РЕШЕНИЕ
№
281
гр. Враца, 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание в публично заседание на
20.07.2021г. /двадесети юли две хиляди
двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора Н. Лалов, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАД
№239 по описа на АдмС – Враца за
2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г.Б.“
ЕООД, ***, представлявано от управителя Ц.Т.Д., депозирана чрез адв. М.М.
против РЕШЕНИЕ №260253/07.12.2020г.,
постановено по адм.дело №4289/2019г., по
описа на Районен съд Враца, с което е оставена без уважение жалбата на касатора
против Заповед №175/01.10.2019г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Враца. С
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по
чл.209,т.3 от АПК. Излагат се съображения в тази насока, въз основа на които се
прави искане за отмяна изцяло на
оспореното решение, като неправилно
и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени
заповед №175/01.10.2019г. на Директора на ОД“Земеделие“ - Враца, като
незаконосъобразна.
В с.з. касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ц.Д. в представен писмен отговор и в с.з. изразява становище
за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и оставяне в сила на
решението на РС-Враца, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни, съгласно
изготвен по делото списък не се явяват и
не се представляват. От същите не е ангажирано становище по делото.
В с.з. се явява лично само
заинтересованата страна П.Т., като същата предоставя на съда.
Представителят на Окръжна прокуратура
Враца дава заключение за оставяне в сила
на атакуваното решение на РС-Враца, като правилно, законосъобразно и
обосновано.
В настоящото производство от касатора не
са представени нови писмени
доказателства.
Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на
наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК и
след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред
районния съд е образувано по оспорване на Заповед №175/01.10.2019г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ за
разпределяне на масивите за ползване на земеделски земи за землището на с.Л.,
общ.Криводол за стопанската 2019/2020г. С оспореното решение № 260253/07.12.2020г.
постановено по адм.дело № 4289/2019г. на Районен съд Враца е оставена без уважение жалбата на касатора
против горепосочената заповед и е осъдено
дружеството на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За
да постанови този резултат съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, вкл.
и СТЕ обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, в контекста на приложимите
материалноправни норми и във връзка с възраженията на жалбоподателя и въз
основа на това е формирал правни изводи за неоснователност на
жалбата.
Изведените правни изводи на съда за
законосъобразност на оспорената заповед се споделят и от настоящата съдебна
инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че
оспорената заповед е издадена при спазване на разпоредбата на чл.37в, ал.2
ЗСПЗЗ по реда и начина, определен в представеното споразумение за землището на
с.Лесура, общ. Криводол, както и че при разпределението на масивите за
ползване, които не са обхванати от постигнатото споразумение е спазено
изискването за пропорционалност, регламентирано в нормата на чл.37в, ал.3, т.2
ЗСПЗЗ. От заключението на СТЕ е видно, че е налице съвпадение между
разпределените по заповедта имоти и декларираните от „Г.Б.“ ЕООД имоти за
участие в масиви за ползване. Обоснован е
изводът, че разораването на проектираните и съществуващи по кадастралната карта
пътища е обстоятелство което не може да се вмени във вина на ответника.
От доказателствата по делото е видно, че при
издаване на заповедта е спазена процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл. 69 и сл. от ППЗСПЗЗ,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и противоречия
с материално правни норми, тъй като както комисията, така и ответника се е съобразил с данните подадени от собствениците
и арендаторите, както и с разпоредбата на чл. 37в, ал.
3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.
С оглед
на изложеното и възраженията на касатора са неоснователни. По отношение на
възражението за доброволното споразумение единствено изискване за одобряване на
сключено доброволно споразумение между ползвателите на земеделски земи, е
същото да обхваща най-малко две трети от общата площ на масивите за землището. Как
са разпределени земите между ползвателите в споразумението и дали е спазен
принципът на преобладаващото ползване, е въпрос, който е ирелевантен, тъй като
това изискване е от значение за процедурата при служебно разпределение на
земите. Касаторът не е установил изготвеният проект за служебно разпределение да не
отговаря на изискванията на закона, още повече, че между неучастващи в
сключеното доброволно споразумение страни, се разпределя остатъкът от земите,
които са останали извън това споразумение.
При
осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да
остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото основателно се явява
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски за настоящата инстанция. В тежест на касатора следва да
се възложат направените и претендирани от процесуалния представител на
ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата
инстанция определя в размер на
100/сто/лева, съгласно чл. 143, ал.3 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗПП, във вр. чл.24 от Наредба
за заплащане на правната помощ, като искането над тази сума следва да се
отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №260253/07.12.2020г., постановено по
адм.дело №4289/2019г., по описа на Районен
съд Враца.
ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Ц.Т.Д. да заплати
на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100/сто/ лева и отхвърля искането за разноски над тази
сума.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.