РЕШЕНИЕ
№ 4002
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110104060 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени
обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на
евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. А. К. твърди, че на 18.10.2023 г. сключил договор за
потребителски кредит с „К.“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в
размер на 200 лева. Сочи, че в чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора е предвидена такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 35.25 лева.
Ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с
която е предвидено заплащането на „такса експресно разглеждане“, е
нищожна поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В условията на
евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със
закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради
заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на
евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.
10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
1
Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка е неравноправна, тъй като
с нея се възлага на потребителя заплащане за изпълнение задълженията на
кредитора. В този смисъл счита, че клаузата е във вреда на по-слабата
икономически страна в правоотношението.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК и поддържа, че чрез разглежданата
клауза се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно
предвиденият размер на ГПР.
Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави.
Твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т.
ч. и за така посочената такса.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 2, т. 9
от Договор за паричен заем № 947258/18.10.2023 г., предвиждаща
заплащането на „такса за експресно разглеждане“, поради противоречие със
закона, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в
условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, както и за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 35.25 лева,
представляваща платена без основание „такса за експресно разглеждане“ по
Договор за паричен заем № 947258/18.10.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К.“ ЕООД е депозирало
писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените
искове.
Поддържа, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от процесния договор за
паричен заем е съобразена с разпоредбите на ЗПК, както и че при сключване
на договора са изпълнени изискванията на ЗПФУР.
Навежда доводи, че таксата за експресно разглеждане се дължи за
предоставянето на допълнителна незадължителна услуга, реално предоставена
от дружеството, за ползването на която ищецът е изразил изричното си
желание.
Оспорва процесната клауза да е неравноправна, като сочи, че предвид
размера на таксата заплащането й не би могло да създаде затруднение на
кредитополучателя.
Поддържа, че в случая е налице индивидуално договаряне, тъй като
ищцата е сключила множество еднотипни договори за кредит с ответника, във
връзка с всеки от които е имала възможност подробно да се запознае с
условията по тях.
Навежда доводи, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна
на ищеца, тъй като единствената му цел при сключване на договора е била да
се обогати за сметка на „К.“ ЕООД от последващи съдебни производства.
Оспорва посредством така уговорената такса да се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че същата не следва да бъде
включена при определяне размера на ГПР.
2
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да
бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между Г. А. К. и „К.“ ЕООД по Договор за паричен
заем № 947258/18.10.2023 г., както и че в чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора е
предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 35.25 лева, която
ищецът е заплатил.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в
ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Процесната такса е уговорена за „експресно разглеждане“ на
искането за предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на
искането за отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му.
Касае се за дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на
договор за потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на
основния предмет на договора разход. ЗПК допуска събирането на такси
единствено за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но не и за
основните дейности на кредитора, изразяващи се в отпускане и управление на
кредита. В този смисъл, договарянето на подобна такса е недопустимо и
клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради
противоречие със закона.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за
основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за
заплащане на „такса за експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем №
947258/18.10.2023 г., поради противоречието й със закона, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид извода за основателност на този иск не следва да
бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.
Предвид извода за основателност на предявения иск за нищожност на
клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение на потребителя за
заплащане на „такса бързо разглеждане“, всички суми, заплатени за
погасяване на това задължение, подлежат на връщане като недължимо
платени на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая между страните е безспорно,
че ищецът е заплатил претендираната сума в размер на 35.25 лева, поради
което и предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
3
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на
85 лева.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение в общ размер от 480 лева,
за заплащането на което са представени писмени доказателства.
От служебно извършената справка в ЕИСС се установява, че ищцата,
чрез един и същи процесуален представител, в рамките на девет месеца е
инициирала двадесет и девет искови производства срещу кредитни
институции, предоставящи т. нар. „бързи кредити“ /осем от които срещу
ответника в настоящото производство/. Посочените производства имат за
предмет претенции, аналогични на предявените в настоящото производство,
като съдържанието на исковите молби е сходно, а изложената в тях правна
аргументация – по същество идентична. Следва да се отбележи, че съгласно
изложените от самата Г. А. К. твърдения, подкрепени и с писмени
доказателства, същата е погасила в срок задълженията си по всички сключени
договори за потребителски кредит, в т. ч. и начислените такси по оспорените
като неравноправни клаузи.
Посочените обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че е
налице злоупотреба с процесуални права, като преследваната от ищеца
цел чрез образуването на множество еднотипни искови производства е
неоснователно обогатяване посредством генерирането на съдебни разноски. В
този смисъл – Определение № 4751 от 30.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2040/2024
г. на ВОС. Поради изложеното и разноски за адвокатско възнаграждения не
следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречието й със закона
клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 947258/18.10.2023 г.,
предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане“, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на Г. А. К., ЕГН **********, от гр.
*********, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *********.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К., ЕГН **********, от гр.
*********, СУМАТА ОТ 35.25 лева /тридесет и пет лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща платена без основание „такса за експресно
разглеждане“ по Договор за паричен заем № 947258/18.10.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда
– 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
4
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К., ЕГН **********, от гр.
*********, СУМАТА ОТ 85 / осемдесет и пет/ лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „К.“ ЕООД, ЕИК *********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Г. А. К., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN BG******************.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5