Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети септември 2022г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Ж.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Светла Великова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Ж. КАНД № 1422/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“,
подадена чрез гл. юриск. А.Ш., против
Решение № 19 от 02.03.2022 г. по АНД №
20213120200233/2021 г. на Районен съд – Девня (РС – Девня), с
което е отменено Наказателно постановление № 85/2021 г. от
23.07.2021 г., издадено от С.Д. Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“. С наказателното
постановление на „Милки Груп Био“ ЕАД за нарушаване на
разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и
ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл.79, ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция
в размер на 1 223,65 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
С жалбата се
настоява, че обжалваното решение е неправилно постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се
твърди, че неправилно съдът приема, че има несъответствия при вземането на
пробите, което изначало компрометира иззетата на 26.01.2021 г. контролна проба
и не би могла да послужи за изготвянето на каквато и да е експертиза. Сочи се,
че същевременно съдът е изложил, че анализите на митническата лаборатория били
за митническия контрол и доколкото Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) е
част от системата на митническите органи, не би следвало да възниква съмнение
за обективност, компетентност и правилност, което обаче в случая не е налице.
Според касатора неправилно съдът излага, че не са нужни специални знания, за да
се приеме, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежал на
бърза развала и било напълно възможно за този период да претърпи изменения,
което налагало пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не било
отразено в изготвената експертиза от ЦМЛ. Поддържа се, че по безспорен начин се
установява, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими
стандарти при извършване на анализа на взетата проба, като наказващият орган,
позовавайки се именно на експертизата, е направил извод, че стоката е била
неправилно декларирана и е извършено нарушение по смисъла на чл. 234, ал. 1, т.
1 ЗМ. В подкрепа на този извод, касаторът сочи, че е оттеглено искането за
назначаване на съдебно-химическа експертизата. Изтъква се, че фактът на наличие
на експертно заключение на ЦМЛ относно продукта не обвързва решаващия съд да не
извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, което той
не е и сторил. Позовавайки се на Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП
Груп, С-138/10, т. 39 и т. 40, касаторът настоява, че независимо от
непроизнасянето на митническите органи по верността на предоставените от
декларатора данни при приемане на митническата декларация, не съществува пречка
да проверят в последствие верността на тези данни. Според касатора, като е
съобразил РС - Девня тези принципни положения, това е довело до неяснота по
въпроса как следва да се класира с код по ТАРИК процесната стока. Искането е да
се отмени решението на РС – Девня и да се потвърди наказателното постановление,
а в условията на алтернативност – да се върне делото за ново разглеждане.
Претендира се присъждате на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, а в
условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В хода по същество на делото гл. юриск. М.Х поддържа, че
решението на РС – Девня е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, като в случай, че
касационната инстанция приеме, че действително са извършени процесуални
нарушения се прави искане да се отмени решението и да се върне делото за ново
разглеждане.
Ответникът – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез пълномощник адв.Св.Ж., излага становище
за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че правилно РС – Девня приема, че за
да бъде ангажирана отговорността следва да има изследване на процесната стока.
Сочи се, че няма доказана връзка между продукта, от който е взета пробата и
процесния претарифиран продукт и не е установено безспорно наличието на
емулгатор - сорбитанови естери в продукта, както и лимонена киселина, каквито регламентът изисква.
Настоява се, че Митницата не доказва кой от видовете продукти в обхвата на
позиция 1517 е процесната стока, а и няма проба от тази стока, която да се
изследва. Изтъква се, че митническата лаборатория не е акредитирана, за да
извършва достоверни изследвания, а и лабораторията не установява количеството
Сорбитанови естери, за да се претарифира стоката в позиция 1517, т.к. няма нито
лимонена киселина, нито стоката е загубила своята хидрогенация. Искането е да
се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като се претендира и
присъждане на разноски по делото.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът споделя
изводите на районния съд, тъй като действително не са събрани доказателства,
установяващи извършването на митническа измама през месец ноември 2019 г.,
когато е осъществен вносът. Пледира се за оставяне в сила на обжалвания съдебен
акт като правилен.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Производството пред
РС – Девня е образувано по жалба на „Милки
Груп Био“ ЕАД против Наказателно постановление № 85/2021 г. от 23.07.2021 г. на
С.Д. Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството
за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, чл. 83 ЗАНН, вр.
чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗАНН е
наложена имуществена санкция в размер на 1 223,65 лв., представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Отговорността на
дружеството е ангажирана, затова, че на 28.05.2020 г. в Митнически
пункт Варна – Запад подало митническа декларация за поставяне под режим
„допускане за свободно обръщение“ MRN 20BG002002030301R0/28.05.2020 г., на
стока – хидрогенерирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35, бруто тегло
13 077,78 кг, нето тегло 12 660,00 кг, с код по Тарик **********,
ставка на митото в размер на 10,90%, въз основа на което били заплатени държавни
вземания в размер на 2 179,38 лв. мито и 4 477,77,41 лв. ДДС, вместо
с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16% и дължими държавни
вземания в размер на 2 216,75 лв. мито и 3 247,73 лв. ДДС, с което е
избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 1 019,71 лв.
мито и 203,94 лв. ДДС, общо 1 223,65 лв.
Районният съд е приел
от фактическа страна, че на 06.03.2020г. на Пристанище Варна Запад пристигнал
контейнер № MEDU1264119, натоварен със стока, бруто тегло 23 407,78 бруто кг.
За част от същата, в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа
декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN
20BG0020020303010R0/28.05.2020г. Стоката била декларирана като „хидрогенерирана
палмоядкова мазнина SCO 35, 500 колета х 20 кг. нето тегло“, с държава на
произход Малайзия, с код по Тарик **********, със ставка на митото в размер на
10.90 %. Получател на стоката бил „Милки груп био“ ЕАД. Въз основа на
декларираните данни били заплатени държавни вземания в размер на 2 179.38 лв.
мито и 4 477.77 лв. ДДС. След разрешаване на режима стоката по тази декларация
била вдигната.
На 25.01.2021г., с
MRN 21BG002002043714R6 бил деклариран внос на идентична стока /по описание и
код по Тарик/, със същите износител и получател. На 26.01.2021г. от тази стока,
находяща се в контейнер № CSLU2066334 била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр.
София, където изготвили експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. Съгласно
същата анализираното представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали
маслена маса, която при стайна температура (25°С) не преминава в пластично
състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Определеният мастно –
киселинен състав, както и липсата на ненаситни мастни киселини са индиция, че
маслото е подлагано на химическа преработка – хидрогенериране, като сравнение
на горното с референтни публикувани данни идентифицират продукта като
хидрогенерирано палмистово масло. В продукта се установило наличие (ниско
съдържание) на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно
технологиите е да модифицира кристалната структура.
Въз основа на
получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на глава 15
на КН е направено заключение, че изпитаната проба от стока с описание
хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35 представлява хидрогенерирано и
текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло, чрез добавка на емулгатор.
Директор на Д – МДМ
дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН
на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и
кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни
характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като
предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният в
митническата декларация код от позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй като
тази позиция обхващала животински и растителни мазнини и масла и техните
фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани,
преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг
начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по–напреднала от допустимите
за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира
кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.
На 12.04.2021 г. до
представляващ „Милки Груп Био“ ЕАД била изпратена
покана да се яви в 3–дневен срок в Митнически пункт Варна – Запад за съставяне
на АУАН, като същата била получена на 15.04.2021 г. Предвид неявяване, на
22.04.2021 г. АУАН бил съставен, като впоследствие на 11.05.2021 г. бил
предявен на представляващ. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН (17.05.2021 г.) били
депозирани писмени възражения. Административнонаказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел следното:
Отчел е, че
наказателното постановление се основава на изготвената в ЦМЛ експертиза и
даденото от Д-МДМ становище, с които е прието, че изследваната стока е
претърпяла обработка с емулгатор – сорбитанов естер, модифициращ кристалната
структура, т.е. да го текстурира, като е направил извод, че от конкретната
процесна стока не е вземана проба, респ. същата не е изследвана. Неправилно,
според въззивния съд, митническите органи са формирали становище въз основа
на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви
наименования, износител и вносител и позовавайки се на решението на СЕС по
дело С-571/2012, с което се тълкува чл. 78 (отм.) от Регламент № 2913/92 на ЕС,
като приема, че тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, § 1 от действащия
Митнически кодекс, приет с Регламент № 952/2013. Районният съд посочва, че
двете норми не са аналогични.
