№ 15
гр. Габрово , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Търговско дело №
20214200900037 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. чл.233, ал.1 ЗЗД, във
връзка с чл.310, ал1, т.2 ГПК от „М."ООД срещу „К.” ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало валидно наемно
правоотношение по сключен на 23.01.2019г. договор за наем на недвижими имот :
ПОМЕЩЕНИЕ с обща застроена площ 206 кв.м., находящо се в гр. София, район „М.", ул.
„Й." № 1, разположено в сграда с идентификатор 68134.4082.5988.5 по КК и КР на гр.
София, цялата със застроена площ от 243 кв.м., брой етажи 1, с предназначение на сградата:
сграда за търговия, състояща се от описаното помещение и трафопост; стар идентификатор:
68134.4082.5988.1, 68134.4082.5988.3. Помещението е било наето от ответника като
наемател ,за да се ползва с търговски цели – игрална зала. Договорът бил сключен за срок от
10 години и три месеца, считано от датата на подписването му. На тази дата ищецът , като
наемодател, предал на наемателя държането на имота с приемо – предавателен протокол –
Приложение №1 към договора. Съгласно чл.9 (а) от договора, страните договорили месечна
наемна цена от 4000 лева без ДДС, платима авансово - до 10-то число на месеца, за който се
отнася. Само за първите два месеца на договора, наемната цена била в редуциран размер от
2000 лева без ДДС. Наемният договор бил вписан в имотния регистър при АВ, Служба по
вписванията - гр. София, с вх. рег. № 2322/23.01.2019г., акт № 128, том I, имотна партида
598181. До м. март 2020 г. включително, наемателят заплащал относително редовно
дължимия наем за имота, но след обявяване на извънредното положение в страната, във
връзка с епидемията от КОВИД-19 и забраната на дейността на игралните зали, той
изпаднал в значителна забава за плащане на договорения наем за месеците април, май и
декември 2020г., януари и февруари 2021г., както и на дължимия процент от ТБО за
1
сградата за 2020г., съгласно чл.9 от наемния договор .Наемодателят толерантно изчакал
повече от осем месеца наемателя да плати договорения наем за април и май 2020 г., както и
няколко месеца за наема за декември 2020г. и януари 2021г., като на 05.02.2021г. издал на
наемателя фактури за дължимите суми. По повод получаването на тези фактури, в началото
на м. март 2021г. наемателят изпратил до наемодателя уведомително писмо без дата, в
което заявил, че е в обективна невъзможност да изпълнява задължението си за плащане
на договорения наем, като се позовал на форсмажорно обстоятелство, каквото според него
представлявала забраната на дейността на игралните зали във връзка с продължаващата
извънредна епидемична обстановка в страната. С писмо изх. №10371/09.03.2021 г.
наемодателят отправил до наемателя писмена покана за плащане на дължимите към
11.03.2021г. суми по договора за наем, включително договорената неустойка за забава по
чл.9, б. „а" от договора и дължимия процент от ТБО за 2020г., в общ размер на 26 135,95
лева с ДДС, както и допълнително дължимите от наемателя суми за наем на рекламно
съоръжение - билборд, за периода април-май 2020 г., в размер на 1 920 лева с ДДС. С
поканата на наемателя бил предоставен допълнителен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на забавените суми, описани в нея - 5 дни, считано от
получаването на поканата, като наемодателят изрично го уведомил, че при неплащане в този
допълнителен срок, поканата придобива смисъл на двумесечно предизвестие за
прекратяване на договора, в хипотезата на чл.8, предл. 3 (неправилно посочено като IV) в
текста на договора. Писмо изх. № 10371/09.03.2021 г. е получено от наемателя на
11.03.2021г., съгласно обратната разписка от куриерската фирма, с която му е доставено. До
16.03.2021г., на която дата изтича предоставения с него допълнителен срок за плащане,
наемателят не е платил дължимите суми, поради което поканата придобила характер на
