№ 309
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 97 от 20.05.2022г. Апелативен съд Бургас е отменил
частично Решение № 18 от 4.02.2022г., постановено по гр.д.№ 110/ 2021г. на
Окръжен съд Ямбол, като е осъдил „ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Л., бул.„Д. Б.“ №87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на М. К. ТР. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Ямбол, ул.„с.“ № 16, на основание чл.432, ал.1 КЗ,
сумата от още 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. С.
Г., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от ******
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, потвърждавайки решението в останалата
обжалвана част.
Съдът е разпределил отговорността за разноски, като е осъдил М. К.
ТР., ЕГН **********, с адрес: гр.Ямбол, ул. „с.“ № 16, да заплати на „ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София
1407, район Л., бул.„Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. -
заедно, сумата от 2700 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Постъпила е молба от М. К. ТР., чрез процесуалния и представител –
адв.Б. Зл., с правно основание чл.248 ГПК и искане за изменение на
постановеното определение, в частта за разноските, като се уважи
направеното от въззивницата – ищца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на дружеството - ответник за защитата му пред
въззивната инстанция и се намали присъдената сума до размера на 2254,29 лв.
Поддържа се, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна не е разгледано.
На следващо място се сочи, че апелативният съд е следвало да се
произнесе по присъждането на разноски на застрахователя, дължими от
въззивницата – ищца, за защитата пред първостепенния съд, като съобрази
1
отхвърлената част от претенцията.
В постъпилия отговор на молбата, същата се оспорва, като
неоснователна.
Молбата е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок и
е допустима за разглеждане по същество.
Отговорността за разноски в гражданския процес е регламентирана в
чл.78 ГПК и предвижда пропорционално присъждане на разноските на
страните, съобразно положителния за тях изход от производството. Съгласно
нормата на чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с
който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда, при
надлежно отправено искане от страната, да не присъди в цялост платеното от
насрещната страна възнаграждение за адвокатска защита, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото.
В настоящия случай не отговаря на фактическата установеност по
делото доводът за надлежно депозирано и несъобразено от решаващия състав
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
дружеството – застраховател пред въззивната инстанция. Нито във въззивната
жалба, нито в проведеното съдебно заседание подобно възражение от
въззивницата - ищца е въвеждано, поради което и настоящият състав не е
дължал произнасяне по редуциране на възнаграждението.
Изменение на постановеното решение в тази част не следва да се
допуска.
По отношение на искането за допълване на постановеното решение,
в частта за разноските, като бъде съобразен резултатът от въззивното
обжалване, съдът отбелязва:
С постановеното от апелативния съд решение отхвърлената част от
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 110
000 лв., вместо на 130 000 лв., колкото е съобразявано от първостепенния съд
при собственото му произнасяне по разноските. Ето защо, основателно е
искането по молбата на Т., в частта, с която се претендира отмяна на
постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за присъдените
разноски на дружеството – застраховател, доколкото дължимостта на
разноските е функция на произнасянето по съществото на спора, като следва
да се присъдят такива за първоинстанционното производство,
пропорционално на новия размер на отхвърлената част от претенцията.
Неоснователно е въведеното възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от застрахователя пред първата
инстанция.
Пресметнат върху интереса при първоинстанционното производство
от 180 000 лв. по правилата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на дължимото възнаграждение възлиза на 6156 лв. с ДДС, поради което и
преценявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че платеното възнаграждение от 6240 лв. не е
прекомерно и не следва да бъде намалявано. Следва да се отбележи, че
преценката на решаващия съд по чл.78, ал.5 ГПК е дискреционна, а не
обвързана.
Предвид отхвърлената част от претенцията, въззивницата – ищца
2
следва да понесе, от така заплатеното възнаграждение, което е с ДДС, сумата
от 3813,33 лв.
Водим от горните съображения и на основание чл.248 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. ТР. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Ямбол, ул. „с.“ №16, с правно основание чл.248 ГПК и
искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като
бъде намалено присъденото на „ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, платимо от М. К. ТР.,
възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
ДОПУСКА допълнение на Решение № 97 от 20.05.2022г.,
постановено от Апелативен съд Бургас по гр.д.№ 109/2022г., като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 4.02.2022г., постановено по гр.д.110/
2021г. на Окръжен съд Ямбол, в частта, с която М. К. ТР. , ЕГН **********, с
адрес: гр.Ямбол, ул.„с.“ №16, е осъдена да заплати на „ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Л., бул.
„Д. Б.“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от 4506,66
лв. – съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. ТР. , ЕГН **********, с адрес: гр.Ямбол, ул.„с.“
№16, да заплати на „ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1407, район Л., бул.„Д. Б.“ № 87, представлявано от С.
С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от 3813,33 лв. - съдебно-деловодни разноски
пред първата инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3