РЕШЕНИЕ
№
гр. *** 08.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 734 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от П.Х.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу
О.н.М.П. представлявано от ***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 1792,22 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 04.02.2016 -
04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
предявяване на иска 04.02.2019г.до окончателното изплащане на вземането; иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с
чл.179, ал.2 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от
3070,00лв., представляваща възнаграждение за допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода 04.02.2016 -
04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД с искане да
се осъди ответника да ответника да му заплати сумата от 429,64лв.
представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода
04.02.2016 - 04.02.2019 г.
В обстоятелствената част на
исковата молба сочи, че в процесния период- м.02.2016 г.- м.02.2019 г. е
работил на длъжност “Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна Дежурна част“ в
РУМВР гр. ***. Твърди, че за последните три години не е променяна длъжността
му, като трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага, че
на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Сочи, че от м.02.2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора
на ОДМВР-***и графици от Началник РУМВР-*** за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение
на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън
установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121
з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Сочи, че такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г. , но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. Счита, че с този коефициент се получават чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение
коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че
за процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба
(01.02.2019год.) до 01.02.2016год., е положил нощни 12 часови дежурства, както
следва:1. за 2016г.: за м.02. -40ч.; за
м.03.-40ч,; за м.04. - 40ч.; за м.05.-96ч.; за м.06.-48ч.; за м.07.-56ч.; за м.08. -40ч.; за м.09.-32ч.; за м.10.
-64ч.; за м.11.-56ч.; за м.12.-24ч. или общо за 2016г.- 536ч. нощен труд, който
преобразуван към дневен е 612,648 ч.; 2. За 2017г.: от 01.01. до 31.03- 184ч.; от 01.04. до 30.06
– 104 часа; от 01.07. до 30.09.- 144 часа; 01.10. до 31.12.-160 часа или общо
за 2017г.- 592 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 676,656 часа; 3. За 2018г.: 01.01. до 31.03 -144часа;
от 01.04. до 30.06 – 152 часа.; 01.07. до 30.09.-64 часа; от 01.10. до
31.12.-124 часа или общо за 2018г.-484 часа нощен труд, който преобразуван към
дневен е 553,212 часа; 4. За 2019г.: за м.01. - 484., който преобразуван към
дневен е 54,854ч. Излага, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния
случай, за процесния период е положил общо 1660 часа нощен труд, който следвало
да се преизчисли с коефициент 1.143 и
съответно възлизал на 1897,38 часа, което от своя страна води до
извънреден труд от 237 часа, който следва да му бъде платен допълнително.
Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 6,00 лв. или за
237 ч. труд му се дължи сумата от 1422лв. Твърди и, че са налице и дължими суми
във връзка с изпълнение на специфични служебни дейности и конкретно: на
основание чл.202, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР /отм./ е издадена Заповед №
1з-1887/19.07.2011г.на Министъра на ВР, по силата на която /т.1.12/ на
служители от ОДЧ се изплаща до 30% от сумата по т.2 (140лв.) по предложение на
прекия им началник. Сочи, че в самата заповед подробно са изброени специфичните