едностранно двумесечно предизвестие за прекратяване на договора, на основание чл.8,
пр.З от него. Срокът на двумесечното предизвестие е изтекъл на 11.05.2021г., с което
договорът за наем се е прекратил. Във връзка с прекратяването на договора на 11.05.2021г., с
писмо изх. № 10372/11.05.2021г. наемодателят поканил наемателя, да му върне имота до
26.05.2021г., като му предложил наемателят сам да определи точен ден и час до изтичане на
този срок, за връщането на имота и съставяне на приемо-предавателен протокол между
страните. Писмо изх. № 10372/11.05.2021г. е получено от наемателя на 14.05.2021г.,
съгласно обратната разписка от куриерската фирма, с която му е доставено. В същия ден -
14.05.2021г., наемателят изпратил до наемодателя ново уведомително писмо без дата, с
което го уведомил, че му бил платил цялата дължима сума до момента, извинявал се за
забавянето, което се дължало на здравословни проблеми и други неуточнения, както и че
бил усвоил банков кредит и вече нямало причина за забавяне в бъдеще. В отговор на
второто уведомително писмо на наемателя от 14.05.2021г., наемодателят му изпратил писмо
изх. № 10373/17.05.2021 г., с което го уведомил, че плащането на дължимите суми по
договора след изтичане на предоставения му допълнителен срок с поканата от 11.03.2021 г.,
не възобновява действието му, защото договорът е валидно прекратен с изтичане на
двумесечното предизвестие на 11.05.2021г. Повторно го приканил да върне имота в срок до
2
26.05.2021г., както и да определи точен ден и час за целта, но отговор от наемателя не
последвал, въпреки че писмото е получено от него на 18.05.2021г.Нито до 26.05.2021г.,
нито до настоящия момент наемателят е върнал наетия имот на наемодателя, което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Претендира се за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да
опразни наетия от ищеца имот - ПОМЕЩЕНИЕ с обща застроена площ 206 кв.м., находящо
се в гр. София, район „М.", ул. „Й." № 1, разположено в сграда с идентификатор
68134.4082.5988.5 по КК и КР на гр. София, цялата със застроена площ от 243 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение на сградата: сграда за търговия, състояща се от описаното
помещение и трафопост; стар идентификатор: 68134.4082.5988.1, 68134.4082.5988.3.
Претендира ни са и разноските по делото, направени от ищеца.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Навежда доводи за
липсата на основание за едностранното разваляне на договора за наем от наемодателя.
Позовава се на форсмажор в хипотезата на чл.306 ТЗ през месеците, през които е спрял
плащането на дължимия по процесния договор наем - април, май , декември 2020г. и януари
и февруари 2021г. Твърди ,че всички дължими по договора за наем суми са платени
.Позовава се на извършени плащания в периода 16.03.2021г. – 14.05.2021г. общо на сумата
от 37 245,46лв.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че
между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по сключен на
23.01.2019г. договор за наем, с който „М.”ООД се е задължил като наемодател да
предостави на наемателя „К. „ЕООД , на датата на подписването му, посочения в договора
обект - ПОМЕЩЕНИЕ с обща застроена площ 206 кв.м., находящо се в гр. София, район
„М.", ул. „Й." № 1, разположено в сграда с идентификатор 68134.4082.5988.5 по КК и КР на
гр. София, цялата със застроена площ от 243 кв.м., брой етажи 1, с предназначение на
сградата: сграда за търговия, състояща се от описаното помещение и трафопост; стар
идентификатор: 68134.4082.5988.1, 68134.4082.5988.3., за временно ползване за срок от 10
години и 3 месеца, който обект да бъде използван от наемателя за игрална зала. Уговорената
месечна наемна цена е 4 000 лв. без ДДС, платима до 10-то число на месеца, за който се
плаща. Страните са уговорили и неустойка за забава в размер на 12% на годишна база.
