№ 40062
гр. София, 27.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110152951 по описа за 2023 година
С Решение № 15919/23.08.2025 г. съдът уважи предявените от Н. Н. Х. срещу „............“
АД искове, като: обяви за нищожна клаузата за неустойка по чл. 27 от Договор за
потребителски кредит № 904228/16.11.2022 г.; осъди ответника да заплати на ищеца 41,75
лв., представляващи недължимо платени неустойки, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските съдът присъди на ищеца: държавна такса 187,72 лв.; депозит за вещо лице
450 лв.; адвокатско възнаграждение общо 960 лв. (намалено от претендирани 1900 лв. след
уважено възражение за прекомерност). Общият размер на присъдените разноски е 1597,72
лв., които ответникът следва да заплати на ищеца.
Ответникът „............“ АД е поискал изменение на Решение № 15919/23.08.2025 г. в частта за
присъдените разноски, като твърди: нищожност на договора за правна помощ на ищеца,
злоупотреба с процесуални права поради водене на множество сходни дела, необходимост от
определяне един общ хонорар за двата обективно съединени иска, както и прилагане на
новите правила за адвокатските възнаграждения.
Допълнително изложени доводи от ответника и обсъждането им от съда:
– Твърди се нищожност на договора за правна защита и съдействие, тъй като
уговореният хонорар противоречи на добрите нрави и е несъразмерен;
– Поддържа се, че множеството образувани дела индикират злоупотреба с процесуални
права от страна на ищеца.
Ответната страна счита същата за неоснователна.
Съдът намира: Молбата е подадена в срок, допустима, а по същество неоснователна.
В решението вече е уважено своевременно направено възражение за прекомерност и
претендираният хонорар е намален от 1900 лв. на 960 лв. (по 480 лв. за всеки от двата иска)
след преценка на фактическата и правна сложност на делото. Самото намаляване поради
прекомерност не обуславя нищожност на договора за правна защита и съдействие; липсват
1
данни за явно противоречие с добрите нрави, поради което доводът за нищожност е
неоснователен.
Ответникът е поискал обявяване на договора за нищожен едва с молба по чл. 248 ГПК -
след края на устното състезание, без да го е включил своевременно в своите възражения,
това нарушава правото на състезание и принципа на диспозитивност — съдът не може да
добавя ex officio нови основания, които не са били предмет на спор.
– Според съдебната практика съществува възможност договор за правна помощ да се
оспорва като нищожен, но само ако са налице доказателства за свръхпрекомерност и
нарушение на добрите нрави и ако тази хипотеза е била надлежно атакувана в процеса.
С оглед горното, възражението на ответника следва да се остави без уважние.
Не е налице злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК. Обстоятелството, че има
множество дела между същите страни, е следствие от търговската практика на ответника
– кредитор да отпуска множество кредити на един и същ потребител при едни и същи
стандартни условия, включително клаузи, които ищецът атакува като
нищожни/неравноправни. В този смисъл ищецът е принуден да потърси правата си по
съдебен ред по всеки конкретен договор/вземане. Основен принцип в бълграското право е
че, никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение ( в случая
недобросъвестна търговска практика), поради което ответникът не може да се позовава на
броя на делата като основание за санкциониране на ищеца чрез отказ на дължимите
разноски или чрез допълнително редуциране на адвокатския хонорар извън вече направената
корекция, поради което съдът приема, че множествеността на делата сама по себе си не
обуславя злоупотреба с право, когато е резултат от поведението на кридодателя, както е в
случая.
Съдът вече е извършил индивидуална преценка за справедлив размер и е намалил
поисканото от ищеца възнаграждение,
Следователно молбата на „............“ АД е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
ІІ. По молбата на ищеца Н. Н. Х.
Ищецът е поискал допълване на решението с присъждане на:
– 15 лв. държавна такса за подадената частна жалба срещу разпореждането за връщане на
исковата молба, по която е постановено Определение № 4241/22.03.2024 г. на СГС;
– 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по същата частна
жалба.
Ответната страна не взема становище.
Разноските за производството по частна жалба представляват разноски по въззивното
частно обжалване, за които компетентен да се произнесе е въззивният съд (чл. 278, ал. 4
ГПК). Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който
приключва делото пред него.
Страната, която желае присъждане на разноски за това производство, трябва да ги заяви
2
именно пред въззивния съд (СГС), респективно чрез молба по чл. 248 ГПК пред него, ако
той не се е произнесъл. Първоинстанционният съд не разполага с компетентност да допълва
решението си с разноски, направени в отделно въззивно (частно) производство.
Следователно молбата на ищеца е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „............“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на
Решение № 15919/23.08.2025 г. в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Н. Н. Х. по чл. 248 ГПК за присъждане на
разноски, направени във въззивното производство по частната жалба (15 лв. държавна такса
и 480 лв. адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3