Предвид големия
времеви интервал между вземане на пробата и изготвяне на експертното заключение
(няколко месеца), въззивният съд е приел, че НП се явява недоказано по отношение твърдението на
митницата за вида на стоката по процесната митническа декларация, тъй като
извършеното изследване от ЦМЛ е за стоки по друга декларация, регистрирана
почти година по – късно.
На следващо място,
въззивният съд е стигнал до извод, че необосновано митническите органи са разширили обхвата на
тарифната позиция 1517 от КН, като са добавили допълнителен критерий така
нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към
нея. Посочено е, че Обяснителните бележки към хармонизираната система не са
задължителни, а и съдържанието им трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не
би могло да променя нейния обхват, като не следва тарифното класиране на
стоката да се извършва само и единствено въз основа на Обяснителните записки
към Хармонизираната система.
Крайното заключение
на въззивния съд е, че становището за осъществена митническа измама е недоказано
и необосновано, като за пълнота е добавено и това, че стоката се придружава от
необходимите документи, вкл. и такива относно състав, в които няма данни тя да
съдържа визирания емулгатор, а и че прави впечатление различните наименования
на приетия от митническите органи вид на стоката, но съдът намира, че общият
смисъл е пределно ясен, а още по–малко се налага по–конкретно индивидуализиране
на същата. Съдът е отбелязал, че по делото са приети необходимите доказателства
относно методиката, използвана от ЦМЛ, но заключенията на актосъставителя и
административнонаказващия орган дали е налице нарушение и кой е авторът му са
въз основа на самостоятелни преценки на събраното в хода на производството и не
зависят от трети лица, в частност относно промяна на тарифен код.
Касационният
състав
намира Решението на РС – Девня е неправилно. Допуснати са съществени нарушения
на съдебнопроизводствените правила, които представляват касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК за отмяна на обжалвания съдебен
акт. Не е изяснена правилно фактическата обстановка и съответно неправилно са
отнесени фактите към материалния закон.
Безспорно се
установява следното:
На 06.03.2020 г. за
част от стока от контейнер № MEDU1264119 е подадена митническа декларация за
поставяне под режим „допускане до свободно обращение“ – MRN
20BG002002030301R0/28.05.2020 г. Правилна е констатацията на въззивния съд, за липса на
данни точно от тази декларирана стока да е вземана проба. За целите на проверката на тарифното класиране, проба е взета от стока, за
която е подадена митническа декларация за режим митническо складиране с MRN № 21BG002002043714R6/25.01.2021 г., от контейнер
СSLU2066334, предвид посоченото в Протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021
г. – л. 31 от преписката.
Позовавайки се на
резултатите от изследването на пробата в ЦМЛ, на член 190, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и на Решението по дело № С-571/2012 г.
на СЕС, и на идентичността на стоките по декларациите с MRN №
21BG002002043714R6/25.01.2021 г. и с MRN 20BG002002030301R0/28.05.2020 г.,
предвид еднаквото им наименование, износител и получател,
административнонаказващият орган приема, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.
Касационната
инстанция съобрази, че действително, разпоредбата на член
190, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, не предполага резултатите от проверката,
чрез вземане на проби от стоки по една митническа декларация да се приемат за
валидни по отношение на стоки по друга декларация, макар че и двете декларации
са подадени от един и същ декларатор.
По аргумент от член
286, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тълкуването на новите норми е
съгласно таблицата за съответствие с приложението и определя като съответна на
член 190, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 разпоредбата на член 119, § 1 и 2
от Регламент (Е0) № 450/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаването на
Митнически кодекс на Общността. По аргумент пък от член 186 от Регламент (Е0) №
450/2008 и таблицата за съответствие, представена в приложението, на член 119,
§ 1 и 2 от Регламент (Е0) № 450/2008 съответства разпоредбата на член 70 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92.
