Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
съдия: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11054/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от Ю.Б.АД (конституирано в правата на
първоначалния ищец – Б.П.Б. АД), с която са предявени срещу М.У. и М.Д.У., искове
както следва:
с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 32817,60 евро, представляваща
неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 25.06.2008 г.;
с правно основание чл.430,
ал.2 ТЗ за сумата от 4228,86 евро, представляваща възнаградителна лихва за
периода 01.05.2010 г. – 10.09.2011 г.,
с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД за сумата от 22336,32 евро, представляваща неустойка за забава за
периода 01.04.2010 г. – 08.09.2016 г.
Претендира законната лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че по силата
на Договор за банков кредит е предоставил на ответниците сумата от 35801 евро, а
ответниците са се задължили да върнат заема на равни месечни вноски, включваща
част от заетата сума, възнаградителна лихва и такса за управление. Ответниците са
спрели плащанията и съгласно уговорките договорът е обявен за предсрочно
изискуем с писмено изявление, връчено на упълномощен представител на
ответниците. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница,
възнаградителна лихва и неустойка за забава.
Ответниците не вземат
становище по иска.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Установява се от Договор за банков кредит от 25.06.2008
г., че между ищеца и ответниците валидно е възникнало правоотношение по договор
за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответниците
35801 евро (чл.1), а ответниците са се задължили
я да върнат на 420 равни месечни вноски, включващи главницата, възнаградителна
лихва и заемни такси (чл.24 и чл.24). Договорът е
подписан от името и за сметка на кредитополучателите от техен пълномощник – В.Н.А.,
с валидно учредена представителна власт съгласно пълномощно от 27.05.2008 г.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430,
ал.3 ТЗ).
Установява се от приетата по делото счетоводна
експертиза, че сумата в размер на 35 801,00 евро е условена по разплащателна
сметка с IBAN: *** M на 01.07.2008 г. Поради това съдът приема, че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави заетата сума на ответниците.
Установява се от приетата по делото счетоводна
експертиза, че последното плащане на кредита е извършено от ответниците на 05.11.2010
г., след тази дата плащанията са спрели. Към 05.11.2010 г. и към момента на
предявяване на иска – 09.09.2016 г. усвоената и непогасена главница по договора
е в размер на 32817,60 евро.
При преценка относно изискуемостта на вземането съдът
съобрази следното:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно
чл.27 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от представената по
делото покана за изпълнение, връчена на ответниците чрез пълномощника им на
30.08.2011 г., че банката е отправила до длъжниците изявление за обявяване на
договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2
ЗКИ. Поради това съдът приема, че предсрочна изискуемост е обявена на длъжника
писмено чрез връчване на нарочно уведомление на посочената дата – 10.10.2016 г.
и към този момент вземането за главница по договора за кредит е станало
предсрочно изискуемо.
По изложените съображения съдът приема, че вземането
за главница е възникнало в предявения размер и предявеният иск е основателен.
По иска по чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.13 от договора от
25.06.2008 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката в
размер на 8,423%, която се формира като сбор от едногодищния
ЕURIBOR и надбавка. По делото се установява от счетоводната
експертиза, че размерът на лихвеният процент е неколкократно изменян, като към
момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в размер на 9,254%. За
периода от 01.02.2010 г. до 10.09.2011 г. годишния лихвен процент по договора е
увеличен от 5,001 % на 9,001 % и 9,254 %. Увеличението се дължи на увеличаване
от страна на банката на фиксираната надбавка с 4% - от 3,75% на 7,75 %.
Съгласно договора действащият лихвен процент не се
изменя при свободно договаряне (по общо съгласие на страните), а банката има
право едностранно да го променя. Видно от счетоводната експертиза, в
публикуваната на сайта на банката методология за определяне на лихвения
процент, няма данни за реда и формиране на прилаганата фиксирана по договор
надбавка, както и при какви критерии се променя. Поради това съдът приема, че изменението
на лихвата не се извършва въз основа на ясни и обявени предварително критерии –
няма яснота какви са компоненти във формирането на надбавката, която е част от лихвата,
като тя зависи от волята на банката. Доколкото в процесният договор предвижда
изменението на лихвата да се извършва едностранно от банката, и не подлежи на
договаряне, то следва да се приеме, че клаузите за възнаградителната лихва не
са индивидуално уговорени и доколкото не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя съгласно чл.143 ЗЗП, представляват неравноправни
клаузи и са нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Ето защо при преценка за дължимата
възнаградителна лихва, същата следва да се определи съгласно първоначалния
уговорен в процесния договор размер, без да се отчитат последващите й
увеличения, начислявани в приложение на неравноправните клаузи.
Видно от приетата по делото счетоводна експертиза,
дължимата лихва за периода 01.05.2010 г. – 10.09.2011 г.,
без да се отчита променения лихвен процент, е в размер на 2374,91 евро. Искът е основателен до тази сума и
следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
С чл.14, ал.3 от 25.06.2008 г. страните са уговорили
неустойка за забава, която се изчислява върху неиздължените суми по главницата
за времето на забавата в размер на възнаградителната лихва и надбавка в размер
на 4%. Съобразно експертизата дължимата неустойка за периода 01.04.2010 г. –
08.09.2016 г., изчислена без отчитане на промените в лихвения процент,
извършени едностранно от банката, е в размер на 15499,01 евро. Искът следва да
се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По разноските:
С оглед искането по чл.78,
ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – за сумата от 6501,35 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.У., родена
на *** г. в гр. Г., И., паспорт № РТ ******, издаден на 17.09.2007 г. от
Паспортен офис Дъблин и М.Д.У., роден
на *** г. в гр. Г., И., с паспорт № Т 261682, издаден на 19.08.1998 г. от
Паспортен офис Дъблин, двамата с адрес: Нокроу, Дънмор, Ко. Г., И., да заплатят солидарно на Ю.Б.АД, ЕИК:*******, адрес: гр.София, район Витоша, ул.*******№ **,
както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 32817,60 евро, представляваща неплатена
част от заетата сума по Договор за банков кредит от 25.06.2008 г., заедно със законната лихва от 09.09.2016 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 2374,91 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.05.2010
г. – 10.09.2011 г.,
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД
сумата от 15499,01 евро, представляваща неустойка за забава за периода 01.04.2010 г. –
08.09.2016 г.,
на основание чл.78 ГПК сумата
от 6501,35 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 4228,86 евро и иска по чл.92, ал.1 ЗЗД
за неустойка за забава за разликата до пълния предявен размер от 22336,32 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: