Решение по дело №222/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1601 от 26.06.2025 г., подадена от А. В. И. И. от [населено място], общ. Габрово, [ЕГН], против Решение № 62 от 13.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 158 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0892-001104 от 09.01.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора И. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от същия нормативен акт е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 50.00 лв. и на основания чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 104А от същия закон.

Нарушенията, за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:

На 01.12.2024 г. в 14.00 часа, в [населено място], на [улица]до № 47, като водач на лек автомобил М***, А**, Г., по посока на [улица], по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано същото МПС. По време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използване без участие на ръцете му. С описаното са обособени две извършени нарушения – при управление на МПС не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила и като водач на такъв използва мобилен телефон без устройство, чрез което може да го ползва без участие на ръцете му, с което е извършил две отделни нарушения, за всяко от които е санкциониран с глоба от по 50.00 лв.

 

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че в НП е отразена невярно фактическата обстановка. Навеждат се общи твърдения за нарушение на процесуалния и материалния закон, без да се конкретизира в какво се изразяват те. Не се правят уточнения и конкретизации до края на производството пред въззивния съд.

 

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина. Същите са установени посредством свидетелските показания на разпитания по делото свидетел и от съдържанието на съставения АУАН, който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има призната от закона презумптивна доказателствена сила. Жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства, които да опровергаят фактическите констатации и изводите на актосъставителя и АНО.

 

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се сочи, че неправилно съдът кредитирал с доверие свидетелските показания, но отново не се сочат конкретни съображения, нито се навеждат твърдения, базирани на определени доказателства и мотивирани изводи, които да опровергават тезата на АНО и първоинстанционния съд.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна, също редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН.

РСГ е постановил акта си, базирайки се правилно на събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателят и настоящ касатор не е представил твърдения и доказателства, които да опровергават установяванията и правилността на изводите, направени от административнонаказващия орган и РСГ, поради което настоящата съдебна инстанция намира за установени по безспорен начин описаните в съставения АУАН и издаденото процесно НП факти – касаторът действително на посочените дата, час и място, управлявайки посоченото МПС, е извършил и двете нарушения. Същите са приведени правилно под хипотезите на сочените като нарушени правни норми и санкциите за всяко от тях са правилно определени, като се има предвид действащата редакция на санкционните разпоредби към момента на извършване на деянията, които в последствие са завишени, но това увеличение не повлиява на индивидуализацията на определения размер на глобите. Те са съобразени със законовите изисквания – определянето им към момента на извършване на деянието и издаване на НП.

 

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на Районен съд Габрово за валидно, допустимо и правилно, с оглед обстоятелството, че с него се потвърждава НП, издадено за установени по безспорен начин административни нарушения, доказани по несъмнен начин от обективна и субективна страна и при правилна индивидуализация на наказаниията, същото решение следва да се остави в сила като мотивирано и законосъобразно.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 62 от 13.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 158 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0892-001104 от 09.01.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора А. В. И. И. с [ЕГН], на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от същия нормативен акт е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 50.00 лв. и на основания чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 104А от същия закон.

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.