РЕШЕНИЕ
№ 3402
гр. Варна, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20253110110029 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от Б. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. .....,
вх. ..., ет. ....., ап. ...., за постановяване на мерки за защита срещу П. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., ж. к. ......., бл. ...., вх. ...., ет. .....
Молителката излага, че с ответника са бивши съпрузи, като от брака си имат
пълнолетен син – Д. П. Б.. Излага, че от прекратяване на брачната връзка между страните
ищцата е подложена на постоянен тормоз от ответника, като през последните месеци
тормозът ескалирал, тъй като П. Б. не одобрявал приятелката на сина им Д..
Сочи, че в периода от 21.06.2025 г. до 15.08.2025 г. ответникът е изпращал на Д.
съобщения, съдържащи обиди и заплахи спрямо Б. Ж., наричал я „простата ти ограничена
майка“, „лъжкиня, която няма очи да застане срещу мен“, която събира „крадци и деца на
затворници и наркоманки“. Сочи още, че съобщенията съдържали и конкретни заплахи:
„много скоро ще се видим и ще ти покажа кой е нещастникът“, „ аз влизам в играта“.
Твърди, че в периода от 21.06.2025 г. до 07.08.2025 г. И. К., съпруга на ответника,
провеждала телефонни разговори с кметовете на с. А. и с. П., като настоявала Б. Ж. да бъде
уволнена с мотиви за аморално поведение от страна на Ж. и твърдения, че синът й е
наркозависим.
1
Излага, че на 14.08.2025 г. ответникът, заедно с И. К., посетил местоработата на
молителката и пред колега на последната заявил, че „тя е ***, как може да работи в
училище с деца, тя е подла и долна и работи в такива среди“. На същата дата посетили и
кмета на с. П., като разпространили твърдението, че Б. Ж. е *** и синът й е наркоман.
Отново на 14.08.2025 г., вечерта, ответникът заплашил сина си, че на следващия ден щял да
отиде и очерни молителката пред блока.
На 15.08.2025 г., около 10:30 ч., ответникът и съпругата му отишли пред жилищния
блок на молителката и настойчиво започнали да звънят на домофона. Молителката
изпаднала в паника и подала сигнал на тел. 112.
Настоява срещу ответника да бъде издадена заповед за защита с посочените в
молбата мерки.
В законоустановения срок ответникът П. Б.,чрез процесуалния си представител адв.
В. К., оспорва да е извършвал актове на домашно насилие спрямо Б. Ж..
Настоява молбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание молителката Б. С. Ж. се явява лично и се представлява от адв. С.
Ж. от АК –София. Поддържа депозираната молба. Депозира писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът П. Д. Б. не се явява лично, представлява се от адв. В.
К. от АК – Добрич. Оспорва подадената молба. Депозира подробни писмени бележки.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че страните са бивши съпрузи.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Б. С. Ж., с която
същата декларира, че в периода от 21.06.2025 г. до 15.08.2025 г. ответникът е изпращал на
сина им Д. съобщения, съдържащи обиди и заплахи спрямо Б. Ж., наричал я „простата ти
ограничена майка“, „лъжкиня, която няма очи да застане срещу мен“, която събира „крадци
и деца на затворници и наркоманки“, „много скоро ще се видим и ще ти покажа кой е
нещастникът“, „ аз влизам в играта“. В периода от 21.06.2025 г. до 07.08.2025 г. И. К.,
съпруга на ответника, по внушение на последния, провеждала телефонни разговори с
кметовете на с. А. и с. П., като настоявала Б. Ж. да бъде уволнена с мотиви за аморално
поведение от страна на Ж. и твърдения, че синът й е наркозависим. На 14.08.2025 г.
