№ 213
гр. гр. Добрич, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253200500341 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба с вх. рег. № 1580/26.03.2025 год. /изпратено чрез ССЕВ на
25.03.2025 г./ от Н. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ Б.,
***, чрез упълномощения адвокат Р. Д. от АК - гр. Варна, срещу решение №
48/26.02.2025 г. на Балчишкия районен съд по гр. дело № 696/2023 г., с което е
отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, във вр. чл.124 от ГПК, срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, бул. „Отец Паисий“ № 47А,
представлявано от изпълнителните директори М. С. Г. и И. Н. В., за
признаване за установено, Н. С. С. не дължи на „С. Г. ГРУП” ЕАД сумата от 9
175,81 лева, която представлява сбор от следните суми: сумата от 7 801,54 лв.
- главница, 796,98 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2008 г. до
26.08.2009 г., 7,01 лв. - наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до
26.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
27.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 570,28
лв. представляваща разноски по делото, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист, издаден по
1
ч.гр. дело № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Б. предмет на образувано
изпълнително дело № *** по описа за 2010 г. на ЧСИ Л. Т., район на действие
Добрички окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с рег. № ***, кантора с адрес гр. Добрич, ***, като
неоснователен.
Въззивната жалба е депозирана в срок – на 25.03.2025 г., като срокът за
въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от
решението е връчено на жалбоподателите на 11.03.2025 г.
Според жалбата решението на районния съд е незаконосъобразно,
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и норми. Налице е съществено процесуално
нарушение, доколкото съдът е изградил своите правни изводи и констатации
без да отчете твърденията на ищцата, настояща въззивница, според които
последното изпълнително действие от ЧСИ по посоченото изпълнително дело
е извършено на 05.05.2017 г., когато е наложен запор върху банковата сметка
на длъжницата Н. С. С.. След като от посочената дата до момента не са
извършвани изпълнителни действия с изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД е
погасено правото на принудително изпълнение на кредитора да събере
вземанията си по издадения изпълнителен лист. Съдът не е обсъдил коя е
началната дата, от която е започнал да тече срокът по чл. 110 от ГПК,
включително и дали са налице предприемани от страна на съдебния
изпълнител на действия след изтичането на този срок, като не е посочено на
коя дата и какво е конкретното принудително изпълнително действие,
прекъснало теченето на давностния срок.
На следващо място районният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 3,
т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г.) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
в страната. Предвид изложеното въззивната страна сочи, че правото на
взискателя /настоящ въззиваем/ за принудително изпълнение на вземането му
по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, като вземането на
ответника не може да се реализира принудително, поради което исковата
претенция като основателна и доказана подлежи на уважаване, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
2
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна „С.Г. ГРУП“ ЕАД, чрез пълномощник адвокат И. Г. от АК
– гр. София, в който е изразено становище за неоснователност на подадената
жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките
на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на
някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите
на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано,
а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното
съдържание.
Производството е образувано по предявена искова молба от Н. С. С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. О., ***, чрез пълномощника й адвокат
Р. Д. от АК - Варна, с която срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: в гр. Перник, бул. „Отец Паисий“ № 47А,
представлявано от М. С. Г. и И. Н. В., са предявени обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове на основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответното дружество, поради
погасяване на вземанията по давност, сумите по изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 518/2009 г. на Балчишкия районен съд, по повод на който е
образувано изп. Дело № *** по описа на ЧСИ Л. Т., с район на действие ДОС,
както следва: 7 801,54 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на
задължението; 796,98 лв. – договорна лихва за периода 27.12.2008 г. -
26.08.2009 г.; 7,01 лв. – наказателна лихва за периода 27.12.2008 г. - 26.08.2009
г. и 570,28 лв. – разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения срещу С. е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в полза на „Обединена
Българска Банка” АД относно сумата от 9 175,81 лева, която представлява
3
сбор от следните суми: 7 801,54 лв. – главница; 796,98 лв. - договорна лихва за
периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009 г.; 7,01 лв. - наказателна лихва за
периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане. Въз основа
на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред
ЧСИ М. Б., район на действие СГС, впоследствие изпратено за продължаване
на изпълнителните действия при ЧСИ Л. Т., район на действие СГС. където е
образувано под № ***.
