№ 4901
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100514218 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение от 13.09.2021 г. по гр. дело № 60681 по описа на Софийски
-ти
районен съд за 2021 г., 139 състав, първоинстанционният съд е изменил
размера на присъдената с Решение № 190561 от 09.08.2017 г. по гр. дело №
-ри
32129/2017 г., на СРС, 83 състав, с което е утвърдено споразумение по чл.
51 СК между В. М. и А. Ц. М., месечна издръжка в размер на 1 600.00 лева
в полза на детето И.В. М., като е намалил дължимата от В. М., ЕГН
**********, в полза на детето И.В. М., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. Ц. М., ЕГН **********, месечна издръжка до
размера от 782.33 лева, считано от датата на исковата молба – 22.11.2019 г.,
дължима до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи
до нейното изменение или прекратяване, и е отхвърлил предявения иск, с
правно основание чл. 150 СК, за намаляване на издръжката над 250.00 лева
до размера от 782.33 лева.
1
Със същото Решение е изменен и определения с Решение № 190561 от
-ри
09.08.2017 г. по гр. дело № 32129/2017 г., на СРС, 83 състав, с което е
утвърдено споразумение по чл. 51 СК между В. М. и А. Ц. М., режим на
лични контакти на бащата В. М. с И.В. М..
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, вх. №
25146674 от 04.10.2021 г., на ответницата и насрещен ищец в първата
инстанция - А. Ц. М., с която обжалва първоинстанционното решение относно
режима на лични контакти и в частта относно намалената и така
постановена месечна издръжка, като неправилно, с искане за отмяна на
същото. Претендира разноски. Представя писмена защита по делото от
24.06.2025 г.
Подадена е и втора въззивна жалба, вх. № 25150868 от 13.10.2021 г.,
срещу Решението от 13.09.2021 г. от първоначалния ищец в първата инстанция
– В. М., като обжалва Решението в частта относно постановения режим на
лични контакти и в отхвърлителната част относно издръжката, като
необосновано, незаконосъобразно, недоказано и неправилно, и моли да бъде
отменено и да постанови въззивния съд ново решение по същество, с което да
уважи подадените искове, както те са заявени в исковата молба. Претендира
разноски. Представя писмена защита по делото от 11.06.2025 г.
И двете страни са подали отговори на въззивните жалби, като считат
същите за неоснователни.
Поради постигната спогодба между страните относно режима на лични
контакти на бащата В. М. с детето И.В. М., въззивният съд с протоколно
определение от 08.06.2023 г. е обезсилил първоинстанционното решение в
тази част и е прекратил въззивното производство в тази част на жалбите.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото относно издръжката и обсъди становищата и
възраженията на страните, приема следното:
Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са допустими.
Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
-ти
С първоинстанционното решение Софийски районен съд, 139 състав,
2
е изменил размера на присъдената с Решение № 190561 от 09.08.2017 г. по гр.
-ри
дело № 32129/2017 г., на СРС, 83 състав, с което е утвърдено споразумение
по чл. 51 СК между В. М. и А. Ц. М., месечна издръжка в размер на 1 600.00
лева в полза на детето И.В. М., като е намалил дължимата от В. М., ЕГН
**********, в полза на детето И.В. М., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. Ц. М., ЕГН **********, и я намалил до размер от
782.33 лева, считано от датата на исковата молба – 22.11.2019 г., дължима до
настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното
изменение или прекратяване, и е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 150 СК за намаляване на издръжката над 250.00 лева до
размера от 782.33 лева.
Доводите в жалбите на страните срещу Решението от 13.09.2021 г.
касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
По иск за намаляване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете, ищецът трябва да докаже следните
обстоятелства: 1) че детето не е навършило пълнолетие, 2) че е родител
(рожден или осиновител) на детето, 3) че с влязъл в сила съдебен акт в негова
тежест е определена/присъдена месечна издръжка на детето в съответния
твърдян размер и 4) че трайно съществено са намалели възможностите му да
заплаща на детето месечната издръжка, респ. че трайно съществено са
намалели нуждите на детето от определената месечна издръжка. Тези
изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да
се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение №
2469/1971 г., ІІ г. о. на ВС).
По делото първите три предпоставки са налице, спорна е само
четвъртата – трайно и съществено намаляване на възможностите на даващия
издръжка родител, респ. че трайно съществено са намалели нуждите на детето
от определената месечна издръжка. Първостепенният съд е приел, че чистият
доход на бащата за 2019 г., видно от приложената годишна данъчна
декларация, е около 144 000.00 лева. Този значителен доход обаче е в
миналото за ищеца, тъй като от м. 01.2020 г. и досега ищецът работи в
3
Германия по трудов договор с месечно възнаграждение около 3 000.00 евро –
то е само около два пъти над минималната заплата в Германия. С този месечен
доход и с помощта на своята нова партньорка св. К. (декларирала 1 800.00
евро месечен доход) ищецът следва да покрие собствената му минимална
издръжка от 1 500.00 евро и да плати около половината наем за жилището в
Германия (около 450.00 евро, а разликата трябва да плати св. К.). Така,
ищецът остава с 1 050.00 евро. По време на прекратения брак ищецът и
ответницата са изтеглили кредит за рефинансиране на ипотечен кредит за
жилището, в което живее сега майката с детето, по който вноската сега е около
400.00 евро. Контактът на бащата непременно изисква спокойна трайно
установена обстановка на жилищен дом в град София, поради което
разполагаемият доход на бащата за даване на парична издръжка на детето
следва да бъде намален със средната пазарна наемна цена на неголямо
жилище в столицата – 250.00 евро, както и със средна стойност на самолетни
и жп билети от Германия и до България и обратно на месец – 200.00 евро.