дейности като изрично т.10 е посочено,
че при извършване на повече дейности, се определя допълнително възнаграждение
само за една от тях в по- благоприятния размер. Твърди, че на основание чл.178,
ал.1, т.2 от ЗМВР е издадена Заповед № 8121з- 671/09.06.2015г. на Министъра на
ВР, с която се отменя Заповед № 1з- 1887/19.07.2011 г., като т.1.12. е изменена
и служителите на ОДЧ изрично посочени като лица извършващи специфични дейности
са изключени макар, че реално продължават да ги извършват и по- конкретно по:
т.1.4 „охрана на взривоопасни вещества“ до 50% от сумата по т.2 (140лв.), тъй
като в стаята на ОДЧ при РУ към ОДМВР се намирала каса с оръжия и боеприпаси,
която непрекъснато се охранявала от служителя на смяна; по т.1.7, б.“бб“ -
„охрана на задържани лица“ до 20% от сумата по т.2 (140лв.), тъй като
практически след приключване на работното време охраната на задържаните лица се
осъществява от служителя на смяна в ОДЧ и конкретно в РУ-*** посредством
видеонаблюдение и при възникнала необходимост - чрез физическо присъствие в
помещението за задържане на лица; по т.1.7, б.“вв“ „охрана на сграда и обекти“
до 15% от сумата по т.2 (140лв.), тъй като в РУ-*** няма изграден пост № 1 (за
охрана и пропускателен режим) и след приключване на работното време охраната на
сградата на РУ, ведно с складове и дворно място (заградено с ограда) се
осъществява от служителя на смяна в ОДЧ. Твърди се, че със Заповед №
8121з-532/03.04.2017г. на Министъра на ВР е изменена Заповед №
8121з-671/09.06.2015г. в частта на т.1, т.1.12, т.2 ( увеличена е базата
изплащаните суми за специфични условия от 140лв. на 190лв.) и т.3 съответно
доводите касаещи извършваните дейности от страна на служителите на ОДЧ са
идентични и при действието на този ИАА. Счита, че по силата на издадените от
Началник РУ заповеди досежно оръжието и боеприпасите - макар формално да не е
вписано, че като „Младши оперативен дежурен“ в ОДЧ охранява взривоопасни
вещества, то такива били боеприпасите в шкаф № 1, поради което и приема, че му
е вменено такова задължение. Излага, че по силата на инструкцията има
задължение както да охранява задържаните
лица и най-вече в извънработно време, така и да охранява сгради и обекти на
територията на РУ-МВР гр.***. Твърди, че във връзка с горното не му е изплащана
никакво възнаграждение във връзка с изпълнението на специфичните дейности.
Счита, че е налице неизпълнение на Заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. и Заповед
№ 8121з-532/03.04.2017г. Излага, че в
контекста на неговите задължения и извършвани дейности, съгласно Заповед №
8121з-671/09.06.2015г. същите попадат като такива по т.1.4., т. 1.7.66 и
т.1.7.вв, при което още в момента на издаването и/или от влизане в сила, на
основание т.9, базата на допълнителното му възнаграждение следва да е до 50% от
базата по т.2 Сочи, че предвид липсата на изрична правна норма в посочената
заповед, която да визира изрично мл.ОД и ОД, за него възниква правен интерес да
предяви и този иск за 50% от сумите посочени в издадените заповеди, ведно с
мораторната лихва за забава до 01.02.2019г., а именно:1. за 2016год. (т.9 вр.с
т.1.4 от Заповед № 8121з-671/09.06.2015г., в сила от 24.02.2015г.), както
следва: м.02.-70,00лв., с дължимост 01.03.2016г., мораторна лихва 20,75лв.;
м.03.-70,00лв., с дължимост 01.04.2016г., мораторна лихва 20,15лв.;
м.04.-70,00лв., с дължимост 01.05.2016г., мораторна лихва
19,56лв.;м.05.-70,00лв., с дължимост 01.06.2016г., мораторна лихва 18,96лв.;
м.06.-70,00лв., с дължимост 01.07.2016г., мораторна лихва 18,38лв.;
м.07.-70,00лв., с дължимост 01.08.2016г., мораторна лихва 17,77лв.;
м.08.-70,00лв., с дължимост 01.09.2016г., мораторна лихва 17,17лв.;
м.09.-70,00лв., с дължимост 01.10.2016г., мораторна лихва 16,59лв.; м.
