МОТИВИ към
НАХД № 8422/2012 г., по описа на ПРС, ХХV н.с.
РП
– Пловдив е внесла предложение обвиняемата М.А.Т. – родена на ****, ЕГН ********** да бъде
освободена от наказателна отговорност за извършено от нея престъпление по чл.
316 вр. чл.312, ал.1 от НК, а именно, че на 14.05.2009 год. в гр.П., съзнателно
се е ползвала от лъжливо свидетелство за здравето на С.М.Т. – Епикриза от
12.03.2009 год., Етапна епикриза от
15.04.2009 год. и Етапна епикриза от 12.04.2009 год., всичките на МБАЛ – П.,
относно С.М.Т. – като се е снабдила със същите от П.И.М., лекар при МБАЛ – П.,
Детско отделение, която не е действала като длъжностно лице, като за
съставянето на тези документи не може да се търси наказателна отговорност от М.А.Т.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на основание чл.78а от НК на обвиняемата да й
бъде наложено административно наказание
„глоба” в минимален размер.
Обвиняемата
Т. не се яви в съдебно заседание, но в досъдебното производство се е признала
за виновна, признавайки фактите на обвинителната теза.
Нейният
защитник адв. Г. пледира да бъде наказана с минимална „глоба”.
Съдът въз
основа на доказателствата прие следното:
Обвиняемата
М.Т. имала дете С.М.Т., роден през 2003 г. Тя
считала, че детето боледува от епилепсия и във връзка с това искала то да бъде
освидетелствано от ТЕЛК, за да му се даде процент неработоспособност, а във
връзка с това да получава и пенсия. В изпълнение на намеренията си Т. се
снабдила с три документа:
1. Епикриза от 12.03.2009 г. ,
според която синът й е пролежал в Детско отделение на МБАЛ – П. АД в периода
07.03.-12.03.2009 г. с диагноза „Епилепсия”;
2. Етапна епикриза от 15.04.2009 г.
със същата диагноза и с
3. Етапна епикриза от 12.05.2009 г.
със същата диагноза.
И трите документа били издадени,
съставени и подписани от д-р П.И.М., в качеството й на лекуващ лекар при МБАЛ –
П. АД, Детско отделение. Същевременно обаче детето С.Т. не е пролежавало в МБАЛ
– П. АД в нито един от трите случая, нито в същия период е бил диагностициран
по съответния документален ред. Цитираните
документи са били с невярно съдържание и тъй като са представлявали лъжливи
свидетелства за състоянието на здравето на С.Т., по отношение на д-р М. е било
повдигнато обвинение по чл. 312, ал. 1 от НК и по НОХД № 7856/2012 г. на ПРС,
ХІV н.с. е било одобрено споразумение, с което тя се е признала за виновна по
тези обвинения и съдебния акт е влезнал в сила на 23.11.2012 г.
Тези три
документа обв. Т. представила на 14.05.2009 г. пред ТЕЛК, ІІ състав и след като
били извършени необходимите формалности и допълнителна проверка по случая било
издадено Експертно решение № 1194/2009 г. с диагноза „Епилепсия” по отношение
на детето С.. Въз основа на този документ пък и молба в този смисъл на обв. Т.
от Дирекция „Социално подпомагане” – П. била отпусната месечна помощ в размер
на 168 лв. месечно, считано от 01.04.2009 г.
Тази
фактическа обстановка се доказва с всички събрани по делото доказателства, чиято
категоричност и еднопосочност освобождават съда от задължението му да ги
обсъжда поотделно.
При така доказаните факти следва задължителният
извод, че с поведението си обвиняемата М.А.Т.,
от обективна и субективна страна, е извършила вмененото й престъпление чл. 316 вр. чл.312, ал.1 от НК.
От субективна страна Т. е съзнавала
лъжливия характер на документите, защото е била наясно с факта, че сина й
всъщност не е бил хоспитализиран в посочените периоди. Тоест действала е с пряк
умисъл.
Основателно е искането за това
престъпление Т. да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК, защото са налице всички кумулативно предвидени за тази привилегия
предпоставки.
При оразмеряване на глобата съдът
съобрази, че към датата на престъплението минималната „глоба” по чл.78а от НК е била 500 лв. За да бъде
справедливо определена, обаче, тя следва да се наложи в завишен размер от 1000
лв., предвид деятелността и обществената опасност на обвиняемата, свързана с
нейните меркантилни подбуди. Впрочем, освен че е извършила настоящото
престъпление, тя неминуемо е действала и като подбудител и помагач за
престъплението по чл.312, ал. 1 от НК, извършено от М., за което обаче не й е
било повдигано обвинение.
Няма доказателства за направени по делото разноски.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.