№ 187
гр. Разград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330101447 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. със
Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу А. Р. М. за установяване , че ответникът
дължи на ищеца сумите: 719.15 лева- главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане 38,59
лева - договорна лихва за периода от 15.10.2018 г. до 20.03.2019 г. 13,15 лева
наказателна лихва за забава за периода от 15.10.2018 г. до 20.03.2019 г. За
които са издадени заповед за изпълнeние и изпълнителен лист по ЧГД
762/2019 г. г. по описа на Районен съд - Разград. Твърди, че 07.10.2013 г. между
„Банка ДСК“ АД като кредитор и А. Р. М. като кредитополучател е сключен
Договор за кредит за сумата 2120лв. по Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, че кредитът е усвояван през преводи към сметката на РУ „Ангел
Кънчев“ в размер на , че е уговорена лихва в размер на 7% годишно гратисен
период до 15.06.2018 г., че след 15.07.2018 г. ответникът е изпаднал в забава,
поради което „Банка ДСК“ АД като е обявила кредита за предсрочно
изискуем, след което е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК и по частно гражданско дело № 762/2019 г. на Районен съд – Разград е
издадена такава че същата е връчена на ответницата при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като Районен съд - Разград е указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване на вземането си.
Според процесуалиня представител на ищеца исковете са доказани в хода на
съдебното производство.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва
обективно съединените искове.
В хода на устните състезания особеният представител прави възражение за
погасява не задължението по давност и сочи, че експертизата е установила
1
капитализиране на лихвата, което е израз на неравнопоставеността между
страните.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Между А. Р. М. и „Банка ДСК“ АД е
сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти на
07.10.2013 г./л.5/ за сумата 2120 лв., която ответникът следва да върне за срок
от 24 месеца след изтичане на гратисния период, който е в зависимост от
държавния изпит или защита на дипломна работа. В договора подробно е
описан начина на усвояване на кредита – чрез превеждане на съответните
суми на висшето учебно заведение. Към договора се прилагат Общи условия
/л.6 и сл./, екземпляр от който е подписан от страните. В т.10.2 от тези условия
е записано, че лихвата върху кредита се начислява годишно върху усвоената
част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай
се капитализира годишно.
Към договора е приложен и погасителен план, в който е посочено, че сумата
2120 лв. с лихва в размер на 7% да бъде върната на 22 месечни вноски в
размер на по 94,92 лв. и една в размер на 84,86 лв.
Според представеното по делото писмо от ректора на Русенски университет
„Ангел Кънчев“, дипломантите от випуск 2013/2014 г. са се дипломирали на
редовна сесия в периода 26.06.2017 г. – 08.07.2017 г. или на поправителна
сесия в периода 11.09.2017 г. – 26.09.2017 г., а таксите за първата година от
обучението им са били съответно 265 лв. за зимния семестър и 265 лв. за
летния семестър.
С уведомление, връчено на ответницата от ЧСИ на 11.12.2018 г. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК същата е уведомена от „Банка ДСК“ЕАД, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем поради непогасяване в срок.
Със заявление, депозирано на 21.03.2019 г., „Банка ДСК“ЕАД е поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№762/2019 г. РС -
Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредил ответницата А. Р. М. да заплати на кредитора Банка ДСК АД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.МОСКОВСКА 19, р-н Оборище, общ.
Столична, обл. София (столица), сумите: 719.15 лева- главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане 38,59 лева - договорна лихва за периода от 15.10.2018 г. до
20.03.2019 г. 13,15 лева наказателна лихва за забава за периода от 15.10.2018 г.
до 20.03.2019 г. Тази заповед е връчена на А. Р. М. при условията на чл.47 от
ГПК.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза усвоената от ответницата част от кредита е в размер на 530 лв.
съответно на 07.10.2013 г. – 265 лв. и и на 24.02.2014 г. – 265 лв., като и двете
суми са възстановени платени такси съответно за зимен и за летен семестър
към Русенски университет „Ангел Кънчев“. Към тези 530 лв. е прибавена
сумата 189,15 лв. , която е капитализирана лихва, изчислена за периода
07.10.2014 г. – 15.06.2018 г. Договорната лихва върху тази сума за периода
15.07.2018 г. – 20.03.2019 г. е 38,59 лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са за задължения за заплащане на
главница, лихви и разходи по договор за кредит. Същите са допустими, тъй
2
като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е
връчена на кредитополучателя – ответник при условията на чл.47 от ГПК и в
срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.
Във връзка с направеното от особения представител на ответника в хода на
устните прения възражение за изтекла погасителна давност, Съдът счита, че
следва да отбележи, че правото на ответника да направи възражение за
погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за
отговор на исковата молба./ в този смисъл Решение № 259 от 8.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 63/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска;
Решение № 106 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 367/2023 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Велислав Павков и т.4 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Тотка Калчева/.
Студентският кредит, какъвто се явява и процесния, попада в предметния
обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, уреждащ
условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна
финансова подкрепа (чл.1 ЗКСД ). Този специфичен отделен вид кредитиране
се основава на принципа на сътрудничество между банката и държавата ( чл.2,
ал.2, т.4 от ЗКСД ). Качеството кредитополучател по този закон може да
притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания – чл.3,
ал.1 от ЗКСД, сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна
– членка на ЕС или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по
този закон се извършва само от банки, които са сключили с Министъра на
образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата
и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и
докторантите /чл. 6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от Министъра на
образованието и науката и Министъра на финансите след съгласуване с
Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се
обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно
от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите
средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за
срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по
кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален размер
на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза
регламентираща по-висок такъв. Същевременно, чл. 17, ал.5 от ЗКСД
изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл.143-
148 от ЗЗП, относно неравноправните клаузи в потребителски договори.