Така, ищецът остава с разполагаем доход за даване на парична издръжка на
детето около 400.00 евро, или 782.33 лева. Твърденият от св. К. потребителски
кредит в Германия, изтеглен от ищеца по време на брака с ответницата, е
останал извън споразумението по чл. 51 СК, а и сам по себе си не може да се
приеме, че следва да намали разполагаемия доход на бащата за даване на
издръжка. Затова съдът е приел, че възможностите на бащата да дава
издръжка понастоящем се простират до сумата от 782.33 лева, като остатъкът
от нужната на детето издръжка следва да се покрие от майката (с месечен
доход 3 000.00 – 3 200.00 лева). Искът на бащата следва да се уважи частично,
като се намали издръжката от 1 600.00 лева месечно на 782.33 лева месечно,
от датата на исковата молба – 22.10.2019 г., и да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер за намаляване до 250.00 лева.
При тези установени факти следва извод, че неправилно
първоинстанционният съд е намалил месечната издръжка на детето И. М. до
782.33 лева и правилно е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.
150 СК за намаляване на издръжката над 250.00 лева до размера от 782.33
лева. Независимо от това, че бащата има намалени доходи в сравнение с
момента на сключване на споразумението по гр. дело № 32129/2017 г., на СРС,
-ри
83 състав, не може да се приеме, че бащата не може да заплаща на дъщеря
си месечната издръжка от 1 600.00 лева. В съдебното заседание във
4
въззивната инстанция на 17.10.2024 г. самият В. М. признава, че брутното му
годишно трудово възнаграждение е 82 000.00 евро. Същият работи като
компютърен специалист. На тази основа той е в състояние да заплаща месечна
издръжка на детето си И. в размер на 1 600.00 лева, без това да го затрудни
финансово. Не са налице визираните основания за намаляване на месечната
издръжка на детето. Правилно първоинстанционният съд не е взел предвид
вноските по изтегления ипотечен кредит за жилището, тъй като размерът им
не намалява значително доходите на даващия издръжка и е облигационно
задължение, което може да бъде репарирано. Същото важи и за изтегления
кредит в Германия. Изложените доводи в тази насока във въззивната жалба на
В. М. са неоснователни.
Неправилен е доводът в жалбата на В. М. и, че разходите на детето не
надвишават 500.00 лева. В първата инстанция е изслушано заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, което и настоящият съд кредитира като
компетентно изготвено, а и не се спори между страните, че детето страда от
заболяването „атипичен аутизъм“, което налага множество специфични
грижи. Детето учи в частно училище „Милея“ за деца със СОП (представен е
договора по делото), ходи на уроци по музика и рисуване, на плуване, като
всички тези допълнителни занимания дават положителни резултати относно
заболяването и състоянието му. Детето има ТЕЛК – 84 %. По делото са приети
като доказателства множество документи за необходими и реално правени
разходи от въззивницата А. М. по лечението (медицински прегледи и
медикаменти за лечение), терапевтични занятия и процедури, и извършени
дейности (рисуване, музика, спорт, ресурсен учител, различни терапии) за
подобряване на състоянието на детето И., които несъмнено доказват негови
повишени потребности и нужда от средства за това (а не както въззивникът
неоснователно твърди липса на реални нужди и разходи на детето, и налични
основания за намаляване на издръжката).
Поради това въззивната жалба на А. Ц. М. е основателна и следва да
бъде уважена. Въззивната жалба на В. М. се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение от 13.09.2021
г. в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено, а в
обжалваната уважителна част – за намаляване на издръжката от 1 600.00
5
лева до 782.33 лева, да бъде отменено, като искът за намаление на
издръжката бъде отхвърлен в тази част.
По разноските за настоящото производство.
Страните претендират разноски за въззивното производство.
А. Ц. М. претендира разноски в размер на 1 000.00 лева. В съдебно
заседание е направено възражение от другата страна за прекомерност на тези
разноски. С оглед фактическата и правна сложност на делото и многото
съдебни заседания по делото (пет съдебни заседания) възражението е
неоснователно. Поради това В. М. следва да репарира направените разноски
от другата страна.
При този изход на спора и неоснователността на въззивната му жалба
искането за разноски на В. М. се явява неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал.
1, изр. 1, предл. 3 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 13.09.2021 г. по гр. дело № 60681 по описа на
-ти
Софийски районен съд за 2021 г., 139 състав, в частта, в която районният
съд е изменил размера на присъдената с Решение № 190561 от 09.08.2017 г. по
-ри
гр. дело № 32129/2017 г., на СРС, 83 състав, месечна издръжка в размер на
1 600.00 лева в полза на детето И.В. М., като е намалил тази дължима от В.
М., ЕГН **********, в полза на детето И.В. М., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А. Ц. М., ЕГН **********, месечна
издръжка до размер от 782.33 лева, считано от датата на исковата молба –
22.11.2019 г., дължима до настъпване на пълнолетие или на законни
предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. М. в частта, в която се иска
намаляване на издръжката на детето И.В. М. от 1 600.00 лева до 782.33 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.09.2021 г. по гр. дело № 60681 по
6
-ти
описа на Софийски районен съд за 2021 г., 139 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за намаляване на издръжката над 250.00 лева до
размера от 782.33 лева.
ОСЪЖДА В. М., ЕГН **********, да заплати на А. Ц. М., ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 1 000.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. М. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7