Основанията за прекратяване на договора са посочени в чл.8 ,като една от предвидените
хипотези е : едностранно от наемодателя , с отправянето на двумесечно писмено
предизвестие, при забава от наемателя за заплащане на дължима наемна вноска или
консумативни разходи за повече от един месец. Съгласно чл.17а от договора никоя от
страните не носи отговорност в случай на неизпълнение на задължение по договора, ако
такова неизпълнение е причинено от наличието на форсмажорно обстоятелство и
доколкото засегнатата страна може да докаже, че тези събития или обстоятелства водят до
невъзможност за изпълнение. Под „форсмажорно обстоятелство” се определя непредвидимо
и/или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
3
договора. Позоваващата се на непреодолима сила /форсмажор/ страна ,е длъжна писмено
да извести другата страна за това в 5 дневен срок от настъпване на събитието.
Не се спори по делото ,че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде
обекта на наемателя и че той е в негово държане .
Не се оспорва от ответника, че като наемател не е платил в уговорените в процесния
договор срокове дължимия наем за месеците април, май, декември 2020г. и януари и
февруари 2021г. Това се установява и от представените по делото писмени доказателства.
Съгласно представените документи за извършени плащания , дължимите наемни вноски за
тези пет месеца са заплатени от наемателя през периода 16.03.2021г.-14.05.2021г.
Спори се забавата в изпълнението на задълженията на ответника като наемател по
процесния договор, на която се позовава ищецът, обосновава ли възникнало за наемодателя
право на едностранно прекратяване на наемното правоотношение на основание чл.8,пр.3 от
договора и неговото надлежно упражняване , с произтичащите от това правни последици за
предсрочното прекратяване на договора на 11.05.2021г.
Ответникът се позовава на чл.306 ТЗ и чл.17а от договора ,като твърди, че е
суспендирал плащането на наемната цена за месеците април, май, декември 2020г. и
януари и февруари 2021г. поради общоизвестни форсмажорни обстоятелства във връзка с
пандемичната обстановка в страната през тези месеци , при надлежно уведомяване на
наемодателя затова ,с изпратени до него уведомителни писма, които са представени по
делото. Наличието на непреодолима сила обосновава с въведени по повод пандемията от
COVID 19, със заповеди на министъра на здравеопазването , за значителни периоди от
време, ограничителни мерки за работа на търговски обекти , включително и на игрални
зали.
Ищецът се позовава на осъществено основание по чл.8,пр.3 от сключения между
страните договор за наем, за неговото едностранно прекратяване от наемодателя поради
допусната от наемателя забава в плащанията по процесния договор ,и надлежното му
упражняване с отправеното до ответника предизвестие, обективирано в писмо №10371
/09.03.2021г.
От разменената между страните кореспонденция се установява ,че от „К.”ООД са
изпратени уведомителни писма до ищеца, в които наемателят се позовава на непреодолима
сила и обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за заплащане на
наемната цена. .С писмо изх.№15/06.04.2020г. се е позовал на основание чл.306 ТЗ на
непреодолима сила и за неопределен период до отмяна на извънредното положение ,че ще
бъде в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за заплащане на наем. С
последващо уведомително писмо ,без удостоверена дата, относно получени три фактури от
05.02.2021г. /л.13 от делото/, ответникът се е позовал на чл.17а ,раздел ІV от договора и
спирането дейността като игрална зала за месеците април, май , декември 2020г. и м.януари
4
2021г. поради постановена забрана с решение на МЗ за забрана дейността на игралните зали
в страната, и на предходното писмо до наемодателя от 06.04.2020г. С идентично
съдържание е и уведомително писмо по повод издадени фактури през периода 30.03.2021-
07.05.2021г. , без удостоверена датата /приложено на л.18 от делото/ ,в което наемателят
отново се позовава на чл.17/а/,раздел VІІ от договора и спиране дейността на игралната
зала за месеците април, май и декември 2020г. и през януари 2021г.Позовава се и на
погасяване на цялата дължима до момента сума ,както и че забавянето, което се е получило
се дължи на здравословни проблеми на управителя на дружеството и други неуточнения.