Процесният договор е сключен между банка, включена в съответния публичен
регистър и кредитополучател, имащ качеството студент към момента на
сключването му. Всички изброени по-горе законови постановки са намерили
съответно отражение в договора и ОУ на банката по този тип
договори.Договорът за кредит и общите условия са съставени в писмени
форма, на български език и са подписани от ответника на всяка страница,
3
кредитът е частично усвоен чрез заплащане на първите две изискуеми такси
за обучение на ответника по време на следването му. В документацията,
издадена от университета е посочено и настъпване на условието по т. 3 от
договора, възпроизвеждащо законовата норма на чл.23, ал.2 ЗКСД, за
приключване на гратисния период, а именно изтичането на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит.
Ответникът не твърди да е извършвал погашения по договора за кредит, а от
заключението на вещото лице се потвърди факта на забава на
кредитополучателя, продължаваща повече от 90 дни след края на м. 07. 2017
г., при което е налице предпоставката на чл. 17. 2 от Общите условия към
процесния договор, пораждаща правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което тя е реализирала по съответния ред.
Във връзка със заявеното възражение на особения представител на ответника
относно капитализирането на възнаградителната лихва върху непогасената
главница, Съдът счита, че върху капитализираната /добавената към дълга/
лихва за гратисния период не е следвало да се начислява възнаградителна
лихва. Прибавянето на просрочени задължения за лихви към размера на
редовната главница, върху които после да се начислява възнаградителна
лихва, без съмнение представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от
ЗЗДог. , а той е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 от ТЗ /Определение №1456 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
1877/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова/. Тъй като в
случая задължението не е между търговци, такава уговорка е недопустима.
В исковата молба ищецът изрично е заявил, че главната претенция се формира
от предоставените средства и капитализираната лихва, откъдето следва, че
съдът е сезиран и с вземане за инкорпорираната в главницата възнаградителна
лихва за гратисния период. Произнасянето по нея не е свръх петитум след
като макар претендирана като част от главницата, е изрично уточнено, че по
съществото си съставлява възнаградителна лихва. Следователно натрупаната
в гратисния период възнаградителна лихва следва да бъде присъдена,, т.к.
същата е дължима и на осн. чл.23, ал.3 от ЗКСД, която предвижда, че по време
на гратисния период банката начислява лихва върху кредита. Същата обаче
следва да бъде посочена отделно от главницата и по начин, че върху нея да не
се начислява обезщетение за забава. Това се налага и с оглед необходимостта
от изпълнение на договора в съдържанието му, уговорено от страните – чл.20
и чл.20а от ЗЗД.
При горните изводи, безспорно дължима се явява главница в размер на 530 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 189,15 лв. за периода до 15.07.2018 г., тъй
като ответникът не е изпълнил задължението си по чл.240 от ЗЗД във вр. с
чл.24, ал.3 от ЗКСД да върне получената сума.
По заявените вземания за възнаградителна и наказателна лихва, претендирани
за установяване, както следва: 38,29 лева – неплатена договорна лихва за
периода 15.10.2018 г. – 20.03.2019 г. и 13,15 лева – лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница за периода 15.10.2018 г. до 20.03.2019 г., всички
съставляващи задължения на ответника, като кредитополучател по Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти , исковите претенции
са основателни и доказани, но не в предявените размери. При изчисляване на
тези размери следва да се вземе предвид обстоятелството, че част от сумата,
отнесена от банката като главница, е възнаградителна лихва, върху която не се
дължи начисляване на друга лихва. При това положение исковете за
4
акцесорните вземания се явяват основателни до размера на 28,44 лв. и 9,69 лв.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е
постъпило в съда на 21.03.2019 г., поради което основателна и доказана е
претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение за
забава, считано от тази дата до окончателното изпълнение, предвид
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД , но само върху главницата в размер на 530 лв.
Предвид частичната основателност на исковете, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски
съответни на тази част. Тези разноски са в размер на 725 лв. /125 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за особен представител и 300 лв. за експертиза/. От тази
сума ответникът следва да заплати 712,39 лв. С оглед цената на иска, съдът
счита, че ответникът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв. на основание чл.25 от Наредба за правната помощ.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по
заповедното производство в размер на 25 лв. платена държавна такса.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес ********************************, че същата дължи на
Банка ДСК АД ЕИК: ********* гр. София, УЛ.МОСКОВСКА 19, общ.
Столична, обл. София (столица),пълномощник юк.С. П. сумата 530 лв.
/петстотин и тридесет лева/ главница по договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти на 07.10.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 189,15
лв./сто осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки / лихва за периода до
14.07.2018 г., сумата 28,44 лв. /двадесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/ договорна лихва за периода 15.07.2018 г. - 20.03.2019 г., сумата
9,69 лв. /девет лева и шестдесет и девет стотинки/ наказателна лихва за забава
за периода 15.10.2018 г. - 20.03.2019 г., които са част от сумите, които е
издадена заповед №1888 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК/18.04.2019 г. по ч.гр.д.№762/2019 г. по описа на
Районен съд – Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за заплащане на договорна
лихва и на наказателна лихва за забава до първоначално предявения размер от
38,59 и 13,15 лв.
ОСЪЖДА А. Р. М., ЕГН ********** с постоянен адрес
******************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Московска“,
№19 сумата 712,39 лв. /седемстотин и дванадесет лева и тридесет и девет
стотинки/ разноски и сумата 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско
възнаграждение/ по настоящото дело, както и сумата 25 лв. /двадесет и пет
лева/ разноски по ч.гр.д.№762/2019 г. по описа на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 762/2019 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5
6