№ 122
гр. Ловеч, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, чрез
пълномощник -адвокат В. Г., съд.адрес: гр.София, бул.“България“№ 81, вх.В, ет.8 срещу
Разпореждане № 126 от 12.01.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 1056 по описа за
2021 година на Районен съд Тетевен, в частта, с която е отхвърлена молбата за издаване на
заповед за изпълнение за неустойка в размер на 67.47 лева по договор за мобилни услуги.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че принципно правилните разсъждения на РС Тетевен досежно противоречие
с разпоредбите на ЗЗП на неустоечна клауза , чиято стойност се равнява на месечни
абонаментни такси, дължими при прекратяване на договора до крайния срок, за който е
сключен, не намират приложение в случая.
На първо място изтъква, че отхвърлителният мотив на РС, че не е доказано
предсрочното прекратяване на сключеният между страните договор, не е сред уредените в
чл.411, ал.2,т.1-5 ГПК хипотези, при които съдът може да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Твърди, че в заповедното производство съдът не следи дали процесните
договори са били прекратени надлежно, а това е предмет на доказване в исковия
процес.Затова счита, че заявлението отговаря на изискването на чл.410 от ГПК.
На следващо място излага, че мотивите на РС за противоречие с разпоредбите на
1
ЗПП на неустоечната клауза, не кореспондират с претенцията на заявителя, с основанието,
на което е начислено вземането му, нито с представените по делото писмени доказателства.
Акцентира, че по процесните договори заявителят претендира стойността на 3-месечните
абонаментни такси, взети без ДДС, което не съставлява нарушение на добрите нрави и на
изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребителя. Посочва,
че договорите са сключени на 14.05.2019 г. със срок на действие 24 месеца. Неизпълнението
на абоната е започнало от м.11/2019 г., вследствие на което търговецът е прекратил
предсрочно договора. Подчертава, че неустойката не представлява всички месечни
абонаментни такси, дължими до края на договора, а само стойността на три месечни такси
без ДДС и с нея се цел постигане на основните функции на неустойката: превантивна- да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна- да осигури точното
изпълнение на договора и обезщетителна- да компенсира вредите, възникващи за кредитора
от неизпълнението на договора. Поддържа, че неустоечната клауза в договора е уговорена
съобразно постигнатата спогодба между „Теленор“ ЕАД и КЗП, като е съобразена изцяло с
предписанията на Комисията. Като се позовава на визираните в чл.92, ал.1,изр.1 от ЗЗД
функции на неустойката, оспорва извода на съда, че при така уговорената неустойка
операторът ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя тази услуга.
Моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени разпореждането в частта с
която е оставено без уважение заявлението на Теленор за дължима договорна неустойка за
сумата в размер на 67.47 лева, като вместо това- постанови да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за посоченото вземане.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *** срещу длъжника М. К. Р., ЕГН **********, с адрес: с.Бр., ул.“Възраждане“ № 8,
основано на Договор за мобилни услуги, в сила от 14.05.2019 г. и първоначален срок от 24
месеца.
В т.12 от заявлението е отразено, че по този договор длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор дължими месечни абонаменти такси. Вследствие
неизпълнението и на основание т.11 от договора мобилният оператор е начислил и
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и която е в
размер на 67.47 лева, според издадената крайна фактура от 20.03.2020 г.
Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса от 25.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева.
С Разпореждане № 2396/13.12.2021 г. съдът е оставил без движение заявлението на
основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК,като нередовно, и указал на заявителя да отстрани
нередовностите, като посочи кога е прекратен предсрочно договора за мобилни услуги на
2
мобилен номер +359********* от 14.05.2019 г., на кое основание, уведомен ли е длъжника и
по какъв начин за предсрочното прекратяване на договора, както и да представи документ
относно начина на плащане на договореното възнаграждение за адвокат.
На 12.01.2022 г. е подадена уточнителна молба от заявителя, в която е посочено, че
страните са уговорили дължимите плащания да се извършват определен срок (25-то число
от месеца), след изтичането на който сумата става изискуема и длъжникът изпада в забава.