ответникът, заедно с И. К., посетил местоработата на молителката и пред колега на
последната заявил, че „тя е ***, как може да работи в училище с деца, тя е подла и долна и
работи в такива среди“. На същия ден посетили и кмета на с. П., като разпространили
твърдението, че Б. Ж. е *** и синът й е наркоман. На 14.08.2025 г., вечерта, ответникът
заплашил сина си, че на следващия ден щял да отиде и очерни молителката пред блока. На
15.08.2025 г., около 10:30, ответникът и съпругата му отишли пред жилищния блок на
молителката и настойчиво започнали да звънят на домофона. Действията на ответника
предизвикали паника у молителката и последната подала сигнал на тел. 112.
2
Издадена е Заповед за незабавна защита № 163/20.08.2025 г., с която са постановени
мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.
Видно от Справка за съдимост, издадена на 28.08.2025 г., лицето П. Д. Б. не е
осъждано.
От справка изх. № РД-03-631/28.08.2025 г., издадена от „Център за психично здраве д-
р П.Станчев - Добрич“ ЕООД – Варна, се установява, че П. Б. не се води на диспансерен
отчет и към момента няма регистрирани хоспитализации в „Център за психично здраве д-р
П. Станчев - Добрич“ ЕООД.
От аудиофайл с име *********.wav за прието обаждане от тел. № ********** в 10:41
ч. на 15.08.2025 г. в РЦ 112 - Варна, се установява, че женски глас съобщава, че се казва Б.
Ж., съобщава за тормоз от бившия си съпруг и настоящата му съпруга, които постоянно
ходят й я клеветят, сега са пред блока й (бл. 138) и й звънят постоянно на звънеца.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В. Г. и Д. Б. - на страната на молителката, И. Б. К.-Б.а и Д. Д. – на страната на
ответника.
В показанията си свид. Г. излага, че познава молителката от месец септември
миналата година, и двамата били от новите възпитатели в училище „Д-р П. Берон“ в с. П..
Сочи, че на 14.08.2025 г., в качеството си на дежурен учител, изпълнявал временно
функциите на директор. Бил навън на двора, когато дошли мъж и жена. Свидетелят ги спрял
още отвън и ги поканил да влязат във фоайето на училището. Излага, че започнали да
обиждат Б. С. – твърдели, че последната на предходната си работа била „****“, и как било
възможно директорката да назначи „****“ за възпитател в училището. Свидетелят им казал,
че няма такава информация, и им предложил да напишат молба до директорката, при което
мъжът и жената казали, че няма проблем и че щели да се свържат където трябва, с местната
община включително, щели да отидат до кмета на с. А.. Свидетелят взел телефонния номер
на господина, за да може да се свърже директорката с тях.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, свид. Д. Б., син на страните, заявява, че
родителите му се развели преди около десет години, като от тогава са в „недобри
отношения“. Сочи, че знае от молителката, че на 14.08.2025 г. П. Б. е отишъл на работното й
място, училище „***“, и я е злепоставил пред учителя, който е бил там, като я е нарекъл
„***“. Вечерта свидетелят се обадил на П. Б., за да го попита защо е злепоставил майка му, и
Б. казал, че ще дойде и пред тях. На 15.08.2025 г. дошъл пред дома им и звънял на звънеца,
но Ж. не отворила, обадила се на тел. 112, тъй като много се стреснала. Сочи, че знае от
директорката на училището, че И. К. е провеждала телефонни разговори с кметовете на с. А.
и с. П.. Заявява, че между него и ответника има напрежение, тъй като П. Б. не харесвал
настоящата приятелка на свидетеля. Същият, вкл. чрез Б. Ж., се опитвал да накара свидетеля
да се раздели с приятелката си.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
3
възможната заинтересованост от изхода на спора, свид. И. Б. К.-Б.а – съпруга на ответника,
излага, че не знае дали съпругът й иска синът му да се раздели с приятелката си, но „по
принцип не му е приятно всичко това, което става“. Сочи, че на 14.08.2025 г. е провела
разговор с кмета на с. П., но било поради това, че братът на Ж. звънял на П. Б. и му казал, че
малко преди това му се е обадил кметът на с. П., който го бил информирал, че Б. е ходил при
него и му казал, че Д. е наркоман. При разговора на свидетелката с кмета последният казал,
че няма такова нещо, не ги познава и не е говорил с никого преди малко. Сочи още, че на
14.08.2025 г. са ходили да търсят Б. Ж. в училището, тъй като трябвало да се платят
семестриалните такси на Д., но нея я нямало, разговаряли с господин, който изпълнявал
функция на заместник-директор и който казал, че Ж. е в отпуск. Свидетелката и П. оставили
телефонния номер на П. за връзка с директорката, която да осъществи контакт с Б., защото
П. и Б. били с блокирани номера. На 15.08.2025 г. свидетелката и П. отишли пред входа на
Б., тъй като имали уговорена среща с Д.. П. се опитал да звънне на Д., но телефонът на
последния бил изключен и звъннали на домофона два пъти, след което отишли до магазина,
върнали се, изчакали малко и се прибрали.
