Решение по дело №3705/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2262
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20193110203705
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                  Година  2019                    Град  Варна

 

           В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД        ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На тридесети октомври         Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                 № 3705              по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Я.З.п."ЕАД против НП № 03-010306  от 03.10.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, на осн.чл.414 ал.1 от КТ на „Я.З.п."ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна.

В жалбата си въззивната страна моли НП да бъде отменено. ЗАНН предвиждал НП да се състави в присъствието на свидетелите, при извършване, или установяването на нарушението и неспазването на това изискване било грубо процесуално нарушение. Освен това била неправилна квалификацията на деянието, като следвало да се приложи нормата, регламентираща съкратената почивка от не по- малко от 24 часа при сумирано изчисляване на работното време.

     

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.К., която изразява становище за отмяна на НП. АУАН бил издаден при процесуално нарушение и предвид активния летен сезон юли месец и наличието на двусменен режим, била налице хипотезата на чл. 153 ал.3 от КТ.

        Въззиваемата страна се представлява от ю.к.О., която моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Не били нарушени процесуалните правила като АУАН първо бил подписан от свидетеля по установяване на нарушението и после  бил предявен и връчен на нарушителя.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        Била извършена проверка на  графици за работа и присъствени/ отчетни форми за явяване на работно място „Апартхотел Голдън Лайн“, стопанисван от Я.З.п."ЕАД. Установило се, че работника Й.Б.- сервитьор, е полагала труд от 29.06.2018г. до 05.07.2018г. – седем последователни дни включително. Било въведено сумирано изчисляване на работното време с отчетен период от един месец. За това, че не била осигурена почивка не по-малка от 36 часа, срещу дружеството бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП.

         

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства.

        Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства по  делото, а именно - материалите по АНП- протокол за проверка, отчетна форма, заповеди на работодателя, заповед за компетентност, идентификационна карта и други.

        Като добросъвестни, конкретни и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на св.И. и Б., с изключение на твърдението на Б., че не е присъствала при съставянето на АУАН, който бил предварително подписан от свидетеля при установяване на нарушението. В тази им част твърденията й противоречат на показанията на св. И.. При преценката си чии показания да кредитира, съдът взе предвид, че за разлика от тези на св. Б., показанията на св. И. са конкретни и подробни от една страна, а от друга страна – тя е незаинтересована лично от изхода на делото.

       

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        

Материалният закон е приложен правилно.

        Неспазването на изискването за осигуряване на седмична почивка в случай на сумарно изчисляване на работното време е нарушение на чл.153 ал.2 от КТ. Не е установено в този период да има промяна на смените, поради което не е приложима нормата на чл. 153 ал. 3 от КТ. Ангажирана е отговорност на юридическо лице, което не може да формира воля и  не се дължи търсене и доказване на вина и е без значение дали нарушението е извършено умишлено, непредпазливо, или случайно.

Не са налице предпоставките за прилагане на чл.415в от КТ. За да се приложи този текст от закона, се изисква нарушението да е отстранимо и да е обективно отстранено незабавно след установяването му. Този тип нарушения не са отстраними и в този смисъл е налице константна практика на съдилищата. Така например според Решение на Варненски административен съд по КНАХД № 1282/12г., след като законът е  въвел абсолютни минимуми, осигуряващи здравословни условия на труд, не следва да се доказва настъпването на вредни последици от неспазване на задължението  по чл. 153 ал. 2 от КТ, защото  с неизпълнението на това задължение, вредният резултат, изразяващ се  в неблагоприятното въздействие от положения труд, се явява настъпил. 

 Нарушението  не е маловажно и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род. Съдът не констатира такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат извод за ниска обществената опасност на деянието и дееца. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно, допуснатите и други нарушения, описани в констативния протокол. Освен това на съда е служебно известно, че дружеството и друг път е наказвано за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ. / Решение по КАНД №2453/ 2018г. на Адм.съд-Варна./ Фактът, че деянието е извършено в активен туристически сезон също следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това допълнително е утежнило положението на работника, който въпреки високата натовареност, не е могъл да ползва своевременно почивката си.

 

        При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

        АУАН и НП е издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти, направена е съответстваща с тях правна квалификация и деецът е могъл да разбере за какво точно е наказан.

        Съдът не споделя възражението в жалбата, че било допуснато „грубо нарушение“ на процесуалните правила, водещо до отмяна на наказателното постановление. От една страна, законът не  познава понятието „грубо нарушение“. До отмяна на наказателното постановление би могло да доведе само съществено процесуално нарушение. А съществено е онова нарушение, което ограничава правото на защита. Предвид показанията на св.И., не се установява АУАН да е бил съставен в отсъствие на нарушителя, или на свидетеля, който го е подписал. Но дори това да е било така,  то това с нищо не ограничава правото на защита и не  следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. АУАН е предявен и връчен на представител на нарушителя и с това  правата на последния са гарантирани в пълен обем.

     

        По справедливостта на наказанието.

        Законът предвижда размер на  санкцията от 1500 до 15 000 лева. Наложената санкция клони към минималния размер, макар да е над него и предвид наличието на горепосочените отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието не е несъразмерно тежко на извършеното нарушение и не са налице основание за намаляването му. В този размер санкцията е необходима и достатъчна за да бъдат постигнати предвидените от закона цели. 

 

        Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

  

 

        ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-010306  от 03.10.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, на осн.чл.414 ал.1 от КТ на „Я.З.п."ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

  

 

 

                                                          СЪДИЯ: