№ 67
гр. С.З. , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Д. Д. Д. от гр.С.З. срещу заповед №
260092/13.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 181/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави възражение за прекомерност на
присъденото като разноски адвокатско възнаграждение от 1080 лв., т.к. счита
действителната фактическа и правна сложност на делото за изключително
ниска, а размерът на платеното от заявителя възнаграждение за значително
надвишаващо дължимото минимално възнаграждение по НМРАВ.
Претендира се частичната отмяна на заповедта за изпълнение в частта
за разноските и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
В законоустановения срок насрещната страна „И.К.Г.“ ООД- гр.С.З. е
представила отговор на частната жалба, с който я е оспорила като
неоснователнаИзложени са съображения, че фактическата и правна сложност
на делото не следва да са единствения критерий за определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, както и че в същото следва да бъде включен
размерът на дължимия ДДС.
Претендира се оставянето на жалбата без уважение, а евентуално- при
намаляване на адвокатското възнаграждение от съда, в размера на същото да
бъде включен дължимия ДДС.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
1
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„И.К.Г.“ ООД - гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Д. Д. Д. от
гр.С.З. за сумата от 1500 лв.- главница и 133.50 лв. –договорна лихва, както и
разноските в заповедното производство.
Към заявлението е приложен договор за правна помощ от 11.01.2021 г.,
от който се установява, че „И.К.Г.“ ООД - гр.С.З. е заплатило на
пълномощника си-адвокат възнаграждение в размер на 1080 лв., включващо
адвокатско възнаграждение от 900 лв. и ДДС от 180 лв.
С издадената заповед № 260092/13.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК съдът е
присъдил в полза на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1080 лв.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение
може да бъде обжалвана само в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда процесуалната
възможност на едната страна да възрази за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Правото си по чл.78, ал.5 от ГПК длъжникът в заповедното
производство може да упражни след конституирането си като страна чрез
връчване на заповедта за изпълнение именно с подаването на частна жалба
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че делото е с ниска
фактическа и правна сложност, когато е налице постановена задължителна за
съдилищата съдебна практика /ППВС, ТР на ВКС и ТР на ВС/.
В случая за заповедното производство е налице такава задължителна
практика, обективирана в ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, поради което и с оглед на това и отчитайки особеностите на
заповедното производство следва да се приеме, че делото се характеризира с
ниска фактическа и правна сложност.
2
Тъй като процесуалният закон предвижда единствено съответствието
на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение с действителната
фактическа и правна сложност на делото като критерий за съдебната преценка
за прекомерност, то заплатеното от „И.К.Г.“ ООД адвокатско възнаграждение
се явява прекомерно и следва да бъде намалено.
Това е така, т.к. размерът на възнаграждението от 900 лв. надхвърля
значително минималния размер на дължимото съгласно НМРАВ адвокатско
възнаграждение, което е в размер на 300 лв., определено по реда на чл.7, ал.7
от НМРАВ.
На основание §2а от ДР на НМРАВ в размера на адвокатското
възнаграждение следва да се включи и дължимия върху него ДДС в размер на
60 лв., или присъденото на „И.К.Г.“ ООД като разноски адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено на 360 лв.
С оглед на това заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в
частта й за разноските за адвокатско възнаграждение над размера от 360 лв.
до присъдения размер от 1080 лв., а издадения въз основа на нея
изпълнителен лист –частично обезсилен в тази му част.
Воден от изложените съображения на основание чл.274 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАМАЛЯВА поради прекомерност съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото разноските на „И.К.Г.“ ООД –
гр.С.З. за платено адвокатско възнаграждение от 1080 лв., с ДДС на 360 лв., с
ДДС.
ОТМЕНЯ заповед № 260092/13.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
181/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта й за разноските
за адвокатско възнаграждение над размера от 360 лв., с ДДС, до присъдения
размер от 1080 лв., с ДДС, и ОБЕЗСИЛВА частично издадения въз основа на
заповедта изпълнителен лист в тази му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4