На 22.11.2022 г. с разпореждане на съдебния изпълнител „С. Г. ГРУП”
ЕАД е конституирано като взискател по делото, явяващ се надлежен ответник
по настоящия иск. Според Н. С. възможността на ответното дружество да
събира чрез принудително изпълнение вземането си по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист е погасено по давност. На 05.05.2017 г.
взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за предприемане на
принудително изпълнение срещу длъжника, чрез налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника разкрита в „Уникредит Булбанк“ АД, а след тази
дата липсват каквито и да било искания и принудителни действия спрямо
длъжника.
Предвид на това ищцата счита, че е налице перемпция по
изпълнителното дело и същото е прекратено по силата на закона в хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 05.05.2019 г., като прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
настъпилото вече прекратяване. Според практиката на ВКС, включително и
тази, имаща задължителен характер – ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Така в
хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110
от ЗЗД с изтичане на още 3 години, а именно на 05.05.2022 г. възможността на
ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена
по давност, доколкото от последното изпълнително действие са изминали 5
години.
4
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на
исковата молба, според който предявените искове са допустими, но
неоснователни. Настоява се, че по двете цитираните изпълнителни дела са
извършвани многократни изпълнителни действия и способи, които са
прекъсвали погасителната давност, поради което правото на принудително
изпълнение не е погасено по давност. В тази връзка предявените искове следва
да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.
Предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на заповед за изпълнение № 974/02.10.2009 г. по ч.гр. дело №
518/2009 г. Балчишкият районен съд е осъдил Н. С. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., общ Б., *** да заплати на „Обединена Българска
Банка” АД гр. София следните суми: 7801,54 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2009 г. до окончателното
изплащане на задължението; 796,98 лв. – договорна лихва за периода
27.12.2008 г. - 26.08.2009 г.; 7,01 лв. – наказателна лихва за периода 27.12.2008
г. - 26.08.2009 г. и 570,28 лв. – разноски.
Въз основа на издадения по посоченото дело изпълнителен лист по
молба на „Обединена Българска Банка” АД и с разпореждане на съдебния
изпълнител на 30.10.2009 г. е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М. Б.,
район на действие СГС, впоследствие изпратено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ Л. Т., район на действие ДОС, където е
образувано под № ***.
На 22.11.2022 г. с разпореждане на съдебния изпълнител „С. Г. ГРУП”
ЕАД е конституирано като взискател по делото, след сключен договор за
цесия с „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Последното дружество от своя
страна е придобило вземанията посочения изпълнителен лист по силата на
договор за цесия, сключен с „Обединена Българска Банка” АД.
Установено е по делото, че по време на изпълнителното производство са
постъпили суми от извършени погашения на дълга, като според изготвената
отметка на гърба на изпълнителния лист, ЧСИ е изплатил в полза на
взискателя следните суми: 64,80 лв. на 10.07.2012 г.; 395,88 лв. на 09.10.2012
г.; 194,95 лв. на 24.10.2012 г.; 151,75 лв. на 15.01.2013 г.; 14,39 лв. на
5
15.05.2017 г., като общата платена сума в полза на взискателя възлиза на
821,77 лв.
Съгласно правилото на чл. 76 от ЗЗД: „Този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. Съобразно
практиката на ВКС погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД настъпва при
задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от
договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото
вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се
квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. При наличието на задължение,
произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да
плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили
поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то
погасяването настъпва по силата на закона – най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. В този случай, приложение намира
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като в тази насока е Решение № 111 от
27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК.
По конкретния спор с извършеното плащане на сумата от 821,77 лв. в
хода на изпълнителното производство, погасени са присъдените в полза на
кредитора разноски в размер на 570,28 лв., а с разликата от 251,49 лв. /821,77
лв. – 570,28 лв. = 251,49 лв./ длъжникът е погасил наказателната лихва от 7,01
лв. и част от присъдената договорна лихва, равняваща се на 244,48 лв., като
непогасени са останали: 7 801,54 лв. – главница и 552,50 лв. – договорна лихва
/присъдената договорна лихва от 796,98 лв. минус изплатените 244,48 лв. се
равнява на 552,50 лв./.