Предвид изложеното
разпоредбата на член 190, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
следва да се тълкува по аналогичен начин с нормата на член 70 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, а според Решение на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело С-571/12
член 70, § 1 от Регламент
(ЕИО) № 2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба
е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите
органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките,
тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да
разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в
митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически
декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати.
Същевременно
касационната инстанция, проследявайки процесните таблици за съответствие по отменените
регламенти и сега действащия регламент, установява, че съответна на член 78 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92 е разпоредбата на член 48 от
сега действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, като следва да се има предвид и
нормата на член 292 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Според член 48
(наименуван Последващ контрол) от сега действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, за целите на митническия контрол митническите
органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на
държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко
друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или
косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните
документи и данни за търговски цели.
Съгласно член 292, §
1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, наименувана разпоредбата
„Проверка и административна помощ (член 48 от Кодекса)“, § 1 компетентният
митнически орган може да извършва последващ контрол по отношение на
представената информация и всякакви документи, формуляри, разрешения или данни,
свързани с транзитната операция, за да установи дали вписаните сведения,
обменената информация и печатите са автентични. Такъв контрол се извършва,
когато има съмнения за точността и автентичността на представената информация
или когато има подозрения за измама. Той може да се извършва и въз основа на
анализ на риска или чрез случаен подбор.
Според Решение на СЕС
от 27 февруари 2014 г. по дело С-571/12 член 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на
включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се
приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в
подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били
и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било
разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се
провери от запитващата юрисдикция.
Предвид посочената
по-горе нормативна уредба е налице необходимост от преценка дали е допустимо
позоваването на наказващия орган на резултатите от пробите, взети от стока по
последващата декларация, каквато преценка въззивната инстанция не е направила.
В случая не е ясно
дали е вдигнато цялото количество от стоката, пристигнала на 24.11.2020 г. на
пристанище Варна Запад с контейнер № MEDU1264119, за която е представена
декларация за временно складиране MRN №
20BG002002026360U3 /06.03.2020 г. и впоследствие - митническа
декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ с MRN 20BG002002030301R0/28.05.2020
г. за част от стоката. Тоест следва да се установи, че процесните стоки по
съответния един и същ внос не са могли към 26.01.2021 г. да бъдат подложени на
проверка чрез вземане на проби от тях.
Не са налице изводи
на въззивния съд дали са идентични стоките от двата различни контейнера по
посочените две декларации по отношение на външен вид и състав, а ако са
идентични, то предвид възраженията на наказаното дружество е необходимо да се
анализира и обоснове извод в коя позиция следва да се класира процесната стока
въз основа на обективните характеристики на стоката.
И обективните
характеристики на стоката обаче не са безспорно установени от въззивния съд.
Наказващият орган се позовава на извършената експертиза от ЦМЛ, но както и
районният съд е установил, е налице разминаване в документите във връзка с
пробата от процесната стока. Така според Протокол №
11/26.01.2021 г. пробите са взети в 4 бр. пластмасови кутии по 0,6 кг,
с предназначение: 2бр. за митническа лаборатория; 1 бр. за декларатора и 1 брой
като контролна, като е посочено единствено че опаковките са запечатани с
митнически пломби, без да са визирани номерата на митническите пломби. Според
Акт № 2149/26.01.2021 г. за вземане и разработване на средна проба пък пробата
се разпределила в 5 бр. кутии, поставени в полиетиленови торби, пломбирани с
оловна пломба със знаци „VC“ от едната страна и „3“ от другата страна, като
количеството на взетата проба е 5 бр. плика по 0,600 кг и така подписаните и
пломбирани проби били разпределени както следва: за Митница Варна – 3 бр.; за
„М.г.б.“ ЕАД – 1 бр. и 1 бр. контролна проба. Според експертизата на ЦМЛ №
13_02.02.2021/02.04.2021 г. получената проба е описана като Проба лаб. Код №
771_2002_21 – 2 бр. пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и
запечатани с пломби №№ 0040105 и 0040147. В този смисъл не е ясно дали става
въпрос за едни и същи проби и въззивният съд е следвало изясни с какви номера
на пломбите са били запечатани пробите, вземането на които е обективирано в
Протокол № 11/26.01.2021 г., за да се установи налице ли е възможност за
проследяването им.