10.-70,00лв., с дължимост 01.11.2016г., мораторна лихва 15,98лв.: за
м.11.-70,00лв., с дължимост 01.12.2016г„ мораторна лихва 15,40лв.; за
м.12.-70,00лв., с дължимост 01.01.2017г., мораторна лихва 14,80лв. или за 2016
г.- главница в размер на 770лв., мораторна лихва 195,51лв; 2.2017год.:
м.01.-70,00лв., с дължимост 01.02.2017г., мораторна
лихва 14.20лв.: м.02.-70,00лв., с дължимост
01.03.2017г., мораторна лихва
13.65лв.: м.03.-70,00лв., с дължимост 01.04.2017 г., мораторна лихва 13.05лв.;
за м.04.-95,00 лв., с дължимост 01.05.2017 г. мораторна лихва в размер на
16.92лв.; м.05.-95,00 лв., с дължимост
01.06.2017 г., мораторна лихва 16,10лв.; м.06.-95,00лв., с
дължимост 01.07.2017г. мораторна
лихва 15,31лв.; м.07.-95,00лв. с дължимост 01.08.2017г., мораторна
лихва 14.49лв.; м.08.-95,00лв., с дължимост 01.09.2017г., мораторна лихва
13,67лв.; м.09.-95,00лв.,с дължимост 01.10.2017г., мораторна лихва 12,88лв.; м. 10.-95,00 лв., с дължимост 01.11.2017 г. мораторна лихва 12.06лв.: м.11.-95,00лв., с дължимост 01.12.2017г., мораторна лихва 11.27лв.;
м.12.-95,00лв., с дължимост
01.01.2018г., мораторна лихва 10.45лв.: или за 2017 г.:
главница-1065лв., мораторна лихва 164,05лв.; за 2018год.: м.01.-95,00лв., с дължимост 01.02.2018г.,мораторна лихва 9,63лв.;
м.02.-95,00лв., с дължимост
01.03.2018г., мораторна лихва 8,89лв.; м.03.-95,00лв., с
дължимост 01.04.2018г., мораторна лихва
8,08лв.; м.04.-95,00лв., с дължимост 01.05.2018г.,мораторна лихва 7.28лв.;
м.05.-95,00лв., с дължимост 01.06.2018г. мораторна лихва 6,47лв.; м.06.-95,00лв., с дължимост 01.07.2017г., мораторна лихва 5,67лв.;
м.07.-95,00лв., с дължимост 01.08.2017г., мораторна лихва 4,86лв.;
м.08.-95,00лв., с дължимост
01.09.2017г., мораторна лихва 4,04лв.; м.09.-95,00лв., с
дължимост 01.10.2017г., мораторна лихва
3,25лв.; м.10.-95,00лв., с дължимост 01.11.2017г., мораторна
лихва 2.43лв.; м.11.-95,00лв., с дължимост 01.12.2017г., мораторна лихва
1,64лв.; м.12.-95,00 лв., с
дължимост 01.01.2018г., мораторна лихва 0,82лв.; или за 2018 г
главница-1140лв., мораторна лихва 63,06; за 2019год главница-95лв., мораторна
лихва към 01.02.2019г.-0,00лв. Твърди, че за допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности в МВР в процесния период
като главница му се дължи сумата от 3070,00лв. главница и мораторна лихва в
размер на 422,62лв. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
Със заявление от 22,07,2019 г., депозирано лично от ищеца, същия е направил
отказ по реда на чл.233 от ГПК от иска за заплащане на възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности както и акцесорния му иск по чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил
служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал следните длъжности от
23.04.2015г - 06.06.2016г. младши автоконтрольор в група ОП към РУ - *** и от
07.06.2016г. до настоящия момент — младши оперативен дежурен в РУ ***, встъпил
в длъжност на 08.06.2016г. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване 1 работното време съгласно
разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142,
ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради
което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ.
Сочи, че чл.187. ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно, като ал.5 на
същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в
процесния период от 01.02.2016г. до 04.02.2019г. по отношение на
регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./
влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на
постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и
2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в
сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е
посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която
съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни,
тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно
откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба
№8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент
1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в
случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да
обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че
часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата
молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не
е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период както извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения
от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда
положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. По отношение на
исковата претенция на основание чл.178, ал.1, т.2 във вр. с т ал.2 от ЗМВР сочи, че за периода 04.02.2016г. -
08.06.2016г. ищецът не е заемал длъжността младши оперативен дежурен в РУ, поради
което за този период исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като
ищецът я обосновава именно със заеманата длъжност като младши оперативен
дежурен. По отношение на периода 09.06.2016г. - 04.02.2019г. счита исковата претенция за неоснователна и
недоказана, тъй като в длъжностната му характеристика няма посочени
специфичните служебни дейности, за извършването на които същият претендира да
му бъде изплатено допълнително възнаграждение. Твърди, че в процесния период е
действала заповед №8121з-671/09.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи,
като съгласно точка 1.4 и 1.7 от същата допълнителни възнаграждения за
изпълнение на специфични служебни дейности следва да се изплащат в съответния
размер на държавните служители в МВР, които пряко изпълняват охрана на
взривоопасни вещества, банкови и други ценности, постова дейност за охрана на
задържани лица и охрана на сгради или обекти.