Претендираната от ищеца искова защита е по реда чл. 439 от ГПК, като
се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на
вземането, удостоверено в издадения в полза на ответника изпълнителен лист
по ч. гр. дело № 518/2009 г. по описа на Балчишкия районен съд. Предвид
6
изложените в молбата обстоятелства претенцията е допустима, тъй като
ищецът основава иска си на твърдение за факти, настъпили след
постановяване на съдебния акт, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание факти, с които се отрича материалното право на
взискателя и с които се свързва недължимост на претендираното от ответника
вземане предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим – установяването на
тези факти е от значение при преценка относно дължимостта на процесното
вземане.
Като юридически факт погасителната давност представлява установен в
закона срок на бездействие на кредитора да търси изпълнение на вземането
си, като след изтичането на погасителната давност длъжникът може или да се
позове на нея, или да си изпълни задължението – чл. 118 от ЗЗД, тъй като само
по себе си изтичането на погасителната давност не погасява притезнието, но
поражда материалното право на длъжника да откаже изпълнение, което е
насочено към кредитора, тъй като се е погасило правото на кредитора да иска
принудително осъществяване на своето право. В този смисъл предмет на
предявените отрицателни установителни искове е установяване недължимост
на вземания поради давност, а като правен резултат – погасена възможността
за принудителното им изпълнение. Ищецът цели да бъде установена
недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист на
основание чл. 417 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. Дело № 518/2009 г. по описа на Районен съд - Б., поради
погасяването му по давност – непредприемане на действия за принудителното
му събиране в продължение на повече от пет години от датата на последното
валидно изпълнително действие. Предпоставките за допустимост на иска по
чл. 439 от ГПК са следните: 1) изпълнителното основание да е издадено и
влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да
е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано; 3) искът да е основан на
новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента,
до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното
производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на
съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента
на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на
срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било
7
подадено/. При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен
срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от
ответника. Предвид поддържаното основание за недължимост на сумите
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
Според т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Доколкото перемпцията и давността са различни
правни институти с различни правни последици, като прекратяването на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да
се иска принудително изпълнение и не засяга приключилите изпълнителни
способи, като не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. В този
смисъл кредиторът по изпълнително дело, дори да е допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, както и не се лишава и от
възможността да прекъсне давността, като поиска изпълнителни действия
отново. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнителни действия в рамките на искания изпълнителен способ, давността
се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие – задължението за действие е на съдебния
изпълнител (съгласно определение № 3444 от 18.12.2024 г. на ВКС по т. д. №
1249/2024 г., II т. о., ТК).
Предмет на спора по отрицателния установителен иск по чл. 439 вр. с
8
чл. 124, ал. 1 от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение / Определение № 3708 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1094/2023 г., III г. о., ГК, /. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание. Тя се ползва със стабилитет, сходен по
последици със силата на пресъдено нещо. Тя установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
Съгласно разпоредбите на ГПК, когато длъжникът не възрази в рамките
на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК заповедта за изпълнение влиза в
сила, добива стабилитет, което има за последица окончателно разрешаване на
правния спор относно съществуването на вземането по заповедта. Според т.
14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, действащият ГПК урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Предвид на изложеното, от
влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече 5 - годишен
срок за погасяването по давност на вземането, установено със заповедта за
изпълнение.
Според задължителните указания по приложението на закона, дадени в
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
9
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Със същото тълкувателно решение, ВКС приема, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи),
поради което бе прогласено, че Постановление на Пленума на Върховния съд
№ 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3
от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. във връзка с теченето на давността,
извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е даден отговор в
Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно приетите с него задължителни разяснения
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Предвид изложеното началото на теченето на новата петгодишна
погасителна давност относно процесните вземания след образуването на
изпълнителното производство на 29.01.2015 г. е започнало да тече на
26.06.2015 г. Започналата да тече погасителна давност на 26.06.2015 г. би
следвало да изтече на 26.05.2020 г. В този период обаче следва да се вземе
10
предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение, според която спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България, обн. в ДВ, бр.22/2020 г., е обявено извънредно
положение в Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020
г. С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.
