№ 71
гр. Оряхово, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100178
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. Л., с ЕГН:********** с
адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Хаджи Димитър“ №34,
чрез адв. Р. Р. от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Йоаким
Груев” №41, с която е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ №79,
представлявано от З.С.Р. и А.М. обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
А. С. Л., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София,
че сключеният между тях Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. е
нищожен;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с
ЕГН:********** сумата в размер на 189,40 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен
между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024г. до окончателното изплащане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит №********** от
12.08.2020г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, по
силата на който му е предоставена в заем сумата в размер на 500 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,99 ℅ и годишен процент на разходите
49,70 ℅, с краен падеж 02.10.2020г.
Сочи, че съгласно договора кредитополучателят дължи на кредитора и
1
такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 123,15 лева, която следва да се престира, заедно с месечната
погасителна вноска, като така общо дължимата сума по договора /главница,
лихва и такса/ е била в размер на 640 лева.
Релевира се, че на 30.10.2020г. ищецът е заплатил на ответното
дружество сума в размер на 689,40 лева, с която сума е погасил задължението
си по договора.
Излагат се доводи, че сключеният между страните договор за кредит е
нищожен и всичко платено на ответника над главницата в размер а 189,40 лева
/689,40-500/ е платено без основание и следва да бъде върнато на ищеца.
Твърди се, че сключеният с ответника договор за кредит е нищожен на
основание чл.11, ал.1, т.10, във вр. чл.22 от ЗПК, както и че посоченият в
договора за кредит ГПР не е реално приложеният, тъй като в него не е
включена таксата експресно разглеждане, а единствено възнаградителната
лихва.
Доколкото посочената такса експресно разглеждане не е включена в
ГПР, се сочи, че реалният ГПР е различен от този, посочен в договора за
кредит, което води до неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК,
което от своя страна влече нищожност на целия договор за кредит на
основание чл.22 от ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за
установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният между тях
Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. е нищожен;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Вивус.БГ”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с
ЕГН:********** сумата в размер на 189,40 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024г. до окончателното изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Признава се твърдението в исковата молба, че на 12.08.2020г. между
страните е сключен Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., по силата
на който „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: ********* гр. София е предоставило в
заем на А. С. Л. сумата в размер на 500 лева, с падежна дата 11.09.2020г..
Сочи се, че общо дължимата от ищеца сума по кредита била в размер на
640 лева, от които 500 лева – главница, 16,85 лева – договорна лихва и 123,15
лева – такса експресно разглеждане.
Излагат се доводи, че още преди сключване на договора за кредит,
ищецът е бил запознат с него, както и с приложимите общи условия, като му е
предоставен и СЕФ /Стандартен европейски формуляр/.
2
Твърди се, че А. Л. се е възползвал от предоставената му от кредитора
възможност и е заявил получаването на незадължителна допълнителна услуга
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е
начислена посочената по-горе такса.
Оспорва се изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност
на сключения между страните Договор за кредит №********** от
12.08.2020г., тъй като той отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит.
Сочи се, че съгласно решение на СЕС от 20.01.2024г. по дело С-714/22
разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски
кредит, попадат в обхвата на ГПР само, когато тяхното ползване, респективно
заплащане е задължително условие за получаване на кредит, какъвто
настоящият случай не е.
Твърди се, че такса „Експресно разглеждане“ е включена в Общите
условия по кредита и предвид незадължителния й характер, като условие за
сключване на договора, то се счита, че тя не следва да бъде включвана в ГПР.
Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е
действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение.
Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за кредит №********** от
12.08.2020г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********
гр. София /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ – „кредитор“ и ищеца
А. С. Л., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, като е поел задължение да я върне в срок от
30 дни, а именно на 11.09.2020г.. От договора се установява, че същият е
сключен при лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 49,7 %, като
дължимата лихва за целия период е в размер в размер на 16,85 лв.
/шестнадесет лева и 85 ст./. Освен това кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на сумата от
123,15 лв. /сто двадесет и три лева и 15 ст./.
С изпратено писмо от 29.09.2020г. ответникът като кредитор по
Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. е уведомил ищеца А. С. Л., че
дължи по посочения договор сумата в общ размер 649,80 лева /шестстотин
четиридесет и девет лева и 80 ст./, от които 500 лева – главница; 9,8 лева –
наказателна такса; 123,15 лева – допълнителна услуга и 16,85 лева – лихва,
която сума следва да бъде заплатена в срок до 02.10.2020г..
3
Видно от представена и приета по делото Разписка за извършено
плащане №0400011861463712 от 30.10.2020г. е, че А. С. Л. е превел на
ответника „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/
сумата на размер на 689,40 лева /шестстотин осемдесет и девет лева и 40 ст./
по Договор за кредит №**********.
По делото са представени, освен договора за кредит, но и приложимите
Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ” ЕООД, /с
предишно наименование 4финанс ЕООД/ и неговите клиенти по повод
предоставяните от дружеството финансови услуги /кредити/ от разстояние и
СЕФ.
Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса
експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира
експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на
кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите
условия.
В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит
се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или
подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне
бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на
кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в
профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването
на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват
съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за
кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕП.
Други относими по делото доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на
Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД,
ЕИК: ********* гр. София.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца А. С. Л., по силата на което има право
да задържи получената сума от 189,40 лева /сто осемдесет и девет лева и 40
ст./.
С доклада по делото, допълнен с Определение №86 от 27.02.2025г. и
обявен за окончателен с Протоколно определение №83 от 13.03.2025г., съдът
прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между
4
тях е сключен Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., по силата на
който ищецът е получил сумата от 500 лева, която се е задължил да върне, с
договорна лихва в размер на 16,85 лв., както и да заплати такса „Експресно
разглеждане“ в размер на 123,15 лв..
Съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че на 30.10.2020г. ищецът е погасил кредита, като е заплатил на
ответното дружество сумата от 500 лева – главница, сумата от 16,85 лева –
договорна лихва; сумата от 123,15 лева – такса „Експресно разглеждане“;
сумата от 29,40 лева – наказателна лихва за забава и сумата в размер на 20,00
лева - такса за изпращане на уведомително писмо, във връзка с настъпило
просрочие, както и че посочените такси и лихви /с изключение на договорната
лихва/ не са включени в ГПР по кредита, а също и че включването на такса за
Експресно разглеждане по сключения Договор за кредит №********** от
12.08.2020г. в ГПР, ще доведе до надвишаване на пет пъти законната лихва по
кредита, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит №********** от
12.08.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за кредит
№********** от 12.08.2020г., се установява, че същият има характеристиката
на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит
№********** от 12.08.2020г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
5
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за кредит е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,70 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за кредит №**********
от 12.08.2020г. обща сума в размер на 123,15 лева – „такса експресно
6
разглеждане“, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.70%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Страните по делото не спорят и съдът прие за безспорно, че
предвидената в договора такса експресно разглеждане не е включена в ГПР,
както и че включването й ще надвиши пет пъти размера на законната лихва. С
тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват
разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
Заплащането на такса експресно разглеждане води до заобикаляне на
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
На следващо място, не е ясно предоставена ли е на ищеца тази услуга
„експресно разглеждане“, по какъв начин и в какъв срок. В случая, размерът
на тази такса е около 25 % от размера на кредита, което е прави необосновано
висока, без да е ясен начинът на определянето й, което според съда
противоречи на добрите нрави.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., предвиждаща заплащане на
„такса експресно разглеждане” в размер на 123,15 лева.
В случая, включването на клаузата за „такса експресно разглеждане” в
Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. противоречи освен на закона
и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Тъй като кредитът не е погасен от ищеца на падежа - 11.09.2020г., а на
30.10.2020г., ответното дружество е начислило лихва за забавено плащане
/наказателна лихва/ в размер на 29,40 лв. /двадесет и девет лева и 40 ст./, както
7
и сумата в размер на 20 лева – такси за напомнителни писма, изпратени до
ищеца, във връзка с просроченото задължение. Посочено е, че наказателната
лихва е формирана, чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от
БНБ – 10.00 % към договорния лихвен процент, посочен в договора – 41.00 %
или в случая 51.00 %. По този начин, така изчислена лихвата надхвърля
повече от пет пъти законната, която за посочения период е в размер на 11,11
лева /изчислено посредством онлайн калкулатор
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК Годишният
процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове. Нормата на чл.19, ал.5 от
ЗПК, пък предвижда, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4
се считат за нищожни.
Предвид на това, нищожна се явява и клаузата в чл.13 от приложимите
Общи условия, в която е предвидено, че кредитополучателят дължи надбавка
за наказателна лихва в размер на 10 %, прибавена към договорения лихвен
процент.
По отношение на начислените от ответника разходи за такса за
напомнително писмо в размер на 20.00 лева, същата е в противоречие с
нормата на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като не се
установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което
се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, тя е обвързана с
неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на
разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Изложеното по-горе води до извода, че е налице недействителност на
целия Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., поради което и
предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД
за установяване на нищожността на цитирания договор е основателен и следва
да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на 123,15 лева - такса експресно разглеждане; сумата от 16,85
лева – договорна лихва; сумата от 29,40 лева – наказателна лихва и сумата от
20 лева – такса за изпращане на напомнително писмо или сумата в общ размер
на 189,40 лева на отпаднало основание, поради което и същата подлежи на
връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 189,40 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за кредит №********** от 12.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024г. до
8
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е освободен от плащането на държавна такса и разноски,
поради което направените разноски по делото от бюджета на РС-Оряхово, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК за държавна такса в размер на 100 лева, предвид
уважаването на предявените искове в пълен размер, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Оряхово.
На пълномощника на ищеца адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив с адрес гр.
Пловдив ул. „Йоаким Груев” №41 следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно уважените
искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това, дължимото адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400.00
лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:**********
с адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Хаджи Димитър“ №34,
чрез адв. Р. Р. от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Йоаким
Груев” №41 и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ №79, представлявано от З.С.Р.
и А.М., че сключеният между тях Договор за кредит №********** от
12.08.2020г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола
Габровски“ №79, представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Л.,
с ЕГН:********** с адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул.
„Хаджи Димитър“ №34 сумата в общ размер на 189,40 лева /сто осемдесет и
девет лева и 40 ст./, представляваща дадени без основание „такса експресно
разглеждане“; „договорна лихва”, „наказателна лихва“ и „такса напомнително
писмо“ по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда - 18.03.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ №79, представлявано от
З.С.Р. и А.М. на да заплати на РС-Оряхово, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 100 лв. /сто
9
лева/, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола
Габровски“ №79, представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н.
Р. от АК-Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. „Йоаким Груев” №41 сумата в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за оказана правна помощ по делото на
ищеца А. С. Л. от с. Софрониево, общ. Мизия.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10