№ 147
гр. Севлиево, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100021 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Обективно съединен е и иск, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от И.. Ц. Т., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, *****************, срещу С.А.С., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
*****************.
Ищцата твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, по КК и КР на град
Севлиево, Община Севлиево, при квоти: по 1/2 идеална част за всяка от страните.
Съсобствеността между страните била установена с нотариален акт за удостоверяване право
на собственост върху недвижим имот вх. № 2380 от 05.09.2006 г., акт № 156, том VIII, дело
№1820/2006 г. на Служба по вписванията – Севлиево и решение № 291 от 07.11.2019 г. по
дело № 1143/2019 г. по описа на РС-Севлиево, с което бракът сключен на 14.09.2002 г.
между страните бил прекратен. Съсобствеността между страните все още не била
прекратена, а ищцата не можела да ползва в цялост притежаваните от нея 1/2 ид. части от
имота, тъй като само ответника притежавал ключ за него и ползвал целия имот, като
извършвал в него търговска дейност чрез дружество „СЕЛВИ 2004" ЕООД, на което той бил
едноличен собственик на капитала. Ищцата поканила ответника, чрез нотариална покана от
02.02.2018 г., получена от ответника на 19.12.2019 г., да заплаща ежемесечно обезщетение
за ползата, от която е лишена в размер на по 700 лева, считано от датата на получаване на
нотариалната покана. Претендира се ответника да заплати на ищцата сума в размер на
7488,00 лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата е лишена в качеството
на съсобственик на 1/2 идеални части от горния имот, за периода от 01.12.2020 г. до
12.01.2022 г., както и мораторна лихва върху претендираните суми от 01.12.2020 г. до
1
01.01.2022 г. в общ размер на 446,17 лева, както и законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане от ответника. Претендира разноски.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на ответника и в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор. С отговора ответника заявява, че не
оспорва обстоятелствата, че с ищцата са съсобственици на описания в молбата имот.
Оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер. Счита, че не е лишавал ищцата от
възможността да ползва процесния имот. Не създавал никакви пречки за реалното ползване
на имота от ищцата. Тя никога не заявявала воля за реално ползване на имота, винаги имала
достъп до имота. Имотът се ползвал от дружеството „СЕЛВИ 2004" ЕООД, т.е. имотът не се
използвал лично от ответника. Личното ползване от ответника по иска било материална
предпоставка за претенцията за обезщетение. В конкретния случай тя липсвала. Ищцата
сама признавала в исковата молба, че имотът се ползва от горепосоченото дружество.
Претендираният размер на обезщетение бил твърде висок и не съответствал на
икономическата обстановка в страната и в града. Средният размер на месечния наем за
имоти, с аналогично или сходно местоположение, квадратура, предназначение и други
технически характеристики бил значително по - нисък. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, лично и чрез процесуалните си представители
заявява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства, с вх.
№ 2380 от 05.09.2006 г., акт №156, том VIII, дело № 1820/2006 г. на Служба по вписванията
– Севлиево и съдебно решение от 20.12.2021 г., по гр. д. № 1302 по описа за 2020 г. на
Севлиевският районен съд, че страните са съсобственици при равни квоти на недвижим
имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12,
находящ се в град Севлиево, Община Севлиево, Област Габрово, по кадастралната карта,
одобрена със Заповед № РД - 18-77 от 16.07.2008 година на ИД на АГКК, с адрес - град
Севлиево, п.к.5400, *****************, ет. 0, обект 12, самостоятелен обект намиращ се на
етаж 0, в сграда с идентификатор 65927.501.1609.1., брой надземни етажи 3, брой подземни
етажи - 0, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сграда разположена в ПИ с
идентификатор 65927.501.1609, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, представляващ магазин № 1, с посочена в документа площ: 230,23 кв. м., с
прилежащи части: 14,733% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: идентификатор 65927.501.1609.1.11, под
обекта: няма, над-обекта: идентификатор 65927.501.1609.1.2 и идентификатор
65927.501.1609.1.1.
Установява се от удостоверение от 08.11.2019 г., че с решение № 291 от 07.11.2019 г.
2
по гр. д. № 1143/2019 г. на РС - Севлиево, С.А.С. и И.Ц. С.а, са имали сключен граждански
брак на 14.09.2002 г., като същият е прекратен с посоченото решение по взаимно съгласие,
упражняването на родителските права по отношение на двете деца на страните – Н.С. С., с
ЕГН ********** и Ц.С. С.а, с ЕГН **********, е предоставено на майката, като съпругата е
приела фамилно име Т. след брака.
Установява се от нотариална покана и разписка за връчване, че ищцата като
съсобственик при равни права с ответника на имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, находящ се в град Севлиево, е поканила
последния тъй като използва имота изцяло да заплаща по 700,00 лева месечно
обезщетение, от получаване на поканата, като същата е връчена на ответника на 19.12.2019
г..
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза
и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: средния месечен пазарен наем
за подобен тип имоти като процесния за периода от 01.12.2020 г. до 12.01.2022 г. е 1152,00
лева.
От показанията на свидетеля Н. С., син на страните, преценени по реда на чл. 172
ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, се установява следното: свидетеля заявява, че родителите му притежават
две помещения на ул. „************, които се използват от баща му - магазин за дрехи
втора употреба и християнска църква под наем; майката на свидетеля не ползва
помещението, което е магазин за дрехи втора употреба, откакто страните са разделени, от
2019 г., същото се ползва от бащата на свидетеля; майката на свидетеля правила опити да
ползва помещението, но нямала ключ; достъп се отказвал, защото помещението се ползвало
от фирмата на бащата на свидетеля; той използвал цялото помещение; фирмата на бащата на
свидетеля, която ползвала помещението се казвала „Селви – 2004“; магазина се заключвал и
хората, които работят там имали ключ; майката на свидетеля дълги години работела там,
когато страните се разделили, на ответницата бил отнет ключа.
