№ 245
гр. Айтос, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от И. КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100089 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 124, ал.1
ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на И. К. Д., ЕГН **********, против „СТИК
- КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********. Излагат се съображения, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит на 09.01.2024г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 950 лв.
Съгласно договора, същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на
договора с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното
дружество. Било договорено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя при
условията в договора, същият дължи неустойка в размер на 500 лева, която се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Заявява, че е
усвоил отпусната сума, но счита, че не дължи плащанията за неустойка, като релевира подробни
съображения. Счита, че така уговорената неустойка е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна и обезпечителна функции. Намира, че неустойката водела до скрито оскъпяване на
кредита и предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя. Небанковата финансова институция била поставила към ищеца неизпълними
изисквания, като по този начин е допуснала нарушение на ограниченията предвидени в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката е в нарушение и излязла извън присъщата
й обезпечителна функция, тъй като били накърнени добрите нрави по см.на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Заявява, че сключения договор е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, поради което моли съда да
прогласи неговата нищожност, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващ разпоредбите на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. Претендира разноски.
В срока за ОИМ е подаден отговор. Счита, че така предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Ответникът оспорва доводите на ищеца досежно нищожността на неустоечната
клауза, считайки, че процесният договор е действителен. Намира, че процесните клаузи не са
1
неравноправни. Твърди, че между страните били сключени общо 6 бр. договори, вкл. процесният,
считайки, че в случая било налице индивидуално договаряне между страните. Моли съда да
отхвърли предявения иск, претендирайки разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна: С определението за насрочване от 12.05.2025 г. при твърдение, че ответникът е ограничил
достъпа на ищеца, препятствайки по този начин възможността му за изтегляне, респ. представяне
на процесния договор, съдът задължи ответника да представи процесният договор за
потребителски кредит, указвайки му последиците по чл. 161 ГПК при неизпълнение. Въпреки това
ответникът не изпълни вмененото му задължение по чл. 190 ГПК нито в предоставения срок, нито
до приключване на съдебното дирене. Поради тази причина и на основание чл. 161 ГПК съдът
приема за доказано обстоятелството, че процесния договор има съдържанието, посочено в исковата
молба. Още повече, че ответникът не е оспорил това, сочейки наличие на договорни
правоотношения между страните с предмет предоставяне на паричен заем на ищеца. Предвид
създадени от ответника пречки следва да се приложат последиците на чл. 161 ГПК и да се приеме,
че в договора за кредит е била уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение. Горното
обстоятелство кореспондира с приетото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено. От заключението се установява, че е отпуснат от ответника размер на
кредита по процесния договор за паричен заем от 950 лева, при фиксиран лихвен процент в размер
на 36 % и ГПР в размер от 42,58 %. ВЛ е изчислило, че ГПР включва само договорната
възнаградителна лихва, заключавайки ,че процентът на ГПР, ако в него се включи и неустойката по
договора в дължимия размер от 2693,98лв., възлиза на 597,67 %. ВЛ е изчислило и платените от
ищеца суми по договора.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени указания, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“, когато 1) закупуването на посочените услуги е задължително за получаването на
съответния кредит или 2) те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че
с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да
даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж)
от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на
2
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е
основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния
случай от заключението на ССчЕ се установява, че размерът на ГПР, без да се включва в същия
неустойката, не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при нейното включване безспорно е
надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът счита, че вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало
да бъде включено в ГПР. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да
се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се
явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо
наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все
на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В
аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то този договор не съдържа реалния размер на
процента на разходите. След като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в
договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите,
явяващо се нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не
е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Следователно договорът за
кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително приложения, обуславящо извод за
уважаване на иска. С оглед освобождаването на ищеца от внасяне на такси и разноски, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда ДТ по предявения
срещу него иск в размер на 50 лева и платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в
размер на 300 лева, или общо 350 лева.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И. К. Д., ЕГН **********, против „СТИК -
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, че сключеният между страните Договор за кредит №
3
1036861/09.01.2024 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* , да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза и по сметка на РС Айтос сумата от общо 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4