследствените си дялове.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ù отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
4
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в
ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „************“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ù е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период е 539,82 лева. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на търсените по делото суми.
5
При това положение е установено, че всеки от ответниците дължи заплащане на 1/5 от
тази сума, т.е. по 107,96 лева. За горницата над тази сума предявените срещу Д. К., Г.
К. и Р. К. искове за главница за топлинна енергия са неоснователни и подлежат на
отхвърляне. Предявените срещу А. М. и К. К. искове за главница за топлинна енергия,
доколкото са за по-малки суми, следва да се уважат изцяло.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза
на 16,68 лева. От тази сума всеки ответник дължи по 1/5 част, т.е. по 3,34 лева. За
горницата над тази сума предявените срещу Д. К., Г. К. и Р. К. искове за главница за
дялово разпределение са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предявените срещу
А. М. и К. К. искове за главница за дялово разпределение, доколкото са за по-малки
суми, следва да се уважат изцяло.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимата лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 125,80 лева, от която всеки ответник дължи по
1/5 част или 25,16 лева. За горницата над тази сума предявените срещу Д. К., Г. К. и Р.
К. искове за лихва върху главницата за топлинна енергия са неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Предявените срещу А. М. и К. К. искове за лихви върху
главницата за топлинна енергия, доколкото са за по-малки суми, следва да се уважат
изцяло.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение възлиза на 4,10 лева, от
която всеки ответник трябва да заплати по 82 стотинки. За горницата над тази сума
предявените срещу Д. К., Г. К. и Р. К. искове за лихви върху главницата за дялово
разпределение са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предявените срещу А. М.
и К. К. искове за лихви върху главницата за дялово разпределение, доколкото са за по-
малки суми, следва да се уважат изцяло.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
При извършените изчисления е осъществено закръгляване до 1 стотинка съобразно
математическите правила за това.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответниците, но същите не са доказали сторени разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 1705,00 лева, в която сума се включва и
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева. От тях, съобразно изхода от делото и
наличието на частично отхвърлени искове, ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски по делото, както следва: А. Г. М. и К. Г. К. – всеки по 341,00 лева; Д. Г. К., Г. Г. К.
и Р. Г. К. – всяка по 270,01 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. М. , ЕГН **********, от град С., Д. Г. К. , ЕГН **********, от град
С., Г. Г. К., ЕГН **********, от град С., Р. Г. К., ЕГН **********, от град Монтана, и К. Г.
К., ЕГН **********, от град С., да заплатят на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
С., бул. "*********" № 31, ет. П/1/, ап. 1, аб. № *********, както следва:
1. А. Г. М.:
68,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 2,10 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
15,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 51 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
2. Д. Г. К.:
107,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 3,34 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 107,96 лева до
пълния предявен размер от 136,40 лева за иска за главница за топлинна енергия и
за горницата над 3,34 лева до пълния предявен размер от 4,16 лева за главница за
дялово разпределение;
25,16 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 82 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 25,16 лева до пълния му предявен размер от
31,78 лева за иска за лихви върху главницата за топлинна енергия и за горницата
над 82 стотинки до пълния му предявен размер от 1,03 лева за иска за лихви
върху главницата за дялово разпределение.
3. Г. Г. К.:
107,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 3,34 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 107,96 лева до
пълния предявен размер от 136,40 лева за иска за главница за топлинна енергия и
за горницата над 3,34 лева до пълния предявен размер от 4,16 лева за главница за
дялово разпределение;
25,16 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 82 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 25,16 лева до пълния му предявен размер от
7
31,78 лева за иска за лихви върху главницата за топлинна енергия и за горницата
над 82 стотинки до пълния му предявен размер от 1,03 лева за иска за лихви
върху главницата за дялово разпределение.
4. Р. Г. К.:
107,96 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 3,34 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 107,96 лева до
пълния предявен размер от 136,40 лева за иска за главница за топлинна енергия и
за горницата над 3,34 лева до пълния предявен размер от 4,16 лева за главница за
дялово разпределение;
25,16 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 82 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 25,16 лева до пълния му предявен размер от
31,78 лева за иска за лихви върху главницата за топлинна енергия и за горницата
над 82 стотинки до пълния му предявен размер от 1,03 лева за иска за лихви
върху главницата за дялово разпределение.
5. К. Г. К.:
68,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 2,10 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
15,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 51 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, от град С., и К. Г. К., ЕГН **********, от град
С., да заплатят на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки по 341,00 лева за разноски в производството пред
районния съд (гр.д. № 39014/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА Д. Г. К. , ЕГН **********, от град С., Г. Г. К. , ЕГН **********, от град
С., и Р. Г. К. , ЕГН **********, от град Монтана, да заплатят на „************“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всяка по 270,01
лева за разноски в производството пред районния съд (гр.д. № 39014/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „********“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца „************“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8