Операторът е прекратил едностранно договора по вина на абоната, като е преустановил
предоставяната мобилна услуга. Изпращал е и СМС- напомняне за налична незаплатена
месечна фактура.
Районният съд е уважил заявлението и с Разпореждане№ 126/12.01.2022 г. по ч.гр.д.
№ 1056/2021 година постановил издаване на заповед за изпълнение в полза на „ТЕЛЕНОР
България” ЕАД срещу длъжника М. К. Р. за вземане в размер на сумата: 231.50 лева
главница, законна лихва върху главницата от 10.12..2021 година до изплащане на вземането,
както и за разноски по делото в размер на 205.00 лева и отхвърлил заявлението в частта за
претендираните 67.47 лева неустойка, на основание чл.411, ал.2,т.2 ГПК, тъй като
противоречи на закона и добрите нрави.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
В Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, се
приема, че „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.
269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“.
В конкретния случай настоящият въззивен състав приема, че са налице пречките по
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение – искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстранил допуснатите нередовности в тридневен
срок от съобщението.
В изпълнение на изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил
договора и Общите условия на Теленор. Според условията на договора, абонаментната такса
е в размер на 26.99 лева с ДДС, като в т.11 от Договора е предвидено заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в
незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги. В заявлението е
посочено, че е налице неизпълнение на задължението по три фактури на обща стойност
231.50 лева, поради което е възникнало задължение за абоната за плащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина. В уточнителната
молба заявителят е посочил, че договорът е прекратен едностранно от оператора, съгласно
т.11 при условията на чл.75 във вр. с чл.19б,в) от Общите условия, а именно по вина на
3
абоната, като преди това длъжникът е бил уведомяван за неплатените фактури с SMS-
известявания. Датата на деактивация на процесния абонамент е 10.02.2020 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
В приложения индивидуален договор няма клаузи, уреждащи по какъв начин другата
страна ще бъде уведомена при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Заявителят твърди, че е развалил едностранно договора,
поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Тъй като
се касае за писмен договор, то и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена
форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл
липсват твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към него
писмени доказателства.
Във въззивната жалба заявителят се позовава на чл.31а от Общите условия, за да
обоснове твърдението си за прекратяване на договора. Приложените обаче Общи условия не
са действали към датата на сключване на договора с абоната М.Р. в същата редакция, но
дори да се допусне, че разпоредбата не е променена, то с нея се урежда задължението на
Теленор да информира абоната (по посочените начини), че ще предприеме действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, т.е. текстът не касае
уведомяване на потребителя за прекратяване на договора.
В разпоредбата на чл.75 от ОУ е уредена правната възможност Теленор да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява
задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в.
Следва да се има предвид, че в чл.19в е предвидено, че договорът се прекратява от
Теленор с писмено предизвестие, което съответства на текста на чл.19а от ОУ, даващи
правото на потребителя също да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие
при съществени или системно неизпълнение от Теленор. Според съдържащата се в
чл.152,т.23 от ОУ дефиниция „Съществено нарушение“ означава нарушение на задължения
по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в
продължение на една година. В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал три неплатени
вноски на абонаментни такси, което би могло да се квалифицира като „съществено
нарушение“, а това означава, че за прекратяване на договора е необходимо писмено
предизвестие. От предоставените от заявителя данни не се установява процесният договор
да е бил прекратен предсрочно по предвидения затова ред и преди изтичане на уговорения
срок.
Приемайки, че е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът счита, че не
следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на
4
заявлението на основание чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК – поради накърняване на добрите нрави.
С оглед изложеното разпореждането на РС- Тетевен в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 126 от 12.01.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 1056 по описа за 2021 година на Тетевенския районен съд В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** срещу длъжника М. К. Р., ЕГН **********, с адрес:
с.Бр.,ул.“Възраждане“ № 8 за вземане за неустойка в размер на 67.47 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5