От показанията на свидетелката К.К., се установява следното: свидетелката работи в
„Селви – 2004“ от пет години; заема длъжност продавач – консултант, в магазин за дрехи
втора употреба на ул. „************; магазина бил стопанисван винаги от фирма „Селви –
2004“; ищцата откакто се развела с ответника, преди три години, не влизала в магазина;
свидетелката не присъствала на спорове между двамата; ищцата работела като продавач, не
била управител; никой не отказал пред свидетелката на ищцата да влиза в магазина;
магазина постоянно работел; когато ищцата работила там, ответника бил управител и
свидетелката си подписала трудовия договор с него; обучавала ги ищцата; магазина
представлявал магазин от две зали за дрехи втора употреба, с падащи цени, имал си каса,
стелажи, пробни и щендери за дрехи.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
3
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск следва да се
квалифицира като такъв с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС предполага установяването от страна
на ищцата, с оглед доказателствената ѝ тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че имотът е съсобствен между
страните по делото; че е отправила писмена покана; че ответникът ползва имота или ползва
площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; ползата, която е
пропуснала след поканата.
Установи се по делото от нотариален акт, издаден въз основа на писмени
доказателства, с вх. № 2380 от 05.09.2006 г., акт №156, том VIII, дело № 1820/2006 г. на
Служба по вписванията – Севлиево, съдебно решение от 20.12.2021 г., по гр. д. № 1302 по
описа за 2020 г. на Севлиевският районен съд и удостоверение от 08.11.2019 г. за съдебно
решение № 291 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1143/2019 г. на РС - Севлиево, че страните
С.А.С. и И.Ц. С.а, са имали сключен граждански брак, като същият е прекратен и по време
на брака, са придобили процесния имот. Страните признават съсобствеността в процесния
имот, като в отговора не са и оспорили квотите си в съсобствеността, посочени в съдебно
решение от 20.12.2021 г., по гр. д. № 1302 по описа за 2020 г. на Севлиевският районен съд.
С оглед изложеното установи се, че имотът е съсобствен между страните по делото при
равни права.
Установи се от нотариална покана и разписка за връчване, че ищцата като
съсобственик при равни права с ответника на имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, находящ се в град Севлиево, е поканила
последния тъй като използва имота изцяло да заплаща по 700,00 лева месечно
обезщетение, от получаване на поканата, като същата е връчена на ответника на 19.12.2019
г.. Предвид установеното от нотариалната покана и разписката за връчване, налице е и
предпоставката ищцата да е отправила писмена покана до ответникът, като поканата е
получена от същият.
Установи се от показанията на свидетелите Н. С., син на страните, преценени по реда
на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост и от показанията на свидетелката К.К., че ответника е предоставил на
собственото си дружество „СЕЛВИ 2004" ЕООД, на което освен едноличен собственик на
капитала е и представляващ и управител процесния имот, като дружеството извършва
търговска дейност, чрез този имот, като в него се помещава магазин. Видно от показанията
на свидетеля Н. С., ищцата след развода между страните не разполага с ключ от имота.
Отделно естеството на съсобствения имот и начина на използването му като магазин от
ответника, само по себе си възпрепятства използването му от друг съсобственик по
предназначение, като без значение е дали ищцата би могла да посети магазина като клиент.
Не се установи при доказателствена тежест на ответника за това, същият след получаване на
поканата да е предприел някакви действия по предоставяне на възможност за ползване на
4
имота от страна на другия съсобственик – ищцата. С оглед изложеното следва да се приеме,
че ответникът ползва целия процесен имот в несъответствие с правата на страните в
съсобствеността. В горният смисъл е и практиката на ВКС - решение № 115 от 04.12.2018 г.
по гр. д. № 333 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и решение № 129 от
03.04.2012 год. по гр. д. № 1415/2010 год., ВКС, IV г. о., с която настоящият състав се
солидализира.
Установи се от заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза и
средния месечен пазарен наем за подобен тип имоти като процесния за периода от
01.12.2020 г. до 12.01.2022 г. - 1152,00 лева. Ползата, която е пропуснала ищцата месечно
след поканата, предвид заключението на вещото лице и равните квоти на страните в
съсобствеността е сумата 576,00 лева.
Предвид изложеното по – горе установи се основателност на главния иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС, поради което същият следва да се уважи изцяло за претендираната сума в размер на
7488,00 лева, като следва да се присъди и законна лихва до окончателно заплащане на
задължението от предявяване на исковата молба.
Предвид основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, с оглед липсата на оспорване на
извършените изчисления на претендираната лихва преди подаване на исковата молба от
ответника и след служебно извършено изчисление от настоящият съдебен състав,
основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 446,17 лева, поради което
същият следва да се уважи изцяло.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете, съдът намира, че на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата срещу ответника следва да се присъдят разноски за
заплатени държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждание на вещо лице,
съобразно доказателствата приложени по делото за заплатени такива, в общ размер на
сумата 1429,52 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ***************** да заплати
на И.. Ц. Т., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, *****************: на основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, сумата 7488,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената й ½ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65927.501.1609.1.12, по КК и КР на град Севлиево, Община
Севлиево, за периода от 01.12.2020 г. до 12.01.2022 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 446,17 лева – законна лихва върху главницата, за периода от 01.12.2020 г. до 01.01.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -
5
12.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ***************** да заплати
на И.. Ц. Т., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, *****************, сумата 1429,52 лева за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6