От показанията на свид. Д. Д. се установява, че същият познава П. Б. от пет-шест
години. Не познава Б.. Знае от П., че с последната са се чули през м. ноември и оттогава не
са се чували. Знае още, че на 15.08.025 г. П. е трябвало да се види с Б. и сина им, тъй като си
били уговорили някаква среща. Заявява, че П. работи и живее в Белгия.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, основана на твърдения
за осъществявано по отношение на молителката Б. Ж. в периода 21.06-07.08.2025 г. и на дати
14.08.2025 г. и 15.08.2025 г. домашно насилие, поради което съдът приема, че молбата е
депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от Закона преклузивен срок. Същата е допустима
за разглеждане.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За
да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие
по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е. следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо
от предвиденото в нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с
4
техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствената тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
В настоящия случай съдът намира, че депозираната молба е основателна. Установено
в хода на производството, посредством събраните доказателства, е осъщественото от
ответника поведение, попадащо в хипотезите на предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на
домашно насилие и представляващо психическо такова спрямо молителката Б. Ж.. За този си
извод съдът кредитира приложената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
както и показанията на свид. Г. и свид. Б., последните ценени по реда на чл. 172 от ГПК, при
отчитане на обстоятелството за влошените отношения между свидетеля и ответника.
Показанията на горните свидетели съвпадат с твърденията, изложени в сезиращата съда
молба за защита, както и в декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
Отделно, от доказателствения материал по делото се установява, че страните са имали
конфликтни отношения и в предходни периоди. Следва да се подчертае, че социалното
предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително
се намират в риск по повод упражнявано по отношение на тях насилие, а не да служи за
уреждане на междуличностни спорове. В настоящото производство се установи, че между
страните има междуличностни спорове досежно приятелката на свид. Б., който не може и не
следва да бъде разрешаван в настоящото производство.
Установеното противоправно поведение от страна на ответника е проява на насилие,
категоризирано като психическо такова. Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице
необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и
евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии и отчитане на
обстоятелството, че в производството се установи, че П. Б. живее и работи в ***, съдът
намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН мерки, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката Б. Ж..
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, държавната такса в размер
на 25 лева и разноските по делото следва да бъдат възложени на ответника. Процесуалният
представител на молителката адв. Д. Ж. от АК – София, претендира такива въз основа на
представен договор за оказана правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв, предвид съществуваща между доверителя и довереника роднинска и близка връзка.
5
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съдът определя на адвоката възнаграждение в размер
на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, П. Д. Б., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. С. Ж., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 22 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, П. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ж. к. ......., бл. ...., вх. ...., ет. ...., да заплати на адвокат Д. Ж. от АК
– София, личен № **********, със служебен адрес: гр. С., бул. .... № ..., ап. .... сумата от
600,00 (Шестстотин лева), представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и
съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на Б. С. Ж., ЕГН **********, молителка по
гр. д. № 10029/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж. к. ......., бл. ...., вх. ...., ет. ....,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
държавна такса в размер на 25,00 лева (Двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й, на основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото Решение и заповедта да се връчат на страните и на
Началника на съответното РУ на МВР, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в 7-дневен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6