Освен това, предвид
оспорването от страна на наказаното лице на резултатите от експертизата на ЦМЛ,
въпреки оттеглянето на искането за допускане на съдебна експертиза, районният
съд е следвало да изясни: представлява ли продуктът хидрогенирано палмистово
масло; процесната декларирана хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35 в случая
обработена ли е допълнително чрез добавяне на емулгатори или и с лимонена
киселина и загубила ли е основната си характеристика на частично хидрогенирано
палмистово масло от позиция 1516; достатъчно ли е само добавянето на емулгатор
– сорбитанов естер за промяна на кристалната структура на хидрогенираното
палмистово масло или е нужно добавяне едновременно и на сорбитанов естер, и на
лимонена киселина; каква е основната функция на лимонената киселина като
добавка в мазнините; има ли отражение върху продукта и до каква промяна водят
начинът на съхранение на пробата и периода от време от вземане на пробата до
извършването на експертизата.
Действително СЕС
сочи, че Обяснителните бележки към Хармонизираната система нямат задължителна
правна сила, но по аргумент от решенията по С-556/16 и С-559/18, въпросните
обяснителни бележки представляват важни способи за гарантиране на еднаквото
прилагане на общата митническа тарифа и могат съществено да допринесат за
нейното тълкуване, респ. годни способи са за тълкуване на обхвата на различните
тарифни позиции.
Възраженията във
връзка с липсата на акредитация на ЦМЛ са неоснователни. Анализът на чл. 1, ал.
1 – 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на
съответствието и Регламент (ЕО) № 735/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор
на пазара на продукти (съображение 1, 8, 9, член 2 и член 16, § 2) сочи, че
акредитация се изисква, когато изследването се прави за целите на „оценяване на
съответствието“, т.е. не е приложимо изискването за акредитация в случая.
С оглед задълженията си
за разкриването на обективната истина и обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, въззивният съд е следвало да
изпълни задължението си, регламентирано от законодателя, и да събере и служебно
всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти по делото, след което да ги обсъди с цел изясняване в
достатъчна степен на обективната истина.
Несъобразявайки
последното районният съд е постановил едно неправилно решение при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е възпрепятствал
страните в производството да формират и защитят своите твърдения.
Настоящата съдебна
инстанция е в невъзможност да извърши проверка за съответствието на решението с
материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 и чл. 220 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Доколкото трябва да се установят факти, за които събирането на писмени
доказателства не е достатъчно, следва да се отмени решението на районния съд и
да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При повторното
разглеждане на спора правилното приложение на закона изисква районният съд да:
1. да събере доказателства дали е вдигнато цялото количество от стоката,
пристигнала на 06.03.2020 г. на пристанище Варна Запад с контейнер №
MEDU1264119, т.е. да се установи дали стоките по този внос не са могли към
26.01.2021 г. да бъдат подложени на проверка чрез вземане на проби от тях; 2.
да събера доказателства даващи възможност за евентуална проследимост на
пломбите и за отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба; 3. да назначи СХЕ за
изясняване: представлява ли продуктът хидрогенирано палмистово масло;
процесната декларирана хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35 в случая
обработена ли е допълнително чрез добавяне на емулгатори или и с лимонена
киселина и загубила ли е основната си характеристика на частично хидрогенирано
палмистово масло от позиция 1516; достатъчно ли е само добавянето на емулгатор
– сорбитанов естер за промяна на кристалната структура на хидрогенираното
палмистово масло или е нужно добавяне едновременно и на сорбитанов естер, и на
лимонена киселина; каква е основната функция на лимонената киселина като
добавка в мазнините; има ли отражение върху продукта и до каква промяна водят
начинът на съхранение на пробата и периода от време от вземане на пробата до
извършването на експертизата; 4. да направи извод, в коя позиция следва да
се класира процесната стока.
По искането
за разноски следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото
– чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл.221,
ал.2 и чл.222, ал.2 АПК, вр. с чл.63в ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 02.03.2022
г. по АНД № 20213120200233/2021 г. на Районен съд – Девня.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.