С писмо изх. №10371/09.03.2021 г. наемодателят е уведомил наемателя ,че към
11.03.2021г. е в забава за плащане с повече от един месец след договорения падеж на
дължимия наем за месеците април, май ,декември 2020г. и януари и февруари 2021г., и че
общо задълженията на наемателя към наемодателя по договора възлизат на 26 135,95лв.,
включващи петте наемни вноски с ДДС, сумата от 839,95лв. с ДДС ТБО за 2020г. и
неустойка по чл.9,б”а” за просрочените наемни вноски. Посочено е и задължение от 1920лв.
като дължим наем за рекламно съоръжение за периода април – май 2020г. Оспорил е
наличието на форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл.17а от договора, с посочените
от наемателя обстоятелства като основание за освобождаване от отговорност за изпълнение
на задължението за плащане на наем, тъй като е парично и предвид чл.81,ал.2 ЗЗД.
Обективирано е волеизявление по чл.87,ал.1 ЗЗД ,с предоставяне на наемателя на 5 дневен
срок от получаване на поканата ,да заплати посочените в нея суми , като при неплащане в
този срок ,поканата да се счита за едностранно двумесечно предизвестие за разваляне на
договора в хипотезата на чл.8, пр.3 от същия. Писмо изх. № 10371/09.03.2021 г. е получено
от наемателя на 11.03.2021г.
С последващо писмо изх. № 10372/11.05.2021г. наемодателят е уведомил наемателя,
че в дадения допълнителен срок за изпълнение на задълженията по договора ,който е
изтекъл на 16.03.2021г. , наемателят е погасил само наема за месец април 2020г. и
дължимата ТБО за 2020г. Поради това поканата е придобила характер на предизвестие за
едностранно предсрочно прекратяване на договора по чл.8,пр.3 , с изтичане на два месеца
от получаването й , и на 11.05.2021г. договорът за наем е прекратен. Поканил е наемателя,
да му върне имота до 26.05.2021г. , както и в 5 дневен срок от получаване на поканата
да заплати дължимата към датата на прекратяване на договора сума общо в размер на
22 005,51лв., което задължение е формирано от; неплатен наем за месеците януари,
,февруари, март и април 2021г. и за периода 01 – 11.05.2021г.; потребена вода и такса
ТБО за 2021г., за които са издадени фактури - Фактура № 166/30.03.2021г. за потребена
вода за 2020г.;Фактура № 169/30.03.2021г. наем за м.януари 2021г.;Фактура №
170/30.03.2021г. наем за м. февруари 2021г.;Фактура № 171/05.04.2021г. наем за м. март
2021г.;Фактура № 175/05.05.2021г. наем за м.април 2021г.;Фактура № 179/07.05.2021г. такса
ТБО за 2021г. - I вноска; Фактура № 181/07.05.2021г. наем за периода 01-11.05.2021
5
Писмо изх. № 10372/11.05.2021г. е получено от наемателя на 14.05.2021г. На
същата дата посочената в писмото сума от 22 005,51лв. е платена от ответника , за
което свидетелства представеното по делото преводно нареждане от 14.05.2021г. ,с
посочено в него основание за плащане на сумата.
Ответникът е представил по делото платежни документи за извършено плащане на
сумата от 5639,95лв. на 16.03.2021г.; сумата от 4800лв. на 31.03.2021г.и сумата от 4800лв. от
13.04.2021г. – общо 15 239,95лв., като ищецът не оспорва ,че това са плащания по
процесния договор.
При така събраните доказателства и предвид обстоятелствата ,на които ищецът
основава исковата си претенция и противопоставените от ответника възражения, съдът
намира, че предявеният иск по чл.233,ал.1,пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан .
Твърденията в исковата молба за надлежно упражнено от наемодателя право на
извънсъдебно разваляне на сключения на 23.01.2019г. между страните договор за наем ,при
осъществено основание по чл.8,пр.3 от същия, с изтичане на 11.05.2021г. срока на
отправеното до наемателя двумесечното предизвестие , са основателни и доказани .
Ответникът като наемател по процесния договор не е престирал на падежа дължимия наем
за м.април , май и декември 2020г. и за месец януари и февруари 2021г. , на които
просрочия се е позовал наемодателят в отправената покана №10371/09.03.2021г., като към
тази дата ,както и към 11.03.2021г. просрочените над един медец задължения са за месеците
април, май, декември 2020г. и м.януари 2021г. , предвид уговорения падеж в чл.9а от
договора. В дадения допълнителен петдневен срок за изпълнение, който е изтекъл на
16.03.2021г., ответникът е платил само една от дължимите просрочени наемни вноски и
задължението за ТБО за 2020г. , с извършения на 16.03.2021г. превод на сумата от
5639,95лв. Поради това поканата е породила действието на отправено от наемодателя
писмено двумесечно предизвестие по чл.8,пр.3 от договора за прекратяване поради
просрочени задължения на наемателя, което изрично е обективирано в нея като
волеизявление. Неизпълнените задължения за плащане на наемната цена за април ,май,
декември 2020г. и януари 2021г. ,са такива с просрочие над един месец към датата на
отправяне на предизвестието ,при което е осъществено основанието, визирано в хипотезата
на чл.8,пр.3 от договора за неговото едностранно прекратяване от наемодателя при забава на
наемателя за заплащане на наемна вноска за повече от един месец. Това основание не е
отпаднало с извършените плащания от наемателя в периода на предизвестието на част от
просрочените задължения за наем - за м.април, май, декември 2020г., като към датата на
изтичане на срока на двумесечното предизвестие на 11.05.2021г. остават просрочени
задължения на ответника за неплатен наем за м.януари, февруари, март и април 2021г.
Периодът на просрочие и непогасената част от просрочените задължения за наем в дадения
от кредитора срок до 16.03.2021г. / при извършено плащане само на 1/5 от тях /, както и
непогасените към датата на изтичане на предизвестието за прекратяване на договора, не
обосновават наличието на неизпълнение, което да е незначително за кредитора и
6
приложимост на хипотезата на чл.87,ал.4 ЗЗД.
На 11.05.2021г. ,с изтичане срока на отправеното до наемателя двумесечно писмено
предизвестие, получено от ответника на 11.03.2021г., процесният договор за наем е
едностранно прекратен от ищеца на основание чл.8,пр.3 от договора .
Извършеното от ответника плащане на 14.05.2021г. е след едностранното
прекратяване от наемодателя на сключения между страните договор за наем. Същото не
доказва съществуването на наемно правоотношение към датата на извършване на
плащането. Платената сума е на фактурирани от ищеца по процесния договор задължения
на наемателя до датата на прекратяването му на 11.05.2021г.,за плащането на които е била
отправена покана №10372/11.05.2021г. ,предвид на което това плащане не доказва валидно
съществуващо наемно правоотношение между страните след 11.05.2021г. С него е платена
само тази част от наема за м.май ,която е фактурирана от ищеца за периода 01.05.2021-
11.05.2021г.,видно от посочените в платежния документ фактури, като основание за
извършенто на 14.05.2021г. плащане на сумата от 22005,51лв.
С прекратяване на 11.05.2021г. на облигационното отношение между страните по
процесния договор за наем, за наемателя „К.”ЕООД се е породило задължението по
чл.233,ал.1,пр.1 ЗЗД да върне наетия имот, като го освободи и предаде на наемодателя
„М.”ООД. По делото не се твърди и не е установено това задължение да е изпълнено от
ответника, предвид на което предявената по делото искова претенция по чл.233,ал.1,пр.1
ЗЗД във вр. с чл.301,ал.1,т.2 ГПК, се явява основателна.
Позоваването от ответника на съществуването на форсмажор /непреодолима сила/,
като причина за непрестирането на падежа на наемните вноски за посочените от ищеца пет
месеца , поради въведените със заповеди на министъра на здравеопазването ограничителни
мерки във връзка с пандемията от COVID - 19, е неоснователно.
