Присъда по дело №54/2022 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 4 / 17.05.2022 г. по НОХД № 54 / 2022 г.
по описа на Районен съд Котел

Срещу подсъдимия Н. Х. С.. от *********** е повдигнато обвинение,
затова че през периода от 16.08.2019г. до 16.01.2022г. в село Нейково,
община Котел, след като е осъден по гражданско дело № 834/2010г. на РС
Сливен да издържа свой низходящ – дъщеря си Р Н. С.а, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно
тридесет месечни вноски по 80.00 лева всяка, възлизащи общо на 2400.00
лева, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183, ал.1 от НК.
В открито съдебно заседание на 17.05.2022 г. съдът изслуша
подсъдимия по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното самопризнание да се
ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като
съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на РП Сливен поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание една година
лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета.
Служебният защитник на подсъдимия – адвокат М.Г. от АК Сливен,
моли съда да постанови осъдителна присъда, като на подсъдимия се наложи
наказание в минимален размер, което на основание чл.58а от НК да се намали
с една трета.
Подсъдимият моли съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
Съдът, след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от
НПК, прецени направеното от подсъдимия самопризнание в съвкупност със
събраните на досъдебното производство доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият Н.С. е роден на *********** в ***********, български
1

гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан,
постоянният му адрес е в ***********, в момента изтърпява наказание
лишаване от свобода в затвора в град Ловеч.
Подсъдимият и свидетелката Д. М. са родители на непълнолетната Р Н.
С.а, родена на **********
С решение № 274 / 16.04.2010 г., постановено по гражданско дело №
834/2010 г. на РС Сливен, неподлежащо на обжалване, бракът между
подсъдимия и свидетелката Д. М. бил прекратен с развод по взаимно съгласие
и съдът утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, с което
упражняването на родителските права спрямо детето Ребека било възложено
на майката и на бащата е определен режим на лични контакти. Бащата се е
съгласил да заплаща на майката, като законен представител на малолетното
тогава дете, месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от влизането на
решението в сила – 16.04.2010 г., до настъпването на причини за изменението
или прекратяването ù, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. Оттогава размерът на издръжката не е променян.
Майката и детето живеят в село Нейково, община Котел.
За периода, за който срещу подсъдимия е повдигнато обвинение -
16.08.2019г. до 16.01.2022г., подсъдимият не е заплащал дължимата
издръжка, възлизаща в общ размер 2400.00 лева.
Подсъдимият е трудоспособен, работел е при различни работодатели,
собственик е на недвижими имоти.
Съдът изгради описаната фактическа фактическа обстановка, след като
анализира поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, които обсъди заедно със самопризнанието на
подсъдимия, депозирани пред съда по реда на чл. 372, ал.3 от НПК. Всички
доказателства са непротиворечиви и си кореспондират взаимно.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. М., които са източник
на сведения за периода, през който подсъдимият не изпълнявал задължението
си издръжка. Съдът изключва от доказателствената маса показанията на
подсъдимия, разпитван в хода на досъдебното производство като свидетел,
преди да бъде привлечен като обвиняем, тъй като обратното би означавало
подсъдимият да дава показания сам срещу себе си.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства, събрани по
2

досъдебното производство.
При така приетото за установено, съдът стигна до правния извод, че
подсъдимият Н. Х. С.. следва да бъде признат за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, затова че през периода от 16.08.2019г. до 16.01.2022г. в
село Нейково, община Котел, след като е осъден да издържа непълнолетната
си дъщеря Р Н. С.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от вноски (30 вноски по 80.00 лева всяка, всичко на обща стойност
2400.00 лева).
Налице са всички обективни и субективни признаци на състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
По силата на посоченото по – горе съдебно решение подсъдимият е
осъден да плаща на непълнолетната си дъщеря издръжка в размер на 80.00
лева на месец. В обясненията си на досъдебното производство подсъдимият,
тогава обвиняем, сочи липсата на доходи като причина за неизпълнение на
задължението. Липсата на парични средства не е обстоятелство, изключващо
както гражданската, така и наказателната отговорност на задълженото лице.
Периодът и местоизвършването на престъплението са установени както
от прочетените писмени доказателства, така и от показанията на свидетелката
М. Деянието е извършено в село Нейково, община Котел, тъй като паричното
задължение е носимо по силата на чл.68, б.“а“ от ЗЗД и длъжникът трябва да
го изпълни в местожителството на кредитора по време на изпълнение на
задължението и местоизпълнението не е определено от закона, от договора
(споразумението има характер на договор) или естеството на задължението.
Доказателства сочат, че майката и детето живеят в село Нейково,
предопределящо местоизпълнение на задължението за издръжка.
Деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и ги е желаел.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени
и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона. Предвидените в чл.183, ал.1 от НК наказания са
лишаване от свобода до една година или пробация. При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2
3

от НПК, според който съдът определя наказанието при условията на чл.58а от
НК, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК, и така
определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението си по
чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията
на чл.55 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществената
опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието,
както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно
чл.57, ал.1 от НК, когато в особената част на НК е предвидена възможност за
извършеното престъпление да бъде наложено измежду две или повече
наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като
се ръководи от правилата на предходните членове.
Личната обществена опасност на дееца прави несъразмерно леко, а
следователно и непоходящо, предвиденото като алтернатива наказание
пробация, поради което на подсъдимия следва да се наложи по – тежкото
наказание лишаване от свобода. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
продължителният период от време, през който подсъдимият не е плащал
дължимата издръжка, която към момента се явява крайно недостатъчна, за да
покрие нарасналите нужди на детето, което вече е на 17 години, и да отговори
на променените социално – икономически условия в държавата. Най –
подходящата продължителност на наказанието е шест месеца, което, след
редукцията с 1/3, остава четири месеца. Съдът не споделя искането на
прокуратурата за определяне на максимално наказание от една година
лишаване, тъй като не се изтъкнаха обстоятелства и доказателства в подкрепа
на искането, а и съдът не установи служебно такива. Двете осъждания на
подсъдимия не обосновават налагане на предвидения от закона максимум.
Деянието е категорията на продължените и се счита за довършено с
преустановяването му. Периодът, за който съдът призна подсъдимия за
виновен, е до 16.01.2022г., съвпадащ с момента на привличането му като
обвиняем. По тази причина не са налице основанията на чл.25 от НК за
кумулиране на наказанието, наложено с настоящата присъда, с наказанията,
наложени по НОХД № 493/2021г. на РС Шумен и НОХД № 426/2021г. на ОС
Шумен, тъй като присъдата по първото дело е влязла в сила на 24.06.2021г., а
4

по второто – на 09.11.2021г.
Тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода към момента,
в който е довършено настоящото престъпление, преценката за приложимостта
на чл.66 от НК е изключена. Наказанието следва да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

С Ъ Д И Я :

5

Номер на акта:	4
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Йовка Желязкова Бъчварова

Дело:	20222210200054
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 март 2022 г.

Присъда по дело №54/2022 на Районен съд - Котел

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите