№ 264
гр. гр. Лом, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102464 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „Електрохолд
продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД), ЕИК: ****, гр. ****, представлявано от ХР. Б. Б. и К. К., гражданин на
Република Чехия, пълномощник: адв. Р.Д., САК, представляващ адв.
дружество „С., Д. и партньори“, БУЛСТАТ ****, адрес: гр. ****, срещу Б. П.
З., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. Якимово, обл. Монтана.
Иска се да бъде признато за установено, че, по отношение на ответника
Б. П. З., с ЕГН **********, съществува изискуемо вземане на ищеца
„Електрохолд продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД ), ЕИК: **** за сумата в размер на 206,92 лева (двеста и
шест лв. и деветдесет и две ст.), представляваща незаплатен остатък от
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
19.07.2020 г. до 18.12.2020 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 1233/2021 г. по описа на PC
– Лом, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 156 от 15.06.2021 г. Претендират се разноските направени в заповедното
производство, разноските направени в настоящото производство,
включително и за адвокатско възнаграждение.
1
Твърди се, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-409-
17/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР. Ищецът твърди, че се намира в
облигационни правоотношения с ответника. Дружеството е доставяло на Б. П.
З., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в с. **** с ИТН
**** ел. енергия за периода от 19.07.2020 г. до 18.12.2020 г., за което е издало
отделни фактури, които не са заплатени: Фактура № ********* от 27.08.2020
г. на стойност 45,04 лева за периода 19.07.2020 г. - 18.08.2020 г.; Фактура №
********* от 28.09.2020 г. на стойност 50,84 лева за периода 19.08.2020 г. -
18.09.2020 г.; Фактура № ********* от 27.10.2020 г. на стойност 56,59 лева за
периода 19.09.2020 г. - 19.10.2020 г.; Фактура № ********* от 26.11.2020 г. на
стойност 14,84 лева за периода 20.10.2020 г. - 18.11.2020 г.; Фактура №
********* от 29.12.2020 г. на стойност 103,13 лева за периода 19.11.2020 г. -
18.12.2020 г.
Твърди се, че посочените задължения по изброените фактури са
станали изискуеми, тъй като, съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Сочи се, че чл. 19, ал. 8 от Общите
условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Релевира се, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да
защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - гр. Лом, по което е образувано
ч. гр. дело 1233/2021 г. По повод депозираното заявление е издадена Заповед
№ 156 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2021
г. Сочи се, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях, до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Заявява се, че в посочените фактури е начислена лихва за забава в общ размер
на 11,48 лева.
Признава се, че след подаването на Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, на 03.12.2021 г., длъжникът е осъществил
частично плащане по делото, в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева.
Поради недостатъчност на постъпилата парична сума и предвидената
поредност на погасяване на задълженията по правилото на чл. 76, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД, са погасени лихвата за забава, дължима от 22.09.2020 г. до 26.04.2021
г. в размер на 11,48 лв., и част от главницата в размер на 270,44 лв. След
извършено от ответника частично плащане, останалото непогасено
задължение възлиза на 206,92 (двеста и шест лв. и деветдесет и две ст.) лева -
главница по неплатени фактури.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание, като с
писмено становище поддържа исковата молба.
2
По делото, с Определение № 458 от 14.04.2022 г. на ответника е
назначен особен представител – адв. Ц.П. Ц. към АК – Монтана, поради
наличието на предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. По
делото е постъпило частично погасяване в размер на 75 лева на
претендираните със заповедта за изпълнение суми. В съдебно заседание
ответникът не се явява. Процесуалният му представител прави признание на
иска, поради обстоятелството, че от приложените по делото доказателства, се
установява, че ответникът дължи търсената парична сума.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Принципно всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, в т. ч. наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните; изпълнение на
задълженията си съгласно сключения договор за доставка на електрическа
енергия, размерът и изискуемостта на вземането. Ответникът следва да
докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други
способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения, ако
навежда такива.
Особеният представител на ответника изрично признава предявения иск
по основание и размер.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените
документи към исковата молба.
С оглед признанието на иска, по делото не са събирани допълнителни
доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на особения
представител на ответника е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до
съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено от закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То
не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито
такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това
основание. Следователно решението се основава на признанието на иска, като
претендираната сума следва да се приеме за дължима.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се
3
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 75,00
лв., адвокатско възнаграждение в размер на 113,00 лв. и внесен депозит за
особен представител назначен на ответника в размер на 300,00 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. С оглед списъка по чл. 80 от ГПК,
следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 1233/2021 г. по
описа на РС - Лом разноски – 25,00 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 63,00 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. П. З., с ЕГН **********, с
адрес: с. ****, общ. Якимово, обл. Монтана, дължи на „Електрохолд
продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД), ЕИК: ****, гр. ****, представлявано от ХР. Б. Б. и К. К., гражданин на
Република Чехия, сумата в размер на сумата в размер на 206,92 лева (двеста
и шест лв. и деветдесет и две ст.), представляваща незаплатен остатък от
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
19.07.2020 г. до 18.12.2020 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.05.2021 г. - до окончателно изплащане на
вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 1233/2021 г. по
описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 156 от 15.06.2021 г.
ОСЪЖДА Б. П. З., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. Якимово,
обл. Монтана, да заплати на „Електрохолд продажби“ АД (с предишно
наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД ), ЕИК: ****, гр. ****,
представляван от ХР. Б. Б. и К. К., гражданин на Република Чехия,
направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и назначен особен представител на ответника общо в размер
на 488,00 лева (четиристотин осемдесет и осем лева), както и направените по
частно гр. дело № 1233/2021 г. по описа на Районен съд - Лом разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 88,00 лева
(осемдесет и осем лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Да се отдели ч. гр. д. № 1233/2021 г. по описа на PC – Лом от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4
5