Дали през месеците, след сключване на наемния договор , през които са действали
наложените ограничителни мерки със заповеди на министъра на здравеопазването ,
ответникът е осъществявал дейност или не в наетия обект и е реализирал доходи ,е
ирелевантно за изпълнение задължението му да престира на падежа дължимия месечен наем
по валидно сключения между страните договор за наем. Задължението на ответника като
наемател е парично . Същото има за предмет заместими родово определени движими вещи -
парични средства, по отношение на които важи правилото, че родът не погива. Поради това
изпълнение на парично задължение винаги е възможно съгласно разпоредбата на чл.81,ал.2
ЗЗД /р № 38 от 15.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2022/2017 г., II и др/.
Обстоятелствата, на които се позовава ответникът като непреодолима сила, не са
поставили ищеца в невъзможност да изпълни задълженията си като наемодател и породили
основание по чл.306,ал.4 ТЗ за спиране изпълнението на задължението на наемателя за
плащане на падежа на дължимия месечен наем. С въведените противоепидемични мерки с
7
издадените заповеди на министъра на здравеопазването, за съответни периоди от време е
преустановено посещението в игралните зали. Това не лишава наемателя от достъп до
наетия обект , в който извършва тази търговска дейност, за периода на действие на тези
мерки, а е свързано с възможността за нейното осъществяване, което е извън предмета на
наемното правоотношение и задълженията на наемодателя. Не се тврърди и не се
установява по делото ищецът да е препятствал достъпа на ответника до наетия обект за
месеците, за които наемателят не е престирал на падежа . Осигуряването на посещаемост в
игралната зала не е част от наемното правоотношение и е извън задълженията на
наемодателя. Поради това въведените ограничителни мерки със заповеди на министъра на
здравеопазването, на които се позовава ответникът, не са довели до обективна невъзможност
за неизпълнение на договорни задължения на наемодателя по процесния договор и не са
породили за наемателя правото да спре плащанията по договора на основание чл.306,ал.4
ТЗ. Също така разпоредбата на чл.306 ТЗ освобождава само от последиците на
неизпълнение ,но не освобождава от дължимостта на престацията, която следва да бъде
изпълнена след отпадане на форсмажорното обстоятелство. С оглед на това, дори и в
хипотезата на чл.304,ал.4 ТЗ ,ответникът също е в забава , тъй като след отмяна на
въведените ограничения , не е престирал през м.юни 2020г. ,респ. през м.март 2021г., наема
за м.април и май 2020г, съответно декември 2020, януари и февруари 2021г.
Наведените от ответника доводи за нееквивалентност на престациите поради
настъпилата промяна ,след сключване на договора, в условията за осъществяване на
търговска дейност като игрална зала ,с налаганите ограничителни мерки поради пандемията
от COVID - 19, са относими към хипотезата на стопанска непоносимост по чл.307 ТЗ, която
не е предмет на настоящото производство.
По изложените съображения предявенят иск по чл.233,ал.1,пр.1 ЗЗД във вр. с
чл.310,ал.1,т.2 ГПК ,като основателен и доказан ,следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 4420лв., от които 1920лв. за внесена за
производството държавна такса и 2500лв. платено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “К.” ЕООД, ЕИК107565156, със седалище и адрес на управление :
гр.Севлиево ,ул.” ******”№8, на основание чл.233,ал.1,пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.310,ал.1,т.2
ГПК да освободи и предаде на „ М. „ООД, ЕИК040503664 , със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.”***** №125, бл.26-Б следния недвижим имот : ПОМЕЩЕНИЕ
с обща застроена площ 206 кв.м., находящо се в гр. София, район „М.", ул. „Й." № 1,
разположено в сграда с идентификатор 68134.4082.5988.5 по КК и КР на гр. София, цялата
8
със застроена площ от 243 кв.м., брой етажи 1, с предназначение на сградата: сграда за
търговия, състояща се от описаното помещение и трафопост; стар идентификатор:
68134.4082.5988.1, 68134.4082.5988.3.
ОСЪЖДА “К.” ЕООД, ЕИК107565156, със седалище и адрес на управление :
гр.Севлиево ,ул.” ******”№8 да заплати на „ М. „ООД, ЕИК040503664 , със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.”***** №125, бл.26-Б, сумата от 4420лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от 14.09.2021г.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9