№ 322
гр. Плевен, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20254430200650 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от С. Л. С., с ЕГН ********** от *** против НП №
24-098-004664/06.01.2025г. на *** Група в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104А от ЗДвП
и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В
заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично.
Излага подробни съображения относно незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като моли същото да бъде
отменено.
Ответникът по жалбата – *** Група в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира
становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
1
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 19.11.2024г. в 09:32 часа длъжностни лица при Сектор „Пътна
полиция“-Плевен към ОД на МВР-Плевен – Х. И. И. и Д. К. К. –
констатирали, че жалбоподателят С. Л. С., като водач управлява лек
автомобил „Опел Зафира” с рег. № ***, движейки се в гр. Плевен. На
кръстовището образувано от ул. „Иван Миндиликов“ и ул. „Воден“, с посока
на движение към ул. „Александър Батенберг“ свидетелите приели за
установено, че жалбоподателят управлява горепосоченото МПС като използва
мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. Установили също, че водачът пътува
сам в автомобила.
Горното констатирали длъжностните лица при Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-Плевен – актосъставителят Х. И. И. и свидетелят Д. К. К., като за
установеното в съставения акт нарушение св. И. вменил на С. С. нарушение на
чл.104а от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя. Същият го подписал,
като отбелязал, че има възражения. В законоустановения срок било
депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени
писмени доказателства.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на Х. И. И. и Д. К. К., които съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. В показанията си двамата свидетели си
спомнят в детайли конкретната ситуация и извършените нарушения и ги
описват подробно. Свидетелските показания подкрепят изцяло събраните по
2
делото писмени доказателства, а именно АУАН Серия „GA“ бл. № 3281120 от
19.11.2024г. на лист 4; НП № 24-098-004664/06.01.2025г. на *** Група в
ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на лист 5; справка от
Сектор „Пътна полиция“ на л.7-8; Възражение по АУАН на л.9; 2 бр. сведения
/л.12-13/; справка на КАТ-Плевен за нарушител/водач приложена от л.13-15;
заповед на МВР на лист 16-17 и от делото – всичките неоспорени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно
нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Показанията на свидетелите се ценят от съда напълно, както беше
посочено и по-горе и защото същите са депозирани под страх от наказателна
отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не ги цени.
Освен това показанията на свидетелите намират опора и в съставения от тях
АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не е опровергана. А съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените по този закон
актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от
жалбоподателя не се ангажираха доказателства, от които би могло да се
установи, че не е извършил вмененото му административно нарушение.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема
изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП за безспорно установена, а именно, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
3
административно нарушение, като на 19.11.2024г. в 09:32 часа, в гр. Плевен,
на кръстовището образувано от ул. „Иван Миндиликов“ и ул. „Воден“, с
посока на движение към ул. „Александър Батенберг“ управлявал лек
автомобил „Опел Зафира” с рег. № ***, като по време на движение използвал
мобилен телефон, без наличието на устройство, позволяващо използването му
без участие на ръцете /свободни ръце/. Фактическите констатации, отразени в
акта, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства /АУАН/,
прочетени и приети по надлежния ред, както и гласни такива /показанията на
свидетелите И. и К./. От показанията на последните се установява, че именно
поради констатиране извършването на горепосоченото нарушение, което
възприели от достатъчно близко разстояние, спрели за проверка автомобила,
управляван от С. С..
С оглед горното, съдът намира, така описаното като нарушение по
чл.104А от ЗДвП, съобразно която разпоредба: „На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”, за
доказано, поради което законосъобразно на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП
/наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на ПС, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му/, поради което правилно
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Субект
на нарушението по чл.104а от ЗДвП е лице с качеството „водач“ по смисъла на
§6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, както е в настоящия случай.
Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване
на мобилен телефон. Това действие на водача е наложило и спиране на
автомобила от контролния орган. От обективна страна е необходимо
мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното
средство и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете. Фактът на използване на мобилен телефон без
съответното устройство от страна на жалбоподателя се доказа от показанията
на свидетелите И. и К.. Безспорно е установено от показанията на разпитаните
по делото свидетели И. и К., че по време на управление на превозното
средство жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете му, което е било и повод
4
да предприемат спиране на водача. Показанията на двамата свидетели се
подкрепят от съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила при
съобразяване на чл.189, ал.2 от ЗДвП, както беше посочено и по-горе, не е
опровергана.
Предвиденото административно наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е
глоба в размер на 50,00 лева. Наложеното наказание – глоба в размер на 50 лв.
е законоустановена санкция в абсолютен размер и не подлежи на
преразглеждане от съда от гледна точка на намаляване размера.
Като взе предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-098-
004664/06.01.2025г. на *** Група в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, с което на жалбоподателя С. Л. С., с ЕГН ********** от *** за
нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5