Номер 8605.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20203000600295 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на ЧНД №2195/2020г. по описа на Районен съд-Варна и отмяна
на постановеното определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, като делото
бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното по ЧНД №2195/20г. определение, с което е определено общо
наказание, в размер на една година "лишаване от свобода" между наложените
по НОХД №5681/2018г.,НОХД №739/2019.,НОХД №3522/19г. и НОХД
№1335/2010г., всички на Районен съд гр.Варна, като сочи за допуснато
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Главният прокурор изтъква, че съдебният акт е постановен при
съществено нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е
включил в съвкупността наложените наказания по НОХД№5681/2018г. и
НОХД№1335/2020г., които се намират помежду си в съотношение на
рецидив.
1
Като не е приложил разпоредбите на чл.23-25 от НК, съдът е допуснал
нарушение на закона.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице Т.М. и неговия защитник се явяват лично, като изразяват
становище за основателността на искането. Молят при новото разглеждане на
делото от първоинстанционния съд да се отчете пълната съдимост на лицето,
при спазване на принципа за най-благоприятно съчетание на осъжданията за
М..
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура и осъденото лице и провери материалите по делото,
направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението и има за предмет съдебен акт от категорията
на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за
определяне на общо наказание по чл.306,ал.1,т.1 от НПК, което не подлежи на
проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение 1137 от 09.07.2020г. по ЧНД №2195/20г. Районен съд-
Варна е определил общо наказание на Т. Д. М. , в размер на една година
"лишаване от свобода" между наложените по НОХД №5681/2018г., НОХД
№739/2019.,НОХД№3522/19г. и НОХД №1335/2010г., всички на Районен съд
гр.Варна.
Видно от данните за съдимост на лицето Т. Д. М. , същия е осъждан за
престъпления от общ характер
Каква е картината на съдимостта:
1. С присъда по НОХД № 1866/2003 г. по описа на РС– Варна, влязла
в сила на 07.09.2005г. на осъденото лице е наложено наказание на осн.
чл.23 ал.1 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от десет години, което е
следвало да изтърпи при строг режим, за престъпления по чл.116 ал.1 т.6
пр.2 от НК и по чл.194 ал.1 от НК, извършени на 14.08.2002 г.
2. С определение по НОХД № 762/2014 г. по описа на РС– Добрич,
постановено и влязло в сила на 13.06.2014 г., на осъденото лице е
2
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което
е следвало да изтърпи при първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“от НК,
извършено на 24.03.2014 г.
3. С определение по НОХД № 4660/2014 г. по описа на РС– Варна,
постановено и влязло в сила на 22.10.2014г. на осъденото лице е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два
месеца, което е следвало да изтърпи при първоначален "строг" режим, в
условията на затвор, за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, извършено на
09.07.2013г.
С определение по ЧНД № 4946/2014 г. по описа на РС– Варна, влязло в
сила на 28.11.2014 г., на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, е било
наложно на осъдения по влезлите в сила присъди по НОХД №762/2014 г.
поописа на РС-Добрич и НОХД № 4660/2014 г. на РС-Варна, най-тежкото от
тях, а именно една година и два месеца „Лишаване от свобода“, което е
следвало да изтърпи при първоначален строг режим, в условията на затвор.
На основание чл.25 ал.2 от НК е било зачетено изтърпяното до момента
наказание от осъдения.
С определение по ЧНД № 507/2015 г. на ОС – Варна, влязло в сила на
06.05.2015 г., осъденото лице е било освободено условно предсрочно от
изтърпяването на останалата част – 3 месеца и 28 дни, от наложеното му с
определение по ЧНД № 4946/2014 г. на РС –Варна, общо наказание в размер
на една година и два месеца лишаване от свобода. Установен е бил
изпитателен срок в размер на шест месеца.
4. С определение по НОХД № 1066/2016 г. по описа на РС– Варна,
постановено и влязло в сила на 14.03.2016г. на осъденото лице е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което
е следвало да изтърпи при първоначален строг режим, в условията на
затвор, за престъпление по чл.196 ал.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от
НК, извършено на 16.02.2016 г.
5. С определение по НОХД № 2127/2017 г. по описа на РС– Варна,
постановено и влязло в сила на 06.06.2017 г. на осъденото лице е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
което е следвало да изтърпи при строг режим, за престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК, извършено на 19.07.2016 г.