Сочи, че съгласно т.5 от заповедта допълнителни възнаграждения се
изплащат само за действително отработено време, а съгласно разпоредбата на
чл.26,т.5 от инструкция 1з- 1373/21.06.20Юг. за организацията и реда за
осъществяване на дежурство в МВР оперативният дежурен упражнява контрол за
охрана на структурата и спазването на пропускателния режим. Твърди, че съгласно длъжностната
характеристика младши оперативният дежурен в ОДЧ упражнява контрол на силите по
охраната на пропускателния режим, организира инкасовата дейности контролира
достъпа до помещенията на ОДЧ. Предвид изложеното счита, че за служителите,
заемащи длъжност младши оперативен дежурен не съществува задължение за охрана
на задържани лица, както и преки задължения за охрана на сградата. Излага, че
съгласно чл.31, ал.1 от Инструкция №81213-78/24.01.2015г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в МВР се осъществява чрез наряди по реда на
инструкциите, издадени на основание чл.14. ал.З от ЗМВР, в която инструкция
също не са предвидени задължения за служителите от ОДЧ пряко да осъществяват охрана
на задържани лица. Сочи, че охраната на обекти на МВР е регламентирана в
инструкция №81213-1415/20.11.2015г. за реда и организацията за осъществяване на
дейността по охрана на обекти, в която също няма задължения на служителите от
ОДЧ за пряко осъществяване на охрана на обектите. По отношение на твърдението
за извършена охрана на взривоопасни вещества, банкови или други течности сочи,
че не са налице данни, че в сградата на РУ - *** има помещение, което да
съхранява такива вещества, като сочи и, че оръжията и боеприпасите не попадат в
обхвата на т.1.4 от М3№8121з- Д9.06.2015г. поради изложеното прави извод, че
оперативният дежурен не изпълнява пряко посочените в исковата молба специфични
дейности, за да може да иска да му бъде определено допълнително възнаграждение.
Твърди, че служителите, които подпомагат, организират или контролират
специфичните дейности нямат основание за получаване на допълнително
възнаграждение, тъй като не извършват пряко тези дейност. Излага, че ищецът не
е посочил, че: в помещението на РУ -*** има взривоопасни вещества, къде се
съхраняват същите, през какъв точно период от време са се намирали в РУ - ***
и, че той пряко изпълнява през по-голямата част от работното времето дейността
по охраната им; не е посочил на кои точно дати е извършвал пряко и през
по-голямата част от работното време охрана на задържани лица, тъй като за
охраната на тези лица се назначава наряд - служител изпълняващ патрулно-постова
дейност пост №3 ; не е посочил през кои дни точно твърди че е осъществявал
пряко охрана на сгради на МВР и то за по-голяма част от работното време, тъй
като в РУ - *** има назначен служител на длъжност пропускар, а в извънработно
време охраната на сградата е поверена на служителите от патрулно - постовата
дейност. Поради изложеното счита, че искът в тази си част е неоснователен и
недоказан. Моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че ответникът не е
полагал труд извън установеното му график работно време, както и, че по
отношение на служителите на МВР не следва да се прилага НСОРУ, тъй като по
отношение на тях е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. В нарочни писмени бележки развива подробни съображения
относно неоснователността на исковата претенция.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На първо
място, съдът счита, че следва да се произнесе по направения от страна на ищеца отказ от иска за заплащане
на възнаграждение за изпълнение на специфични дейности както и акцесорния му иск
по чл.86 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.233 от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от
спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да
предяви наново същия иск. Направения отказ от иска по настоящото дело е извършен
преди постановяване на съдебно решение по делото, като предвид същността на
отказа, за извършването му не е необходимо съгласието на ответника. Процесуална
последица от направения отказ е десезиране на съда със спора и прекратяване на
производството по делото в тази му част. С оглед на изложеното съдът счита, че
следва да прекрати производството по отношение предявените искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и,
че за процесния период ищецът е заемал следните длъжности от 23.04.2015г
- 06.06.2016г. младши автоконтрольор в група ОП към РУ - *** и от 07.06.2016г.
до настоящия момент — младши оперативен дежурен в РУ ***, встъпил в длъжност на
08.06.2016г. За тези
обстоятелства са представени и писмени доказателства.
Между страните не е спорно и, че за процесния
период, ищецът е осъществявал трудовата си дейност, по утвърдени графици и
протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на
работното време.
Приобщени като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени
на ищеца, за процесния период трудови възнаграждения, от които е видно, че е
начислен и заплатен нощен труд.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно увеличаване
заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е
изслушана и ССЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и, от която се
установява, че: ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни
часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове нощен труд за периода -1568
ч.; същите са отразени в платежните ведомости на отчетен едномесечен и
тримесечен период; че по отношение на положеният от ищеца нощен труд, няма
съответно преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143; че
часовата ставка на ищеца, на база основните работни заплати за периода, е 6,55,
в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с коефициент 1,143,
съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента
1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да
надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня,
поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за процесния период ищецът е
положил общо 1568 часа нощен труд. Положеният нощен труд, не е бил преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е
заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 1792,22 часа, като за разликата 224,22 часа, се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1468,67 лв., изчислено със средна ставка
6,55 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият
процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от
Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван
положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи
коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца
извънреден труд.
Съдът не обсъжда
събраните по делото свидетелски показания като неотносими към правния спор с
оглед направения отказ от исковете по чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи“. В процесния период са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а
именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007
г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на
полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна
възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да
покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е
заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по
чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в
случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и
социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако
изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през
нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява размера на
претендираните суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 04.02.2016-04.02.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от
вещото лице размер от 1468,67 лева, като до претендирания размер от 1792,22
лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и ССЕ. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция – в отговора на ИМ, ответникът е направил възражение с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатското възнаграждение – същото е основателно, по следните съображения - с
подадената искова молба са предявени три иска, в последствие след приключване
на съдебното дирене ищцата се е отказала от два от тях. Съгласно чл.2, ал.5 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съобразявайки горното, както и цената на останалия единствен
предявен иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер на
адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 332,80
лева, а платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева.
Действително, по делото са събирани допълнителни доказателства – разпит на
свидетели, изслушване на СИЕ, но доколкото ищцата сама се е отказала от част от
исковете си и е пожелала да се прекрати делото в тази му част, следва да понесе
и част от направените до момента разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно
частта, от исковата претенция, която е основателна на ищеца се дължат разноски
в общ размер на 387,44 лева, включващи адвокатско възнаграждение и разноски по
допуснатата ССЕ.
Съгласно чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК ответникът има право
на разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото. Ето защо,
доколкото ответникът е направил принципно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, и по делото има както отхвърлителна част, така и частично
прекратяване поради отказ от два от предявените искове на ответника се дължи
юрк.възнаграждение в размер на 59,02 лева.
След компенсация на дължимите между двете страни разноски съдът счита, че в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 328,42 лева за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
разноски в общ размер на 58,74 лева, представляващи дължима държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА частично на основание чл.233 от ГПК производството по гр.дело №734/2019 г. по описа на РС ***В ЧАСТТА ОТНОСНО предявените искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –*** със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар *** да заплати на П.Х.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 1468,67 лева, представляваща
обезщетение за положен 224,22 часа извънреден труд, резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
от 04.02.2016г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Х.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –*** със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар *** иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР за горницата над сумата от 1468,67 лева до претендираната от 1792,22 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –*** със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***,
представлявано от ст. комисар ***, да заплати на П.Х.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сума в размер на 328,42
лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –*** със седалище и адрес на
управление *** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар ***, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 58,74 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: