№ 190932
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110146296 по описа за 2021 година
Производството е образувано по отрицателен установителен иск по чл. 67 ЗС на
К. У. в качеството му на *************“, срещу С. Г. и ***************** за
установяване, че учреденото с договор от 22.04.2014 г. в полза на С. Г. от
***************** право на строеж за изграждане на едноетажна сграда с
идентификатор **************** е погасено по давност като неупражнено за период
повече от пет години считано от датата на учредяването му.
Ищецът твърди, че в качеството си на едноличен търговец по силата на договор
за продажба от 10.03.2001 г. между него и „****************“ ЕАД придобил
правото на собственост върху асфалтова площадка с метална барака от 54 кв. м,
находяща се в гр. *************************************,а въз основа на
нотариално заверено пълномощно от 25.06.2009 г. ответницата станала негов
търговски пълномощник. Сочи, че същата действала недобросъвестно, включително
като в нейна полза било учредено право на строеж върху площадката на ищеца
съгласно договор от 22.04.2014 г. между ***************** и ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК С. Г. и ***************** правят отвод за липса на
процесуална легитимация на ищеца по изложени съображения.
С Определение от 28.08.2023 г. по ч.гр.д. № 8503/2023 г. на СГС е отменено
Определение от 29.04.2023 г. по гр.д. № 46296/2021 г. на СРС, с което производството
е първоначално прекратено като недопустимо и делото е върнато на районния съд за
изпълнение на указания.
С две разпореждания от 08.10.2023 г. съдът процедира съгласно определението
на въззивната инстанция, като даде следните подробни указания на ищеца за
изпълнение в едномесечен срок от съобщението, изтекъл на 04.12.2023 г. (чл. 60, ал. 6
ГПК) видно от разписка към съобщение за връчване на същите актове на 03.11.2023 г.
на ищеца чрез надлежно упълномощения представител адв. Д. Г.:
1. Да индивидуализира поземления имот, върху който се сочи, че е учредено право
на строеж, което ответникът С. Д. С. претендира, че притежава, с посочване на
площ, местонахождение, граници по данни съгласно актуалния му регулационен
статут, т.е. по данните от кадастралната карта;
2. Да индивидуализира поземления имот, който ищецът твърди, че притежава, с
1
посочване на площ, местонахождение, граници по данни съгласно актуалния му
регулационен статут, т.е. по данните от кадастралната карта, както и да заяви
дали той представлява реална част или изцяло съвпада с поземления имот, върху
който ответникът С. Д. С. претендира да притежава право на строеж;
3. Да представи удостоверение за актуална данъчна оценка на поземления имот,
върху който ищецът сочи, че е учреденото правото на строеж, което е предмет на
предявения отрицателен установителен иск;
4. Да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 1 %
върху актуалната данъчна оценка на процесното право на строеж, като има
предвид и внесената до момента държавна такса в размер на 427,10 лв., като
е постановено да се издадат на ищеца съдебни удостоверения след представяне
на проект и такса във връзка с изпълнение на горните указания и ищецът е
предупредене, че неизпълнението на указанията по двете разпореждания по чл. 129,
ал. 2 ГПК в цялост и в срок влече връщане на исковата молба без даване на повторна
възможност.
С Определение от 02.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 11302/2024 г. на СГС е отменено
Разпореждане от 28.12.2023 г. по гр.д.№ 46296/2021 г. на СРС, с което е върната
исковата молба и са дадени задължителни указания по правилното приложение на
закона, към чието изпълнение съдът е пристъпил с Разпореждане от 07.04.2025 г., като
е дал и още указания на ищеца, както следва:
1. Да индивидуализира по несъмнен начин поземления имот, върху който твърди да
е учредено претендираното от ответника С. Г. ограничено вещно право на строеж
- за строеж в кой имот е учредено правото /а не за каква постройка е учредено/ -
дали това е посоченият в исковата молба поземлен имот, представляващ УПИ I-
138,139, отреден за „комплексно жилищно строителство, обществено обслужване
и трафопост“ в кв. 16а, м. „************“, с идентификатор ***************,
при граници: ***************;
******************************************************************************************************************************,
или посоченият в уточнителната молба поземлен имот с идентификатор
****************, площ 155 кв.м съгласно договора от 22.04.2014, а при
действаща кадастрална карта, одобрена със заповед на КККР № РД-
1*************** г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 141 кв.м,
при граници от запад, север и изток поземлен имот с идентификатор
***************, а от юг - поземлен имот с идентификатор ***************.16
и ***************;
2. Да посочи ясно границите на имота, върху който твърди ***************** да е
учредил в полза на С. Г. право на строеж, съобразно актуалния му кадастрален и
регулационен статут (актуална скица на имота от АГКК);
3. Да индивидуализира реалната част от имота, която твърди да е придобил по
давност - дали е само площта под сгради с идентификатори **************** и
***************.16, или е цялата площ, заключена между границите на имот с
идентификатор *************** на север и на юг, а на запад и изток - между ул.
„*******************“ и сграда с идентификатор ***************.12,
включително като представи приподписана от него актуална скица, в която да
обозначи точно /с точки, букви/ границите на тази реална част, както и да посочи
площта на същата реална част;
4. С оглед противоречивите твърдения в исковата молба да конкретизира
обстоятелствата, поради които отрича правото на ответника С. Г. - че правото на
2
строеж не е учредено от собственик на имота /с оглед твърденията му че през
2001 г. е придобил реалната част/ или защото правото на строеж не е реализирано
в срок от 5 години считано от датата, на която строителството е следвало да
започне – 22.04.2015 г.;
5. Да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иска за
несъществуване право на строеж срещу *****************, като вземе предвид,
че не твърди този ответник да претендира да притежава спорното ограничено
вещно право /напротив, твърди, че се е разпоредил с него в полза на ответника -
физическо лице/;
6. Да заяви дали предявява друг иск срещу ответника ***************** /освен за
отричане правото на строеж/, в който случай да посочи ясно и пълно
обстоятелствата, на които се основава, и да формулира петитум съгласно
направените уточнения;
7. В случай че предявява срещу ***************** установителен иск за
собственост върху придобитата по давност реална част от имота /положителен
или отрицателен/, да представи удостоверение за данъчна оценка на имот с
идентификатор ***************, както и доказателства за внесена по сметка на
СРС държавна такса в размер на 1 % върху данъчната оценка на спорната реална
част, както и доказателства за вписана искова молба;
8. Да посочи ясно границите на имот с идентификатор ***************.16, който
твърди, че притежава в молба от 22.12.2023 г. съобразно актуалния му
кадастрален и регулационен статут (актуална скица на имота от АГКК);
9. През кой период с начална и крайна дата е разширил металната барака съгласно
посоченото в исковата молба?
10. През кой период с начална и крайна дата е изградил кухненски блок с площ от 70
кв. м съгласно посоченото в молба от 30.12.2022 г.?,
като е предупреден, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече
връщане на исковата молба.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С молба от 17.06.2025 г. (п. кл. от 16.06.2025 г.) чрез адв. Д. Г. ищецът прави
уточнения по Разпореждане от 07.04.2025 г., но не изпълнява съответна част от
останалите указания, като в последния ден от дадения му едномесечен срок за
изпълнение подава молба с приложени проекти на съдебни удостоверения с оглед
издаване на актуална скица, която му е указано да представи. С молбата адв. Д. Г.
заявява, и то за първи път в хода на цялото производство считано от 09.08.2021 г.
въпреки многократно даваните му указания заявяваобстоятелството, без да сочи
конкретни доказателства в тази насока, че ищецът постоянно пребивавал в чужбина, а
работата му била свързана с постоянно пътуване и връзката с него била затруднена,
поради което не можел да изпълни указанията по т. 9 и т. 10 от Разпореждане от
07.04.2025 г., в каквато връзка иска продължаване на срока за тяхното изпълнение.
Искане по чл. 63 ГПК е отправено и във връзка с изпълнението на други указания по
същия акт, в случай че съдът прецени тяхното ненадлежно изпълнение.
Ищецът не е проявил своевременно процесуална активност да изпълни
надлежно всички дадени указания въпреки многократните възможности да приведе
исковата молба в съответствие с изискванията процесуалния закон, както следва с
разпореждания от:
1. 04.09.2021 г.;
2. 10.11.2021 г.;
3
3. 13.11.2022 г.;
4. 08.10.2023 г.;
5. 07.04.2025 г.
Именно с Разпореждане от 07.04.2025 г. на ищеца са дадени изключително
подробни, ясни и допълнително развити указания по чл. 129 ГПК за изпълнение в
едномесечен срок от съобщението. При това положение независимо от голямата
продължителност на срока за изпълнение на указанията ищецът не е проявил
процесуалната деятелност, като е подал молба за издаване на съдебни удостоверения,
необходими му за изпълнение на частта от указанията, едва в последния ден от
изтичането на едномесечния срок.
На следващо място, съдът възприема, че политиката на постоянно даване на
указания по искови молби, които са изначално нередовни, всъщност препятства
достъпа до ефективно правосъдие за останалите субекти, търсещи защита на техните
права и законни интереси, доколкото препятства съдебните състави да се произнасят
своевременно по делата на същите субекти.
Съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени
от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1
ГПК). Когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване
нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след
изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с
приложенията (чл. 129, ал. 3 ГПК и Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 933/2022 г., II г. о.; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3191/2021 г., II г. о.; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
747/2021 г., III г. о.; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 909/2020
г., III г. о.).
В настоящия случай указанията на съда по отстраняване нередовности на
исковата молба са законосъобразни, ясни и точни и за тяхното изпълнение е даден
достатъчно дълъг срок. Липсват и представени от ищеца доказателства за наличие на
уважителни причини, породени от особени непредвидени обстоятелства, препятстващи
изпълнението на дадените му от съда указания в съответните горепосочени срокове, в
каквато насока с Определение от 27.09.2025 г. е отхвърлено искането му за
продължаване на срока за изпълнение на поредни дадените му указания.
При това положение, след като указанията на съда са останали неизпълнени до
изтичането на дадения от съда срок и ищецът е бил предупреден за неблагоприятните
последици при неизпълнението на указанията, същият следва да понесе процесуалната
тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да бъде върната, а образуваното по нея
производство прекратено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба на на К. У. в качеството му на *************“ срещу С.
Г. и *****************.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5