РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. гр. Хасково, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.72, ал.4 от ЗМВР, и е
образувано по жалба на К. СТ. СТ. от гр.Хасково против Заповед за задържане на лице
№1970зз-109/25.03.2022г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата. Излагат се съображения също така за нищожност,
неправилност и необоснованост на обжалвана заповед. Твърди се, че заповедта е издадена
при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона – основание по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от
АПК. Заповедта била и необоснована.
На 25.03.2022г. били извършени действия от служители на РУ-Хасково, свързани с
проверка за установяване на това дали жалбоподателя управлявал МПС под въздействие на
НУВ, като според проверяващите, водача на автомобила управлявал същия под въздействие
на НУВ. Така описаното нарушение било несъставомерно по НК, като същото не било
установено по надлежния ред, допуснати били множество нарушения на същия. Въпреки
това жалбоподателят бил задържан с оспорваната заповед на 25.03.2022г.
Твърди се, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетентен
орган. Твърди се също така, че липсват мотиви в оспорената заповед, което във всички
случаи било основание за отмяна на издадения административен акт. Освен това заповедта
била постановена в несъответствие с целта на закона.
1
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се обяви за
нищожността или да се отмени оспорената заповед за задържане на лице и да се присъдят
направените по делото разноски, а на процесуалния представител на жалбоподателя да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема становище по същата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149 ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
се явява основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от
АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74
ал.1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74 ал.2 от ЗМВР,
като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е
предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правната си същност задържането под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 вр.чл.73 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
2
извършване на задържането. Задържането като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Въпреки това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на
административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да
се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно
деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г. на ЕСПЧ по
жалби №50027/08 и №50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че за да е
налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един
обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен
това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление. Изхождайки от
изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол.
В настоящия случай в представената по делото полицейска преписка няма данни
нито за образувано досъдебно производство, нито за наличието на резултат от изследването,
което извършено на задържаното лице, за да може да се направи извод за наличие на
основание за задържане на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушаване на принципа на
съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на
граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.
Мярката по чл.72 от ЗМВР в зависимост от конкретния случай, би могла да има
превантивен или преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва
да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява своеобразно
наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая
3
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и
нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа.
Доколкото от материалите, съдържащи се в представената от административния орган
преписка, не се установява наличие на основанието, визирано в заповедта за задържане, а
именно управление на МПС след употреба на НУВ – кокаин. Същевременно от показанията
на разпитания по делото свидетел М. Хр. Д. също не става ясно дали е установено
наличието на данни за употребени НУВ, за наличие на образувано досъдебно производство
или изобщо за извършени процесуално следствени действия по време на задържането на
жаббоподателя. В същото време липсват данни за наличие на опасност от извършването на
друго противоправно деяние или необходимост от предотвратяването му или осуетяване на
възможността на нарушителя да се укрие. Няма данни по делото да са извършени действия
със задържаното лице, като снемане на обяснения, съставяне на протоколи и др. Не се
събраха данни за конкретната причина, наложила задържането на лицето. До изтичане на
допустимите 24 часа, органите на МВР не са извършвали каквито и да е действия с лицето.
Тези данни по делото сочат на извод, че в конкретния случай неоправдано и в
нарушение на материалноправните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е приложена
процесната ПАМ. Ето защо, следва да се приеме, че процесната ПАМ е наложена в
нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба
следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира за
основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото
производство разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
По жалбата на К. СТ. СТ. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ********** :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №1970зз-109/25.03.2022г., издадена от
служител в РУ-Хасково на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР – във връзка с данни за
извършено престъпление по смисъла на чл.343б от НК, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково да заплати на адв.Д. А. от АК-
Хасково на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
4
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В. К.
5