Решение по дело №274/2022 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 290
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Светла Радева
Дело: 20223620100274
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Нови пазар, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100274 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 и
чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК във вр.с чл.19 от ЗПК и чл.33 от ЗПК,от
"АПС Бета България"ЕООД,с пълномощник *** Б.Т. срещу М. М. А.,с
адрес:с.В.,обл.Ш.,ул."***"№9.
В исковата молба се твърди,че на ***г.,М. М. А. с ЕГН:********** сключил Договор за
потребителски кредит *** с "Кредисимо"АД ,с ЕИК:17530437,със седА.ще и адрес на
управление:гр.София,район "Лозенец",ул."Якубица"№7Б,по силата на който ,получил
сумата от 1000.00лв.,срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 96.67лева ,в срок
до 10.10.2016г.,когато е падежирала последната вноска,съгласно Приложение №1 към
Договора за потребителски кредит,съдържащ Погасителен план,неразделна част от Договора
за кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%,както и годишен
процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона
за потребителския кредит,Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги,Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
В раздел Х ,чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя,неразделна част от Договора за кредит,страните се съгласили,че при забавяне
на плащането на погасителна вноска,М. М. А. ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането,направени от
"Кредисимо"АД.
В раздел VI ,чл.5 от ОУ,страните постигнА. съгласие,М. А. да заплаща всички
разноски,свързани с неизпълнението му..
В раздел VIII ,чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на "Кредисимо"АД да уведомява
М. А. за забавата му чрез водене ,включително чрез трети лица,на всякаква кореспонденция
с кредитополучателя,да провежда с кредитополучателя телефонни разговори,да му изпраща
телефонни съобщения,писма и стикери.
1
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г.,"Кредисимо" като
цедент,прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски
кредит,на цесионера "АПС Бета България"ЕООД.М. А. бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от ***г.
Ответникът М. А. не изпълнил в срока задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок на договора,както и към момента на предявяване на иска.
Във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,по ч.гр.д.№***г.по
описа на НПРС ,била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№***г.,връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника,поради което,съдът указал
на заявителя че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което признае за установено,че ответникът М. М. А. дължи на ищеца "АПС Бета
България" сумата от 1 868.56лв.,както следва:главница в размер на 1000.00лв.,договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 256.71лв.за периода от 10.10.2015г.до
10.10.2016г.,законна лихва за забава върху главницата в размер на 611.85лв.за периода от
10.10.2015г.до ***г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в заповедното и исковото
производство съдебни и деловодни разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,който,чрез
назначения му особен представител по делото адв.И. Х. -*АК,е депозирал писмен отговор на
предявения иск.Признава същия по допустимост,но го оспорва по основание и по размер.
Счита,че от представените доказателства не може да се установи дА. сумата е усвоена от
посочения кредитополучател,както и,че същият надлежно е бил уведомен за извършената
цесия.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.И. Х.,която
оспорва иска по основание и размер.Моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
За установяване на исковата си претенция,ищецът е представил по делото Договор за
потребителски кредит №***/***г.,сключен между „Кредисимо“АД ,със седА.ще и адрес на
управление: гр.София ,р-н Лозенец,,ул.“Якебица“№7Б,с
ЕИК:*********,представлявано заедно от *** А.П.Б. и С.Р.Я. /от една страна/ и от друга
страна – М. М. А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.В.,обл.Ш.,ул.“*** „№**
/кредитополучател/ ,по силата на който ,“Кредисимо“ се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия,посочени в договора,при
условие,че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено .Параметрите на
договора са описани в Приложение №1 към същия,а именно : размер на кредита -
1000.00лв./хиляда лева /, който следва да бъде върнат на 13 погасителни вноски,всяка от
които в размер на по 96.67лв.,при лихвен процент на кредита -41.24%, Годишен процент на
разходите -50 %,общ размер на всички плащания :1 256.71лв.
В приложения погасителен план е уговорен размера на главницата и договорната
лихва,включени във всяка от погасителните вноски.