6. С определение по НОХД №5681/2018 г. по описа на РС– Варна,
постановено и влязло в сила на 22.01.2019 г. на осъденото лице е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което
е следвало да изтърпи при първоначален строг режим, за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
3
чл.18 ал.1 от НК, извършено на 23.11.2018г.
7. С определение по НОХД №739/2019г. по описа на РС – Варна,
постановено влязло в сила на 08.10.2019 г. на осъденото лице е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е
следвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. На
основание чл. 59 ал. 1 от НК е било зачетено времето, през което
осъденият е бил предварително задържан по досъдебното производство,
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, извършено на 08.08.2018 г.
8. С определение по НОХД №3522/2019г. по описа на РС – Варна,
постановено влязло в сила на 30.10.2019 г. на осъденото лице е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е
следвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1,вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29,
ал.1, б."а"и б."б" от НК, извършено на 12.06.2018г.
9. Със споразумение по НОХД №1335/2020 г. на PC - Варна, влязло в
законна сила на 04.06.2020г. за деяние, извършено на 29.07.2019 г. и на
12.09.2019 г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1 т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б."а" и б."б" вр. чл.18, ал.1 от НК, и престъпление по чл.211 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а" и б." от НК, му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1/една/година, при първоначален
СТРОГ режим;
Правилен е извода на съда, че подлежащи на преценка с оглед
групиране са наложените наказания по НОХД №5681/2018г.,НОХД
№739/2019.,НОХД №3522/19г. и НОХД №1335/2010г., всички на Районен съд
гр.Варна. Първоинстационния съд не е съобразил обаче, че престъпленията по
НОХД№5681/2018г. и НОХД№1335/2020г. на Варненския районен съд се
намират помежду си в условията на рецидив, тъй като присъдата по
НОХД№5681/18г. е влязла в сила на 22.01.2019г., а престъплението по
НОХД№1335/2020г. е извършено на 29.07.2019г., т.е. след тази дата.
Съгласно задължителните указания на Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по
н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, по отношение на престъпленията, които са в
условията на рецидив, съдът следва да постанови тези наказания да се
изтърпят поотделно. Ако тези престъпления поотделно са в реална
съвкупност с трето престъпление, съдът следва да провери по коя от тези
реални съвкупности общото наказание заедно с наказанието за третото
престъпление е най-благоприятно за подсъдимия и тогава да постанови общо
наказание за съвкупността и това за отделно изтърпяване.
Съобразявайки изложеното, като е определил общо наказание
включвайки присъдите по НОХД№5681/18г. и НОХД№1335/20г., районния
4
съд е допуснал нарушение на закона. Тъй както извършените престъпления по
двете дела се намират поотделно в съвкупност с това по НОХД№739/189г.,
съдът е следвало да съобрази кое групиране се явява най-благоприятно за
осъденото лице, като определи общо наказание по двете и постанови отделно
изтърпяване на третото.
По този начин, съдът е нарушил и разпоредбите на чл.23-25 от НК. В
същото време съдът е следвало да изложи мотиви и досежно цялостната
престъпна дейност на осъденото лице, за личността му и възможността
определеното общо наказание да изпълни целите на наказанието по чл.36 от
НК /ППВС№4/65г./
Като е групирал наказания за извършени престъпления, които се
намират в условията на рецидив, съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение и е постановил незаконосъбразен акт.
Ето защо, настоящия състав приема, че съдът постановил атакуваното
определение е допуснал съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което дава
основание приключеното наказателно производство да бъде възобновено.
Допуснатото неправилно приложение на закона може да бъде отстранено чрез
групиране и определяне на общо наказание и постановяване на отделно
изтърпяване на наказанието за престъпления, което е в условията на рацидив
по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК. Констатираните нарушения на
материалния и процесуален закон не могат да бъде изправени от настоящата
инстанция,тъй като това означава, че въпросът за групиране ще бъде
разрешен на първи път от нея. Следва първоинстанционния съд да обсъди
всички факти и съображения за осъденото лице по групирането и
приложението на чл.24 от НК, с оглед правото му на защита.
Водим от горното, съдът намира, че следва да възобнови ЧНД
№2195/2020 г. по описа на Районен съд-Варна и отмени постановеното
определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Ето защо и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл.
348, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ЧНД №2195/2020г. на
Районен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение №1137 от 09.07.2020г. по ЧНД №2195/20г.
Районен съд-Варна, като
5
ВРЪЩА делото на РС-Варна за ново разглеждане от друг състав, от
стадия на съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6