33/2020 г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13 май
2020 г. След тази дата срокът на извънредното положение не е удължаван.
С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че
спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след
изтичането на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително
погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва
да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността
изтича. По тази причина към 5-годишния давностен срок следва да се прибави
и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е
69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
На 05.05.2017 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител
за предприемане на принудително изпълнение срещу длъжника, чрез налагане
на запор върху банкова сметка на длъжника разкрита в Уникредит Булбанк.
След тази дата липсват каквито и да било искания и принудителни действия
спрямо длъжникът Н. С. С..
Неоснователно е възражението на ответника, според което
разпореждането на съдебния изпълнител от 22.11.2022 г., с което е
конституиран като взискател „С.Г. ГРУП“ ЕАД е от категорията на актовете,
имащи характера на изпълнително действие, годно да прекъсне давността.
Встъпването в производството по изпълнителното дело на цесионера „С.Г.
ГРУП“ ЕАД няма като последица прекъсване на давността по смисъла на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, доколкото не е предприемане на изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, между които са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
11
кредитора, и пр. Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който
кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер).
Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се
е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Предвид на това цесионера няма качеството на присъединен
кредитор, в смисъла вложен в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
В случая от данните по приложеното изпълнително дело, че течението
на петгодишната погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на
ищцата е прекъснато с извършеното изпълнително действие, чрез наложения
запор върху банковите сметки на Н. С. С. в „Уникредит Булбанк“ АД на
05.05.2017 г., който представлява годен изпълнителен способ, породил правно
действие. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508,
ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор. Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, съобразно изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие. В случая съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията по банковите сметки на длъжника, и е изпратил запорни
съобщения до третото задължено лице – банка с което давността е прекъсната.
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съобразно
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие.
Ирелевантно е обстоятелството дали изпълнителното дело е било
перемирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като предприетите
изпълнителни действия, без значение дали в перемирано или в отделно,
новообразувано изпълнително дело, са годни да прекъснат давността за
вземанията по изпълнителния лист – така т. 3 от Тълкувателно решение № 2
от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
12
Предвид обстоятелството, че новата петгодишна погасителна давност
относно вземанията – предмет на спора, започнала да тече на 05.05.2017 г. е
изтекла към датата на подаване на исковата молба по делото на 14.11.2023 г.,
въззивният състав намира, че е налице кумулативната даденост на елементите
от фактическия състав на разпоредбата на чл. 439, ал. 1 във връзка с ал. 2 от
ГПК, поради което предявените искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че сумата от 8 354,04 лв., от която: 7 801,54 лв.
– главница и 552,50 лв. – договорна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на
задължението, е недължима, тъй като е погасена възможността за
принудително изпълнение на тези вземания, като погасени по давност, за
които е издаден изпълнителен лист на 02.10.2009 год. по ч. гр. д. № 518/2009
год. по описа на Районен съд - Б., и за чието събиране е образувано № *** по
описа за 2010 г. на ЧСИ Л. Т., район на действие Добрички окръжен съд,
вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с
рег. № ***, следва да бъдат уважени.
По отношение на предявените искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че сумата от 821,77 лв., представляваща
доброволно погасено, чрез плащане, задължение в хода на изпълнителното
производство, включващо: присъдените в полза на кредитора разноски в
размер на 570,28 лв., присъдената в полза на кредитора наказателна лихва в
размер на 7,01 лв., и част от присъдената в полза на кредитора договорна
лихва (цялата от 796,98 лв.) в размер на 244,48 лв., същите са неоснователни
на въведеното от ищцата основание – погасяването на правото на
принудително изпълнение на тези вземанията. След като сумата от 821,77 лв.
е била заплатена, то по отношение на същата длъжникът не би могъл да
възразява, че е погасена по давност, поради което в тази част исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно, в частта, в която са отхвърлени предявените
от Н. С. С. срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД обективно съединени искове за
признаване за установено, на основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, в отношенията
между страните, че длъжникът не дължи на взискателя сумата от 8 354,04 лв.,
от която: 7 801,54 лв. – главница и 552,50 лв. – договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното
13
изплащане на задължението, тъй като е погасена възможността за
принудително изпълнение на посочените вземания, за които е издаден
изпълнителен лист на 02.10.2009 год. по ч. гр. д. № 518/2009 год. по описа на
Районен съд - Б., и за чието събиране е образувано № *** по описа за 2010 г.
на ЧСИ Л. Т., поради погасяването на посочените задължения по давност. В
останалата част решението на БРС следва да бъде потвърдено, макар и по
съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48/26.02.2025 г. на Районен съд – Б. по гр. дело №
696/2023 г., в частта, в която са отхвърлени предявените от Н. С. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. О., общ Б., ***, срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, бул. „Отец
Паисий“ № 47А, обективно съединени искове за признаване за установено, на
основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между страните, че Н. С. С. не
дължи на „С.Г. ГРУП“ ЕАД, сумата от 8 354,04 лв., от която: 7 801,54 лв. –
главница и 552,50 лв., представляваща част от начислената договорна лихва за
периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009 г. (цялата в размер на 796,98 лв.), ведно
със законната лихва върху главницата считано от 27.08.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, поради погасена възможността за
принудително изпълнение на посочените вземания, за които е издаден
изпълнителен лист на 02.10.2009 год. по ч. гр. д. № 518/2009 год. по описа на
Районен съд - Б., и за чието събиране е образувано № *** по описа за 2010 г.
на ЧСИ Л. Т., район на действие Добрички окръжен съд, вписан в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България с рег. № ***, поради
погасяването им по давност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК в
отношенията между страните, че Н. С. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. О., общ Б., ***, не дължи на „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, бул. „Отец Паисий“ № 47А,
представлявано от изпълнителните директори М. С. Г. и И. Н. В., сумата от
14
8354,04 лв., от която: 7 801,54 лв., представляваща главница и 552,50 лв.,
представляваща част от начислената договорна лихва за периода от 27.12.2008
г. до 26.08.2009 г. (цялата в размер на 796,98 лв.), ведно със законната лихва
върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на
задължението, тъй като е погасена възможността за принудително изпълнение
на посочените вземания /погасени по давност/, за които е издаден
изпълнителен лист на 02.10.2009 год. по ч. гр. д. № 518/2009 год. по описа на
Районен съд - Б., и за чието събиране е образувано № *** по описа за 2010 г.
на ЧСИ Л. Т., район на действие Добрички окръжен съд, вписан с рег. № *** в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/26.02.2025 г. на Районен съд – Б. по гр.
дело № 696/2023 г., в частта в която са отхвърлени предявените от Н. С. С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ Б., ***, срещу „С.Г. ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, бул.
„Отец Паисий“ № 47А, представлявано от изпълнителните директори М. С. Г.
и И. Н. В., искове за признаване за установено, на основание чл. 439 от ГПК, в
отношенията между страните, че Н. С. С. не дължи на „С.Г. ГРУП“ ЕАД,
сумите от: 244,48 лв., представляваща част от начислената договорна лихва за
периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009 г. (цялата в размер на 796,98 лв.), 7,01
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до
26.08.2009 г. и 570,28 лв. представляваща съдебни разноски, поради погасена
възможността за принудително изпълнение /погасени по давност/ на тези
вземания, за които е издаден изпълнителен лист на 02.10.2009 год. по ч. гр. д.
№ 518/2009 год. по описа на Районен съд - Б., и за чието събиране е
образувано № *** по описа за 2010 г. на ЧСИ Л. Т., район на действие
Добрички окръжен съд, вписан с рег. № *** в Камарата на частните съдебни
изпълнители в Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Република България при условията на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16