Нито в представения договор,нито в приложението към него е положен подпис от името
на кредитополучателя,а са нА.це два подписа само срещу наименованието „Кредисимо“ .На
всяка страница под Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо „АД също
има поставени по два подписа,за които не е уточнено от кои лица са положени.
2
Не е нА.чен подпис на ответника М. М. А. и в представения от ищеца Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Въпреки вменената му доказателствена тежест,ищецът не е представил убедителни
доказателства,от които да се установи по безспорен начин ,че ответникът по делото М. М. А.
е страна по процесния договор за кредит,както и ,че кредиторът му е предоставил в заем
сумата от 1000.00 лева за посочения срок от време и при уговорените условия,твърдени в
исковата молба.
Ищецът е представил Договор за цесия от ***г. и Приложение №1 към него/с крайно
нечетливо съдържание,но все пак от същото е видно,че под №** е посочено името на М. М.
А./ ,по силата на който договор,страните – „Кредисимо „ЕАД/цедент 1“, „Ай тръст“ЕООД
/цедент 2/ и „АПС Бета България „ЕООД /цесионер/ са се уговорили,че цедент 1 продава
възмездно на цесионера свои парични вземания ,произтичащи от просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица,сключени между цедент 1 в качеството на
кредитодател и физическите лица,в качеството им на кредитополучатели,индивидуА.зирани
в Приложение №1 към договора ,които къмдата ***г.са в размер на 1 217 129.93лв.
По делото не са нА.чни доказателства за това,извършената цесия да е била съобщена на
посочения длъжник М. М. А..
Във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК,съдът е издал Заповед №***г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №***г.по описа на Районен съд –Нови пазар/,с която е разпоредил длъжникът М.
М. А. да заплати на кредитора АПС Бета България ЕООД сумите: главница в размер на
1000.00лв.,договорна лихва от 10.10.2015г.до 10.10.2016г.в размер на 256.71лв.,мораторна
лихва от 10.10.2015г.до ***г.в размер на 611.85лв.,държавна такса в размер на
37.37лв.,***ско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Посочено е,че вземането е за задължение по договор за кредит ***/***г.,сключен с
„Кредисимо“ АД,като то е прехвърлено на настоящия заявител с договор за цесия от ***г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК,поради
което,на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК ,съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен срок
може да предяви иск за установяване на вземането си,като довнесе следващата се държавна
такса,което той е сторил.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Искът е предявен от надлежно легитимирано лице,при нА.чие на правен интерес и се
явява процесуално допустим,а разгледан по същество –неоснователен и недоказан,поради
следното:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите,които
индивидуА.зират предмета на спора,а именно –правопораждащия факт,съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на
субективното право.Липсата й има за последица отхвърляне на иска като неоснователен.
Спорно между страните /предвид направените от процесуалния представител на
ответника възражения / е:дължи ли ответникът на ищеца претендираните от него суми,за
които е издадена заповедта за изпълнение,бил ли е надлежно уведомен ответникът-длъжник
за извършеното прехвърляне на вземането по отношение на него от страна на „Кредисимо
„АД към АПС Бета България ЕООД,дА. с договора за цесия е било прехвърлено вземането
към ответника.
Основанието,от което произтича претендираното от ищеца вземане е Договор за
потребителски кредит №***/***г.,сключен между „Кредисимо“АД ,със седА.ще и адрес на
управление: гр.София ,р-н Лозенец,,ул.“Якебица“№7Б,с ЕИК:*********,представлявано
заедно от *** А.П.Б. и С.Р.Я. /от една страна/ и от друга страна – М. М. А. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.В.,обл.Ш.,ул.“*** „№** /кредитополучател/ .
Според характера,това е договор за кредит –чл.286 ал.3 от ТЗ,тъй като една от страните
3
по сделката е търговец /„Кредисимо“АД /и договорът е сключен с оглед упражняването на
търговската му дейност.
Договорът е неформален и реален,който се счита за сключен не в момента,когато между
страните и постигнато споразумение ,едната да заеме,а другата да получи в заем пари или
заместими вещи,а когато въз основа на това споразумение ,заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК,който беше
разпределен и с проекта за доклад по делото,като той следваше да установи възникването на
облигационната връзка между страните,въз основа на която претендира изпълнение,като
установи вземането си по основание и размер,както и,че ответникът –длъжник е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Поради липса на подпис на ответника в процесния договор за кредит ,Общите условия за
предоставяне на кредити от „Кредисимо „АД и Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити ,съдът намира,че не може да се
установи по категоричен начин вА.дно възникнало правоотношение между „Кредисимо“АД
и М. М. А..
