№ 2054
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № *********/18.02.2021 г., постановено по гр. д. № 73401/2019 г. по
описа на СРС, 174-ти състав е признато за установено по отношение на Д. ИВ. В., ЕГН
********** и Н. М. АРБ., ЕГН ********** на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 153
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д. ИВ. В., ЕГН ********** и Н. М. АРБ., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата в размер на 4149,07 лв., представляваща цена
на доставена незаплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., за
имот, находящ се в гр. София, ул. Триадица, ул. ****, апартамент –кантора, ведно със
законна лихва за периода от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 551,08 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 25.03.2019 г., цена на услугата "дялово
разпределение" в размер на 52,75 лв. за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху
задължението за дялово разпределение в размер на 10,38 лв. за периода от 30.03.2016 г. до
25.03.2019 г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 18326/2019 г. по описа на СРС, като са отхвърлени
предявените искове от Т.С. ЕАД срещу Д. ИВ. В. и Н. М. АРБ. за горницата над 4149,07 лева
до пълния предявен размер, преставляващ цена на доставена незаплатена топлинна енергия
в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., за горепосочения имот, както и за горницата над
551,08 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 14.09.2016 г. до 25.03.2019 г., както и за горницата над 10,38 лв. до пълния предявен
размер, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 25.03.2019 г.
С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. ИВ. В. и Н. М. АРБ. да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 855,06 лв., представляваща разноски за
заповедното и исковото производство.
1
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Д.В. и Н. В.а. Считат, че
първоинстанционният съд е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Изразяват
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че съдебно-счетоводната експертиза е
приета като неоспорена, като твърдят, че такава не им е предоставяна. съобщение от
Топлофикация било залепено на друг апартамент, а не процесния. Изтъкват доводи, че
делото е разгледано в тяхно отсъствие въпреки подадена от тях молба за отлагане на делото,
за да представят допълнителни доказателства по две прокурорски преписки. Отправят
искане до съда за отмяна на решението в обжалваната част.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
настоящият състав споделя мотивите му, поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г.,
ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
2
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди
в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно
самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сградата. В случая от представен нотариален акт от 31.07.1990 г. се
установява, че ответниците са собственици на процесния апартамент, а от заявление от
28.09.2010 г., подадено от Д.В. се установява, че същият е поискал откриване на партида на
негово име за апартамента, като Н.А. изрично е заявила, че е съгласна партидата да се води
на Д.В..
При тези данни ответниците се явяват потребители на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и §1, т. 2 а от ДР
на ЗЕ / приложимата редакция след 17.07.2012 г./ Между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради
което ответниците са задължени лица да заплащат стойността на потребената топлинна
енергия и на услугата дялово разпределение.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия е била приета съдебно-
техническата експертиза/СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвена, която е извършила прецизното изчисление на изравнителните сметки, относими
към процесния период. Доставената топлинна енергия за процесния период, през който
ответниците са били потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ е на цена от
4149,07 лева за периода м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., поради което искът за главница се
явява основателен до този размер. По делото липсват доказателства за извършено плащане
от страна на ответниците, а същият извод е установен посредством приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Тук е мястото да се подчертае, че съгласно чл. 140а ЗЕ, общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. По арг. от чл. 153,ал. 1 ЗЕ и чл. 140а ЗЕ, ответникът в
качеството си на клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената на топлинната
енергия за отопление и за горещо водоснабдяване. Количество и стойност на доставената
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване се установяват с приетите по
делото заключения на СТЕ и ССчЕ. Експертизите са допуснати в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на специални знания в съответните
области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в
които са заложени технически показатели, като същите са компетентно, обективно и
безпристрастно изготвени, поради което съдът намира, че същите правилно са кредитирани
от първоинстанционният съд, а разпределението е извършено по описания и отразен от
експерта по СТЕ начин в съответствие с нормативната уредба и отразява реално
потребеното количество топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЕ топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите
части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал.
3
1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1, а топлинната енергия
по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти. Според ССчЕ, дължимият размер на вземането за услугата дялово
разпределение е 52,75 лева в процесния период, а дължимата лихва за забава е 10,38 лева.
Като е признал сумите в горепосочените размери, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите по отношение на съдебните
експертизи. Двете експертизи са приети в открито съдебно заседание, проведено на
09.02.2021 г., за която дата жалбоподателите са били редовно уведомени на посочения от тях
адрес чрез Н.А. на 27.10.2020 г., но не са се явили в съдебното заседание, видно от
изготвения по реда на чл. 150 ГПК протокол. Съгласно чл.142, ал. 1 ГПК, неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът не могат
да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая тези
предпоставки нито се твърдят, нито се установяват по делото. Липсва процесуален ред и
задължение за съда да връчва съдебната експертиза на страните. Експертизите са изслушани
по реда на чл. 200 ГПК и са приети по делото, доколкото същите не са били оспорени в
откритото съдебно заседание. Следователно разпоредбите на ГПК са спазени, поради което
възражението е неоснователно.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20046363/18.02.2021 г., постановено по гр. д. №
73401/2019 г. по описа на СРС, 174-ти състав В ЧАСТТА, с която е признато за установено
по отношение на Д. ИВ. В., ЕГН ********** и Н. М. АРБ., ЕГН ********** на основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д. ИВ. В., ЕГН ********** и Н. М.
АРБ., ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 4149,07 лв.,
представляваща цена на доставена незаплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. Триадица, ул. ****, апартамент –
кантора, ведно със законна лихва за периода от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 551,08 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 25.03.2019 г., цена на
услугата "дялово разпределение" в размер на 52,75 лв. за периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва считано от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение в размер на 10,38 лв. за
периода от 30.03.2016 г. до 25.03.2019 г., които вземания са предмет на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 18326/2019 г. по описа
на СРС.
Настоящото решение не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5