Не се установи и реално предаване в заем на ответника на твърдяната парична сума в
размер на 1000.00лв.,предмет на договора за кредит.
Безспорно се установява,че след датата,посочена като такава на сключване на договора
за кредит,с Договор за цесия от ***г. и Приложение №1 към него/с крайно нечетливо
съдържание,но все пак от същото е видно,че под №** е посочено името на М. М. А.
/,носителят на твърдяното вземане-„Кредисимо „„ЕАД/цедент/ е прехвърлил на цесионера
„АПС Бета България „ЕООД възмездно ,свои парични вземания ,произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,сключени между цедент 1
в качеството на кредитодател и физическите лица,в качеството им на
кредитополучатели,индивидуА.зирани в Приложение №1 към договора ,които към дата
***г.са в размер на 1 217 129.93лв.
По делото не са нА.чни доказателства за това,извършената цесия да е била съобщена на
посочения длъжник М. М. А..
Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение,т.е. срещу изпълнение на лице,което не е носител на
вземането.
.Съобразно задължителната съдебна практика ,цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба на цесионера .Такова уведомление не е
приложено към исковата молба,поради което,съдът намира,че цесията не е породила своя
прехвърлителен правен ефект спрямо ответника и ищецът не се легитимира като носител на
вземанията по процесния договор за кредит се легитимира ищецът.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че доколкото не се установи основанието,от
което произтича претендираното от ищеца вземане , възникването на облигационната връзка
между страните,сочени като кредитор и длъжник по същото, основанието и размера на
същото,надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия /и то при недоказан
главен дълг/ ,предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото,следва да се отхвърли искането за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Следва да се отхвърли и искането за присъждане в полза на ищеца на направените в
настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Водим от гореизложеното,съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във
вр.с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК във вр.с чл.19 от ЗПК и
чл.33 от ЗПК,от "АПС Бета България"ЕООД,с ЕИК:*********,със седА.ще и адрес на
управление:гр.София,р-н Триадица,бул.“България“№81В,с пълномощник по делото *** Б.Т.
срещу М. М. А. с ЕГН:**********,с адрес:с.В.,обл.Ш.,ул.*** ,да бъде признато за
установено,че ответникът М. М. А. дължи на ищеца "АПС Бета България" сумата от 1
868.56лв.,както следва:главница в размер на 1000.00лв.,договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 256.71лв.за периода от 10.10.2015г.до 10.10.2016г.,законна
лихва за забава върху главницата в размер на 611.85лв.за периода от 10.10.2015г.до
***г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията./за което е издадена Заповед №***г.за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***г.по описа на Районен съд –Нови
пазар/.
ОТХВЪРЛЯ искането на от "АПС Бета България"ЕООД,с ЕИК:*********,със седА.ще и
адрес на управление:гр.София,р-н Триадица,бул.“България“№81В,с пълномощник по делото
*** Б.Т. срещу М. М. А. с ЕГН:**********,с адрес:с.В.,обл.Ш.,ул.*** за присъждане на
направените по ч.гр.д. №***г.по описа на Районен съд –Нови пазар съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 87.37лв./за което е издадена Заповед №***г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***г.по описа на Районен съд –Нови
пазар/.
ОТХВЪРЛЯ искането на от "АПС Бета България"ЕООД,с ЕИК:*********,със седА.ще и
адрес на управление:гр.София,р-н Триадица,бул.“България“№81В,с пълномощник по делото
*** Б.Т. срещу М. М. А. с ЕГН:**********,с адрес:с.В.,обл.Ш.,ул.*** за присъждане на
направените по настоящото гр.дело №274/2022г.по описа на Районен съд –Нови пазар
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 435.52лв./от които 74.72лв.държавна такса и
360.80лв.-депозит за адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника./.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5